България се намира на дъното на класацията за учене през целия живот, показват данните на Евростат, цитирани от Института за пазарна икономика /ИПИ/.
Статистиката показва, че през 2021 г. по участващи в образование и обучение възрастни България е на последно място в Европейския съюз /ЕС/ и изостава 6 пъти от средноевропейските нива. У нас те са едва 1,8%, докато при предпоследния в класацията Гърция – 3,5%. Разликата между България и първенеца Швеция, която може да се похвали с цели 34,6% учащи възрастни, е близо 20 пъти.
За поредна година включването в образование и обучение се увеличава с нарастване на образователното ниво. Това означава, че най-ниско образованата работна сила в най-малка степен полага усилия, за да повиши квалификацията си.
Този проблем е разпознат от управляващите от поне десетилетие със започването на писането на стратегии и планове за учене през целия живот, но действията очевидно не дават резултат.
През следващите няколко години ще се изпълнява и един от проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост, който предвижда масови обучения, особено при нискообразованите и лицата без квалификация. При всички положения по-високо участие в учене през целия живот е ключов елемент на устойчивия пазар на труд и основен способ за преодоляване на структурната безработица в страната.
