На 5 април Православната църква отбелязва Петата събота на Великия пост, която е посветена на Възхвалата на Пресвета Богородица – един от най-вълнуващите и обичани богослужебни дни по време на поста.
Вечерта преди този ден, в храмовете се отслужва пълният Акатист към Пресвета Богородица – хвалебна поема, която вярващите пеят в знак на благодарност и преклонение пред Божията Майка. Тя е възпята като „Застъпница усърдна на християнския род“, като покровителка и утешителка на страдащите.
Исторически корени
Празникът има дълбоки исторически корени – свързан е с чудесното избавление на Константинопол през 626 г., когато византийците приписват спасението на застъпничеството на Божията Майка. В благодарност е съставен и Акатистът – слово на възторг, изпълнено с образи, почерпани от Стария и Новия Завет.
Оттогава до днес, всяка пета събота на Великия пост се превръща в ден, в който християните отправят молитви за милост, утеха и помощ – особено в трудни времена.
Защо това е важно?
В контекста на поста, когато вярата и духовната концентрация се задълбочават, Възхвалата на Богородица действа като вътрешно укрепване и напомняне, че в лицето на Пресвета Дева човек има непрестанен небесен покров.
Празникът не само вдъхновява, но и призовава към доверие – дори когато надеждата изглежда далечна. Именно в тези мигове, според православната традиция, се проявява и силата на застъпничеството на Божията Майка.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
