Докато Белгия се подготвя за шестмесечния период, през който ще бъде начело на Съвета на Европейския съюз, считано от 1 януари, политическото внимание на страната вече е насочено и към една друга дата – 9 юни, когато са следващите избори в Белгия, предаде „Politico“.
Белгийските дипломати и съветници се опитват да обяснят на лидерите си, че европредседателството, с всички съпътстващи изяви и събития, може да бъде много полезен инструмент за техните разгорещени национални предизборни кампании.
„Други председателства преди нас са се сблъсквали с подобни обстоятелства, като например Франция през 2022 г. или съвсем наскоро Испания. Това не им е попречило да изпълнят своите задължения“, заяви пред „Politico“ белгийският министър на външните работи и ЕС Хаджа Лахбиб.
Белгийската крайнодясна партия „Фламандски интерес“ (Vlaams Belang), която има стремеж да превърне северния регион на страната Фландрия в напълно независима, отцепила се държава, отдавна има силно влияние в Белгия. Духът на крайнодясното влияние, особено след победата на крайнодесните в съседна Нидерландия, оказва допълнителен политически натиск върху страната с население, наброяващо 11,6 млн. жители, и сложна правителствена структура. Изборите в Белгия няма да попречат на страната, известна с правенето на компромиси, да изиграе своята водеща роля в Европа, но дискусиите с десетки белгийски дипломати, сътрудници и политици очертават картината на изборите като изключително решаващо явление.
„Последния път имахме избори преди председателството и това беше добре, защото позволи на дипломатите да играят ролята на честен посредник. Сега председателството ще съвпадне с изборите, така че рискът кампанията да повлияе негативно на председателството е много по-голям,“, коментира Ферди де Вил, професор по европейска политическа икономия в университета в Гент. Той има предвид белгийското председателство на Съвета през 2010 г., което се състоя, когато страната фактически нямаше правителство повече от 500 дни.
Удобна международна сцена
За белгийския министър-председател Александър Де Кро времето, прекарано на горещия стол на ЕС, е удобна възможност да повиши авторитета си на европейски държавник. Де Кро, който в момента оглавява коалиция от седем партии от четири политически семейства и два езика, има малки шансове да остане на поста министър-председател след изборите. Партията му, която и без това се бори със сериозни предизвикателства, е в смут след терористичната атака в Брюксел през октомври.
Въпреки че министър-председателят отрича да има подобни амбиции, името на Де Кроо продължава да се свързва с висши ръководни постове в ЕС. Посредничеството в споразуменията, както и мястото му на кръглата маса за дискусии, когато се извършва разпределението на висшите длъжности, може да увеличи шансовете му или поне да направи имиджа му по-убедителен на международната сцена.
Де Кро, който принадлежи към центристката, ориентирана към свободния пазар партия „Отворени фламандски либерали и демократи“, ще бъде ключова фигура по време на европредседателството. Ролята на външния министър Лахбиб обаче също ще бъде водеща, тъй като тя е министър за ЕС, както и за търговията, което предполага председателстване на широк кръг от заседания на Съвета. Това е сериозна отговорност за бившата телевизионна водеща, която пое поста едва през лятото на 2022 г. Тогава критиците я упрекнаха, че е неопитна в политически план, особено когато през лятото беше на ръба да се откаже от поста заради скандал, свързан с раздаването на визи на ирански граждани. Към днешна дата обаче повечето дипломати изтъкват, че тя вече е навлязла достатъчно дълбоко в работата.
„Тя е много внимателна. Много е дипломатична, придържа се към линията си на поведение и не блъфира“, споделя един от дипломатите, който се съгласи да направи коментар при условие за анонимност.
