Политически сили се борят за поста на следващия главен дипломат на Европейския съюз, като виждат в тази роля стратегическа възможност за упражняване на власт в момент, когато руската инвазия в Украйна продължава вече трета година, пише „Politico“.
Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия председателства редовните срещи на 27-те министри на външните работи, отбраната и развитието на ЕС и представлява ЕС на министерските срещи на Г-7 и Г-20. В момента тази роля се изпълнява от испанеца Жозеп Борел, който няма да се върне.
Въпреки величествената титла обаче критиците твърдят, че на практика длъжността е свързана с малко власт. Макар че националните външни министри често играят решаваща роля, ЕС разчита по-малко на Върховния представител за външната политика, за да свърши нещо, и вместо това се доверява на неговия началник – председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Дипломат от ЕС е съгласен с това.
„Това, от което се нуждае Европейската служба за външна дейност /дипломатическият корпус на ЕС/, са повече пари, по-добри хора и по-добри вицепрезиденти“, допълва вътрешният източник, на когото е предоставена анонимност, за да обсъди вътрешните настроения.
Все пак няколко политици от малки държави членки виждат ползата от получаването на тази работа. Балтийските страни, като се започне с Естония, искат да имат по-голям глас във външната политика на ЕС, особено по-строг подход към бъдещите отношения с Русия. Други държави, които са близо до края на вътрешнополитическата си кариера, искат да удължат позициите си, като преминат към механизма на ЕС.
По време на конференция във Флоренция по-рано този месец Борел дипломатично избегна всеки въпрос за това кой според него е подходящ да заеме мястото му, като заяви, че не е негова работа „да избирам моя наследник“. Тъй като Борел трябва да се оттегли по време на реорганизацията на висшите длъжности след изборите за ЕС, няколко бивши правителствени ръководители са вперили поглед в наградата.
Ако длъжността в крайна сметка отиде при някой от тях, това ще бъде първият случай от създаването на длъжността през 2009 г., когато тя ще принадлежи на бивш ръководител на правителство. Другата разлика в сравнение с миналото е, че длъжността винаги е била в ръцете на големи държави /Великобритания, Италия и Испания/. Фактът, че този път тя може да отиде и в по-малка държава, се разглежда като положително развитие от много дипломати, тъй като по-големите държави обикновено имат и по-големи програми.
В системата на ЕС най-висшият от ръководните постове е председателят на Комисията и тъй като се очаква Европейската народна партия да остане най-голямата група след изборите, тя ще получи този пост. Социалистите, които са част от настоящата коалиция и вероятно ще завършат на второ място, ще номинират председател на Съвета. Renew, другата част от сегашната коалиция, се очаква да заеме поста на Европейската служба за външна дейност.
Кои са най-спряганите имена за поста?
Кая Калас – Естония
Естонският премиер е най-обсъжданото име в Брюксел, когато става въпрос за тази работа. Трима френски служители, пряко запознати с разговорите за бъдещия вицепрезидент, потвърдиха пред „POLITICO“, че кабинетът на Еманюел Макрон е заложил на Калас да наследи Борел. Но и тримата също така заявиха, че френският президент държи възможностите си отворени. Вдин от сътрудниците на Рене изтъкна:
„Между Макрон и Калас има добро разбирателство, тя е харесвана и имат сходни гледни точки.“
А френският президент енергично подкрепи предложението на Калас за създаване на фонд за отбранителната индустрия. Източникът добави:
„Тя ясно се възприема като силна личност на групата Renew. Тя е силен глас, който оказва влияние извън пределите на страната си.“
Високопоставен източноевропейски служител, на когото е предоставена анонимност, за да сподели деликатни разговори, също заяви, че има потвърждение от естонските партньори за предпочитанията на Макрон към Калас.
„Те казаха, че Макрон е дал съгласието си в началото на тази година“, потвърди служителят.
През февруари Калас беше в Париж за конференцията на френския президент относно помощта за Украйна, а през май отново разговаря с Макрон. По време на последното си посещение тя похвали речта на Макрон за бъдещето на Европа като я определи за „много, много добра“. Но това далеч не е завършена сделка.
Членовете на ЕС, които са по-далеч от Русия, изпитват широко разпространено недоверие към критичната реторика на балтийския регион по отношение на Русия. Съществуват и опасения, че Калас ще се съсредоточи твърде много върху Русия и няма да обърне внимание на останалата част от света.
„Виждам логиката да се даде висш пост на източноевропеец“, казва един южноевропейски дипломат, но „имаме нужда от човек, който да говори и за Африка или Южна Америка, а не само за Русия“.
Александър Де Кроо – Белгия
Белгийският премиер, който ръководи разнородна седемпартийна коалиция, вероятно няма да остане на поста си след изборите в Белгия на 9 юни. Той изгради много добра воля с колегите си в Европейския съвет и повиши международния си авторитет по време на белгийското председателство на Съвета на ЕС. Де Кроо посети както китайския президент Си Дзинпин, така и американския президент Джо Байдън. Той обаче далеч не е водещ кандидат. Първо, за Белгия ще бъде трудно да го номинира за европейски комисар, тъй като се очаква неговата партия да загуби изборите. Неотдавнашният опит на Европа с белгийски либерал, настоящият председател на Европейския съвет Шарл Мишел, не беше голям, а на Изток съществува усещането, че Бенелюкс е имал своя дял от висшите постове в миналото.
Софи Уилмес – Белгия
Бивш белгийски министър-председател и министър на външните работи, името на Уилмес започна да се споменава във връзка с ролята на вицепрезидент. През 2022 г. Вилмес се оттегли от публичния пост, за да се грижи за болния си съпруг. Тя се кандидатира на европейските избори, начело на листата на франкофонската партия Mouvement Réformateur. Основният ѝ фокус обаче е върху белгийската политика, а местните служители очакват тя да използва европейската сцена като начин да се върне на вътрешната сцена, като евентуално дори се завърне като министър-председател. Близките ѝ отношения с Мишел в миналото биха могли да се окажат слабост при опитите ѝ да получи висш пост в Брюксел.
Ксавие Бетел – Люксембург
Много от същите опасения, изразени по отношение на белгийците, се отнасят и за Бетел, настоящия външен министър на Люксембург. Жан-Клод Юнкер, предшественик на Бетел като министър-председател на Люксембург, беше председател на Европейската комисия до 2019 г. Както и при Де Кроо, в неговата страна има и други хора, които се стремят към поста на комисар. По-важното е, че европейските дипломати и служители се опасяват, че Бетел може да не е най-„дипломатичният“ човек за тази работа, тъй като има склонност да излиза извън сценария. Ето какво споделя за него високопоставен дипломат от ЕС:
„Изглежда страхотен човек, с когото можеш да излезеш на по бира, но се съмнявам, че мнозина около масата биха му поверили външните работи.“
Радек Сикорски – Полша
Смята се, че полският министър на външните работи се стреми към висш пост в ЕС.
Сикорски, който е фаворит за първия в историята на ЕС комисар по отбраната, е готов да се кандидатира и за други длъжности, като комисар по разширяването или вицепрезидент. Поддръжниците му твърдят, че той се е проявил като ефективен комуникатор, включително по време на февруарската си изява в ООН, когато развенча руската дезинформация.
Но пред опитния полски политик има голямо препятствие: Той е от групата на ЕНП, а не от Ренеу, което означава, че е малко вероятно да получи външнополитическия пост, ако фон дер Лайен или друг политик от ЕНП застане начело на Комисията.
Мишел Мартин – Ирландия
Мартин, бившият министър-председател на Ирландия, също е сред кандидатите. Неговата партия Fianna Fáil е член на групата „Обнови Европа“ и партията му, която е в коалиционно правителство в Дъблин, има право първа да посочи следващия ирландски комисар. След като оглавява партията си от 2011 г. насам и след като се очертават парламентарни избори в Ирландия, Мартин може да се насочи към преместване в Брюксел, въпреки че неутралитетът на Ирландия и липсата на военна подкрепа за Украйна /въпреки че страната е приела един от най-големите брой украински бежанци на глава от населението/ е твърде възможно да работят срещу него.
Министър Карадимов разкри: Подготвя се Космическата стратегия на България
