С наближаващия край на летния сезон българският туризъм отчита сериозни загуби в сравнение с предишни години. Естествено, причина за това е кризата с COVID-19, която удари индустрията в световен мащаб. Полетите на 90% от чартърните авиокомпании бяха замразени за няколко месеца още от март, което оказа влияние на притока на туристи у нас.
Към момента загубите от летния сезон тази година са около 80%, коментира днес пред “NOVA” изпълнителният директор на Националния борд по туризъм Полина Карастоянова. Тя допълни:
„Това, което можем да кажем за отиващия си летен сезон е, че беше най-трудният, но и абсолютно необичаен за българската, европейската и международната икономика. По отношение на българския пазар бяха направени много усилия от страна на сектора и на правителството. Използвам възможността да благодаря на всеки, който избра България за своята почивка. Това е съзнателен избор, който ние много ценим.”.
Множеството туристи по Южното ни Черноморие тя обясни като умалена картина на голямата.
„Чужденците, които посещават България, по данни от 2018 и 2019 г. са над 9 милиона. Очевидно българският пазар не е готов да произведе такава цифра. 2 милиона би бил абсолютният максимум, ако всички български граждани имат възможността да почиват не само на Черноморието, говорим и за вътрешността на страната. Това са данни верни не само за България, но и за конкурентни наши дестинации.”
Карастоянова уточни, че големият приход за българската икономика идва от международния туризъм. Според нея структурата на туристическия сектор е такава, че тя не само има възможността за 9 милиона туристи, а дори да удвои тази цифра. Експертът допълни, че не е участвала в разговор, касаещ увеличаването на летния сезон до декември. Тя посочи, че може би е ставало въпрос за плавно преминаване от летен към зимен туристически сезон. Карастоянова обясни, че се работи успоредно по два плана:
„Единият екшън план е как да се справим с предстоящия зимен сезон и с летния през 2021 г. Коментира се и проблемът от възможни фалити и невъзможността да се обслужват кредити. Така може да се окаже в един момент, че банковият сектор да е собственик в туризма. Това е една много лоша перспектива.”
Тя беше категорична, че след COVID-19 българският туристически сектор не би могъл да продължи да съществува по познатия начин досега.
„Държавата следва да влезе като инвеститор. Да се заложат генерални планове за развитие на инфраструктурата до туристическите обекти като помощ за тяхната социализация. Може да се вложат средства в авиоиндустрията, в развитието на инфраструктурата на летищата. Да се създаде конгресен център в Слънчев бряг.”
Изпълнителният директор на Националния борд по туризъм обяви, че голяма част от работните места в сектора са били запазени.
„Това беше възможно със социално-икономическите мерки. Близо 25-30% от заетите обаче загубиха работата си в туристическия сектор поради невъзможността той да функционира.“
