Народното събрание официално обяви, че кирилицата е българска азбука, съобщиха от пресцентъра на ВМРО. Те определиха промяната като победа за българщината и изтъкнаха, че за пореден път БСП и ДПС са показали, че са антибългарски партии, с отказа си да подкрепят исторически и духовно обоснованата истина, че тази писменост е изконно наша.
Категоричната позиция на депутатите от ВМРО идва в отговор да протеклия дебат в пленарната зала по промените в Кодекса на труда. Измененията бяха приети на първо четене с гласовете на Обединени патриоти и ГЕРБ.
„Приемаме аргументите на коалиционните ни партньори, че това е стъпката към отварянето на обществен дебат. За нас това е и голям напредък към легитимирането на кирилицата като българска и на ниво ЕС.“
Промяната, свързана с кирилицата, е внесена от народните представители от ВМРО. Тя е свързана с 24 май и прави промяна в чл. 154 ал. 1, където са оказани официалните празници в Република България.
„Това, което ние променяме, конкретно е думите „24 май Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ да се заменят с „24 май Ден на българската писменост, просвета и култура“. Напълно естествена и логична историческа промяна, която е и път към задвижването на процес по признаването на ниво Европейски съюз на кирилицата като българска азбука. Днес може да се приеме, че когато стане дума за празника 24 май, българското общество разбира, че това е денят на българската писменост. Тя е идентична с кирилицата, създадена и разпространена сред другите славяни именно от България. Тя е уникална и се отличава от другите графични форми сред православните славяни.“
На нея са творили стотици български автори, които са създали хиляди произведения, останали в националната и световната литературна съкровищница. Това подчерта в пленарната зала депутатът и зам.-председател на ВМРО доц. Милен Михов:
„Предложението ни не е въпрос на трудово-правни отношения, макар че засяга Кодекса на труда. Въпросът е много по-важен, въпреки че става дума за смяната на една дума. Поправката е значима, защото днес не само силата на армиите и икономическата мощ определят мястото на държавите в света, а защото има друга и много значима и важна сила – силата върху духовни и нематериални ценности. Силата на духа може да бъде много по-мощно оръжие от ракетите и ядрените въоръжения. Основата на държавността на българския дух е именно българската писменост. Затова и аргументите ни са, че историческата наука отдавна е разкрила, че гениалното откритие на братята Кирил и Методий, създавайки азбука на славяните, е използвана във външната политика на император Михаил II за разгръщане на културното и политическо влияние на империята в Западните Балкани. Затова е и създадена моравската мисия на двамата братя, която завършва с провал. По-късно Наум, Климент, Горазд, Ангеларий, Сава достигат до българската земя, през 1886 година, от когато започва и българският разказ за писмеността на братята Кирил и Методий. Кирилицата, която се създава в България, и подменя глаголицата, създадена от Константин-Кирил Философ и Методий, представлява част от фундаменталното реформаторско движение, осъществено от Борис, Симеон Велики и цар Петър.“
Красимир Богданов от своя страна също изказа силни исторически аргументи и призова за национално самочувствие и подкрепа от страна на всички народни представители:
„Кирилицата е чисто българско творение, създадена от Климент Охридски, в българската държава, по времето на българските средновековни царе. 24 май еманципира българите от другите славянски народи по време на Османската империя. Нека напомня, че борбите ни тогава не са били само срещу поробителите, но и срещу фанариотското духовенство и срещу попълзновението на други славянски народи, които са се опитвали да приобщят български територии и население. Не бива да страдаме от комплекси! Нека не забравяме, че славянофилството е политическа доктрина на друга държава, която има своите имперски цели и намерения от времето на Петър Велики нататък. Ние тук в този парламент сме призовани да защитаваме българската национална кауза и идентичност. Така че нека имаме национално самочувствие и да подкрепим предложението 24 май да стане Ден на българската писменост, просвета и култура.“
Депутатът Мария Цветкова също взе участие в дебата:
„Важно е и как е бил възприеман празникът в годините назад, не само от институциите и историците, а и от българския народ. Ако отворим старите албуми, ако се разровим в Държавния архив и историческите музеи, ще намерим стотици снимки, под които е написано – честване на Деня на създателите на българската азбука Св.Св. Кирил и Методий, честване на празника на българската писменост. Многолюдни шествия, манифестации, Българската армия, която и по време на войните е отбелязвала тържествено този празник, българските войници и офицери, които през Първата световна война са марширували по централните улици на Охрид, Скопие, Ниш, Тулча и са отбелязвали с военен парад празника на българската писменост.
Уважаеми колеги, да подкрепите това наше предложение е въпрос на чест, национално достойнство, национално самочувствие и гордост, които сме длъжни да проявим днес и всички в тази зала, които се чувстват българи, да подкрепят 24 май да бъде записан като празник на българската писменост, а не славянската.“
Александър Сиди от своя страна пък отговори на нападките на независимия депутат, но все още член на БСП, Валери Жаблянов, който не подкрепя предложението на ВМРО:
„Както и в комисията, така и сега на БСП единственият им проблем е какво ще каже Матушка Русия. Ето това е казано просто и ясно.“
По предложение на организационния секретар на ВМРО и секретар на ПГ „Обединени патриоти“ Юлиан Ангелов пък е другата промяна, отново в Кодекса на труда, която за съжаление не получи нужната подкрепа. Тя издига 15 август, известен като Голяма Богородица, сред водещите в национален план религиозни и народни празници, свързани с редица съпътстващи традиции и ритуали. Предложението е този ден да бъде обявен за национален празник. Идеята от трибуната представи Ангелов:
„Напълно логично е един от най-големите християнски празници – Успение на пресвета Богородица, да бъде почетен, както Рождество Христово и Великден. Като държава с над 85% християнско население сме длъжни да почитаме големите християнски празници – така, както го правят в другите християнски държави. В деня, в който Божията майка умира, следва да се спазва християнската традиция и да бъде неработен.
Чух мнения против, защото България била държава с най-много официални празници, които са и неработни дни. Това въобще не е така, не е вярно. Справка с други европейски, християнски държави. В 90% от тях Голяма Богородица е официален празник и неработен ден. В България има 12 официални празника, които са неработни дни. В Италия са 12, плюс 4 регионални – по области. Там Св. Богородица е официален празник. В Германия 12 официални празника и регионални. Там, в провинция Бавария Голяма Богородица е официален празник. Румъния – 15 дни официални празници, също и Голяма Богородица. Гърция, Кипър, Белгия, в която има 10 официални празника плюс още 6 регионални. Франция – 11 официални и няколко още регионални, там също Голяма Богородица е официален празник.
Не трябва да има съмнение защо Голяма Богородица в България трябва да е официален празник!“
