В навечерието на предстоящите почивни дни и повишен трафик по пътищата, ново проучване на JTN разкрива тревожни данни: макар 72% от анкетираните да вярват, че спазването на закона е ключът към по-добра България, едва 38% смятат, че това включва и спазването на правилата за движение по пътищата. Останалите 62% не виждат връзка между начина, по който шофират и качеството ни на живот.
„Налице е ясен парадокс – гражданите приемат спазването на законите като важен инструмент за развити нае, но пренебрегват един от най-критичните му аспекти – безопасността на пътя. А при условие че България е сред страните с най-много пътнотранспортни произшествия в ЕС, липсата на обществена ангажираност с тази тема е тревожна“, коментира Даньо Димитров, изпълнителен директор на JTN.
Резултатите от проучването показват как гражданите възприемат своите задължения и отговорности към обществото и околната среда. Паралелно с това, изследването подчертава някои ключови области, в които личната активност може значително да повлияе на качеството на живот в страната.
На въпроса как страната ни може да се развива, 72% вярват, че спазването на закона е ключът към по-добра България, 49% от анкетираните смятат, че е във въздържането от насилие, а 47% – в плащането на данъци. Интересно е, че активности, изискващи лично участие – като благотворителност, пазаруване в местни магазини или посещения на български културни събития – получават подкрепа от под 19% от респондентите.
Гражданска активност и спазване на правилата за движение
Спазването на правилата за движение по пътищата е основен фактор за гарантиране на обществената безопасност и ефективност на транспортната инфраструктура. Въпреки важността на този аспект, проучването показва тревожен резултат: 62% от анкетираните не възприемат спазването на правилата за движение като важен фактор за подобряване на България. Това поставя акцент върху необходимостта от интензивни усилия за повишаване на общественото съзнание и изграждане на култура на безопасност на пътя.
Насилие върху хора и животни
В контекста на социалната отговорност, проучването показва притеснителни данни относно насилието, както върху хора, така и върху животни. Половината от респондентите не мислят, че премахването на агресията върху хора има съществено отражение върху подобряването ни като общество, което поставя въпроса за необходимостта от образователни и превантивни мерки срещу насилието. 72% от участниците не смятат премахването на агресията към животни за съществено в контекста на изграждането на по-добро общество. Тези данни подчертават критичната необходимост от засилване на законодателството и обществените инициативи, насочени към насърчаване на хуманното отношение към всички живи същества.
Подкрепа за българското и местните бизнеси
Въпреки нарастващото значение на местната икономика, резултатите от изследването показват, че 81% от анкетираните не придават значение на пазаруването от малки квартални магазини в ущърб на големите международни вериги. Това сочи към изразена липса на осъзнатост относно важността на подкрепата за местните производители и търговци, които имат съществена роля за стабилността и растежа на българската икономика.
Опазване на природата и социални противоречия
Макар 85% от анкетираните да считат опазването на българската природа за патриотично, само 29% намират за важно да се запазват природните ресурси. Още 18% отдават значение на изхвърлянето на отпадъци на определени места, а 15% биха участвали в инициативи за почистване, рециклиране или залесяване.
Все по-ниска толерантност
Проучването показва и някои противоречиви нагласи – 71% подкрепят тезата „България е за българите“, но 58% смятат, че българинът е толерантен към другите народности – показател, че толерантността се изразява по-скоро като декларация, отколкото в практиката извън националната територия.
Относно различната полова ориентация, 59% от анкетираните смятат, че тя руши устоите на обществото (увеличение с 10% спрямо 2023 г.), докато само 17% са на мнение, че българите я приемат. Също така, 59% смятат, че сънародниците ни са склонни да помагат на хората в затруднение – с 11% по-малко от данните през 2023 г. Що се отнася до отношението на държавата към младите и най-възрастните, 85% считат, че то е лошо.
Икономически и геополитически възприятия
По отношение на икономиката, 62% от анкетираните вярват, че България може да се развива успешно със собствени ресурси. В същото време, една трета от респондентите настояват, че държавата трябва да избере страна – Запада или Русия. Почти половината от запитаните смятат, че трябва да поддържаме добри отношения с Русия, независимо от политиката ѝ, а 21% подкрепят българската помощ за Украйна през последната година.
Промени в българската идентичност и влиянието на външни фактори
На въпроса дали българската идентичност се променя под влиянието на външни фактори:
80% от анкетираните вярват, че тя се променя, 14% смятат, че въпреки известното влияние, същността ѝ остава почти непроменена, а само 3% са на мнение, че идентичността не се променя изобщо. Сред тези, които виждат промяна, 27% вярват, че всеки българин сам формира своята национална идентичност, 18% смятат, че държавното управление играе основна роля, 17% отдават значимост на влиянието на Съединените щати, 16% посочват самия български народ, 15% – Европейския съюз, а 4% считат, че Русия оказва най-силно въздействие.
Исторически и съвременни поводи за национална гордост
Резултатите ясно показват, че сънародниците ни намират множество основания за гордост – както в богатата ни история, така и в настоящето. Според всеки втори от анкетираните, владеенето и ползването на българския език, силното българско самосъзнание и познаването на историята и националните герои са основните елементи, които ни определят като българи.
80% от запитаните заявяват, че се гордеят с произхода си. Сред основните поводи за гордост са посочени славната история, богатите традиции и обичаи и прекрасната природа. Само 2% се срамуват, че са българи – като причина за това споменават корупция, дребнавост и усещането за изоставане в развитието. 14% не свързват самооценката си с националната принадлежност.
45% от анкетираните посочват, че присъединяването на България към Шенген е повод за национална гордост. Въпреки значителния процент негативни нагласи по отношение на въвеждането на еврото в ежедневието ни (57%), има и част от потребителите (28%), които гледат на промяната като на позитивна стъпка към икономическа стабилност и по-добри международни връзки. За почти същия идентичен сегмент от запитаните (31%) българският лев е градивна единица на националната идентичност.
Българският език, културата и ролята на държавата
Българският език остава ключов – 91% от анкетираните го определят като основен фактор за съхранението ни като нация. Освен това, 88% смятат, че България трябва да запази своята културна и национална самобитност, независимо от международните си партньорства, а 87% са на мнение, че държавата трябва активно да подкрепя и популяризира българската култура и традиции.
Данните от проучването на JTN показват, че в основата си българската идентичност се валидира най-силно в историята ни, езика ни и нашите обичаи. Най-големи поводи за гордост в настоящето си ние откриваме в постиженията на спортистите ни, а политически във влизането в Шенген и присъединяването към ЕС.
Потвърждават се и някои дълбоки противоречия в българина. Той се счита за толерантен, но по-скоро не е склонен на конкретни действия в посока приемане на различните, приютяване на други етноси и националности в България. Приемаме ги, ако не са ни вкъщи и толерантността ни е по-скоро декларативна.
Считаме за изключително важно да опазваме българската природа, но не лично да я опазваме или участваме в дейности в тази връзка. Осезаемо по-склонни сме към поляризиращи мнения и по-малко към диалог с хора на различно мнение от нас. В позитивна посока все по-малко българи виждат родината си като „малка“ и „бедна“. Огромното мнозинство от анкетираните трайно откриват най-прекият път към добруването на България в „спазването на законите“. В сравнение с резултатите от проучването през 2023г. българите намират повече поводи за гордост и виждат повече възможности за подобрение в свои ръце.
Проучването е проведено сред 1860 българи, мъже и жени на възраст 16-75 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място. Теренната работа е била 10-27 февруари, с онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
