Тринайсетгодишният Язан играе футбол пред дома си в Рафах, когато е улучен от шрапнел от израелски въздушен удар малко преди прекратяването на огъня през ноември, който го изважда от строя, пише „Politico“. С ранен крак той е откаран от една болница в друга в Хан Юнис в южната част на Газа. Ето какво разказа пред медията момчето:
„Ходих в три болници, но те не успяха да спрат кръвоизлива.“
Момчето, което носеше яркозелена качулка и седеше в инвалидна количка с голям гипс на крака, беше назован само с първото му име . Тъй като Израел ограничава медицинските доставки и помощта за едва функциониращите болници в Газа по време на войната на страната с „Хамас“, раната му се влошава.
В болничното отделение на „Диксмуд“, френски хеликоптероносач, превърнат в болничен кораб, който беше изпратен през ноември, за да помогне на претоварените болници в Газа, има табло с възрастта и нараняванията на постъпващите пациенти. Там лежи момиче на 2 години, с черепна травма, инфектирано. Има и момче на 4 години с изгаряния отпред. Половината от пациентите, лекувани на кораба, са деца.
Само част от тези пациенти и техните роднини, няколко десетки всеки ден, се пропускат през граничния пункт „Рафах“ с Египет, където се проверяват от израелските, палестинските и египетските власти. Само мъжете, които са получили тежки и животопроменящи наранявания, се допускат до границата.
Язан е един от малкото палестинци, които са успели да се евакуират, след като са получили наранявания по време на израелската бомбардировъчна кампания, започнала след атаките на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври. След като седмици наред лежи на носилка в претъпкани болници, Язан напуска Газа през „Рафах“ заедно с леля си и 4-годишния си братовчед, който страда от тежка диария, след като дни наред се е крил в претъпкано училище. Френски лекари на борда на кораба „Диксмуд“ оперират тийнейджъра. Тук, в меката на военния кораб, медицинска помощ са получили повече от 1200 пациенти, включително 130 хоспитализирани на борда.
Ръководеното от „Хамас“ Министерство на здравеопазването на Газа заяви, че за 107-те дни на израелската бомбардировъчна кампания са загинали над 25 000 палестинци и са ранени над 60 000. В неделя генералният секретар на ООН Антониу Гутериш нарече убийствата на палестински цивилни от страна на Израел „напълно неприемливи“, докато израелският министър-председател Бенямин Нетаняху се зарече да продължи операцията на страната в Газа в продължение на месеци, докато „Хамас“ все още държи заложници в Газа. По данни на здравната агенция на ООН нито една от 36-те болници в Газа не функционира пълноценно.
Каква е разликата от други конфликти
За служителите на борда на „Диксмуд“ справянето с хуманитарната криза в Газа не прилича на нищо, което са виждали досега. Ето какво коментира командирът на „Диксмуд“, Александър Блонс:
„Наблюдаваме боевете, особено вечер. Израелците се придвижват от север на юг, а сега са много близо до Хан Юнес. Ние също сме военен кораб и можем да откриваме самолетите им с нашите радари, така че допринасяме за познаването на ситуацията от страна на Франция.“
Dixmude е акостирал в египетското пристанище Ел Ариш в Северен Синай, на 25 мили от контролно-пропускателния пункт Рафах. Когато небето е ясно, от моста се виждат бомбардировките в ивицата Газа. Сандрин Салес, главен лекар на „Диксмуд“, която е била изпратена в Афганистан, Мали, Чад и Ливан, споделя:
„Обикновено военните лекари работят възможно най-близо до зоната на бойните действия, чуваме бомби, постоянно сме изправени пред опасност, а ранените, които приемаме, са с остри наранявания.“
Тя добавя:
„Тези пациенти вече са получили някакво първоначално лечение, а ние пристигаме дълго време след това… Има огромно забавяне. Първо роднините трябва да закарат пациента в болница, а в Газа работят все по-малко болници, а след това роднините трябва да го закарат до Рафах.“
По думите на Салес пациентите с най-тежки рани никога не стигат дотам.
Палестинските пациенти страдат и от множество други проблеми, като недохранване, инфекции, залежавания и травми. Салес добави:
„Виждаме много инфектирани рани, с много устойчиви бактерии, така че за лечението им са необходими сложни антибиотици.“
Нормален живот на една ръка разстояние от Газа
На борда на самолета медицинският персонал се опитва да разсее пациентите и да направи живота им възможно най-нормален – с игри на карти, книжки за оцветяване, футболни и баскетболни мачове. Медицинската сестра Бриджит Арнулд разказва:
„Когато децата пристигнат, те са уплашени и много затворени, притискайки се към родителите си. Послеобаче се отварят, на следващия ден е много по-добре, чувстват се в безопасност.“
Амбициите на Язан засега са насочени към настоящето. Той се надява да се възстанови и да ходи отново. Може би по-късно иска да учи и да стане зъболекар.
„В болницата вече не бях в състояние да си мия зъбите, но преди това ги миех два пъти на ден“, добавя момчето и по устните му се прокарва усмивка.
Политиката обаче е забранена зона. Запитан за нападенията на „Хамас“ от 7 октомври и ответните атаки на Израел, Иман Абугасар се затваря. Тя е категорична:
„Ние сме жертви, не сме направили нищо, за да платим такава тежка цена, бяхме в домовете си.“
И докато „Диксмуд“ предлага храна, безопасност и медицинска помощ, лелята на Язан, Иман Абугасар, отчаяно иска да се върне в Рафах, където е оставила другите си две дъщери, на 1 и 6 години, на грижите на леля им. Някои пациенти обаче са евакуирани в Катар, Турция и Обединените арабски емирства, а много от тях, които вече не се нуждаят от тежка намеса, са преместени в център за възстановяване в Ел Ариш. След няколко дни на комуникационно затъмнение в Газа, Абугасар най-накрая получава новини за дъщерите си в събота.
„Те са добре“, потвърди тя, но гласът ѝ трепереше.
Рафах е бил свидетел на израелски бомбардировки и набези, но е бил пощаден от най-лошите израелски бомбардировки поради близостта си до границата с Египет. Да останат живи е ежедневна битка за роднините на Абугазар. Ето какво споделя той:
„Там няма нищо – нито електричество, нито вода, нито плодове, нито зеленчуци, нито мляко за децата. Единственото нещо, което получаваме понякога, са дажбите.“
Преди войната по-голямата част от палестинците в Газа разчитаха на стотици камиони с помощи, превозващи храна, вода и лекарства, които сега са забавени от Израел – който контролира сухопътните, въздушните и морските граници на Газа – до една малка част, тъй като повече от 2 милиона души са изправени пред глад.
Тази седмица „Диксмуд“ приключва мисията си и се завръща във Франция, оставяйки много лекувани пациенти, но много повече нуждаещи се от помощ само на няколко километра. Салес заяви:
„Разочароващо е да знаем, че толкова много хора се нуждаят от нашата помощ, но ние никога не сме спирали да работим тук, нашият оперативен блок се използваше нонстоп.“
„В мащаба на кризата това е капка вода, но капка, която си заслужава“, добави тя.
