Малка група от бивши украински военнослужещи често се събира навън, за да си разменя цигари и да си споделя военни истории, понякога непринудено, а понякога с известна доза тъга и раздразнителност заради спомените, които са останали в паметта на мъжете от последния им ден на фронта, деня, в който войната им е отнела крайниците. Някои от тях си спомнят ясно момента, в който са били поразени от противотанкови мини, въздушни бомби, ракети, снаряди. Други не помнят почти нищо, пише „Associated Press“.
Мършавото тяло на Виталий Биляк е покрито с голям брой белези, които завършват с ампутация на единия му крак, малко над коляното. По време на шестте седмици, през които е бил в кома бившият войник е претърпял над 10 операции, включително на челюстта, ръката и петата, за да се възстанови доколкото е възможно от нараняванията, които е получил на 22 април, когато е преминал през територия, в която са били заложени мини.
„Когато се събудих, се почувствах сякаш съм се родил отново и съм се върнал от задгробния живот,“, разказва Биляк, на който тепърва предстои усилена рехабилитация. Той все още не знае кога ще получи протеза, която трябва да се пригоди индивидуално за всеки пациент.
Понастоящем в Украйна живеят около 20 000 души с ампутирани крайници, много от които са бивши военнослужещи, страдащи и от тежки психологически травми от времето, прекарано на фронта. Европа не е преживявала подобно трагично явление от Първата световна война насам, а Съединените щати – от Гражданската война насам.
Друг военнослужещ на име Михайло Юрчук, който е бил парашутист преди да прекрати службата си принудително, споделя, че е бил ранен през първите седмици на войната на Русия срещу Украйна, близо до град Изюм. Той си спомня, че другарите му са го носели в продължение на час, докато са се придвижвали пеша към безопасно място. Единственото, за което раненият мъж мислел по това време, било да сложи край на болките си с помощта на граната. Един медик отказал да се отдели от него и държал ръката му през цялото време, докато изпаднал в безсъзнание. Когато се събудил в интензивното отделение, медикът все още бил там. След като му благодарил, Юрчук разбрал, че ръката му е била ампутирана под лакътя, а десният му крак – над коляното.
За 18-те месеца, изминали оттогава, Юрчук е успял да си възвърне психическото и физическото равновесие. По-късно той се запознал с жената, която по-късно станала негова съпруга. Те се срещнали в болницата за рехабилитация, където тя е доброволец. Сега той люлее малката им дъщеря и я извежда на разходка без ни най-малко притеснение, служейки си с протези.
Младият мъж с гордост споделя, че се е превърнал в главен мотиватор на новопристигналите от фронта. Той ги насърчава да не се предават и ги учи как да живеят и да се движат с новите си увреждания. Този модел на подкрепа трябва да бъде последван в цяла Украйна, официално и неофициално, тъй като има хиляди хора с ампутирани крайници, които се нуждаят от помощ.
В Украйна на този етап няма достатъчно специалисти по протезиране, за да се справят с тази нарастваща нужда, казва Олга Руднева, ръководител на центъра за рехабилитация на украински военнослужещи с ампутирани крайници, известен под името „Superhumans“. Тя си спомня, че преди войната само петима души в цялата страни са били специално обучени за рехабилитация на хора с ампутирани ръце или длани, които при нормални обстоятелства са по-рядко срещани в сравнение с ампутациите на краката и стъпалата, тъй като те понякога се ампутират поради усложнения при диабет или други заболявания. Руднева твърди, че близо 20 000 украинци са претърпели поне една ампутация от началото на войната до ден днешен. Правителството не съобщава колко от тях са военнослужещи, но напоследък нараняванията от взрив са сред най-често срещаните.
Центровете за рехабилитация „Unbroken“ и „Superhumans“ осигуряват протези за украинските военни сили със средства, осигурени от държави дарители, благотворителни организации и частни украински компании.
Най-трудната част за много хора, претърпели ампутация, е да се научат да живеят с болката – болката от протезата, болката от самото нараняване, болката от трайните последици от ударната вълна на взрива, д-р Емили Мейхю, която специализира в наранявания от взрив. Тя е разговаряла с няколкостотин военнослужещи, които са преживели ампутации по време на кариерата си. По нейни думи много от тях се сблъскват както с шока от обезобразяването си, така и с трудностите, свързани с последващите козметични операции.
За тежко ранените рехабилитацията може да отнеме повече време, отколкото трае самата война. Козметичните операции са от решаващо значение, за да могат пострадалите да се чувстват комфортно в обществото. Много от тях са толкова сериозно пострадали, че вярват, че всеки който ги вижда за първи път, би забелязал именно това.
