Арменският премиер Никол Пашинян пренебрегна ултиматума на протестиращите, които го призоваха да се напусне поста си на фона на сделката за прекратяване на боевете за Нагорни Карабах, съобщава “BBC”. Притиснат от опозиционните партии, арменският парламент се очаква да проведе извънредна сесия за политическото бъдеще на Пашинян.
Според споразумението с посредничеството на Русия Азербайджан запазва областите, които е завладял. Стотици руски миротворци вече са разположени в спорната зона.
Турският президент заяви в сряда, че е подписал споразумение с Русия за участие в „съвместни мирни сили“ за наблюдение на споразумението. Нагорни Карабах е анклав, международно признат като част от Азербайджан, но който е контролиран от етнически арменци след примирието през 1994 г. През последните шест седмици с война Азербайджан не само възвърна районите около анклава, но взе и ключовия град Шуша вътре в него.
Какво се случва в Ереван?
Хиляди протестиращи на площада на свободата в арменската столица скандираха „Никол е предател“ и „Никол, напуснете“, осъждайки приемането на Пашинян от мирното споразумение с Азербайджан. Демонстрантите пренебрегнаха военното положение, според което митингите са забранени.
Призивът беше премиерът да подаде оставка до полунощ (21:00 GMT). Според съобщения на арменските медии над 100 души са били задържани и по-късно освободени.
След това стотици протестиращи се насочиха към парламента с искане за извънредно заседание, за да настояват за уволнението на премиера. По-късно се казва, че по искане на две от опозиционните партии е свикано специално заседание.
Някои от протестиращите заявиха, че премиерът е трябвало да се консултира с хората, преди да се споразумее за мирно споразумение, обвинявайки го в нарушаване на конституцията, предаде кореспондентът на Би Би Си в Ереван.
Пашинян встъпи в длъжност, след като ръководи мирна революция през 2018 г. в постсъветската държава. Съгласно условията на споразумението за прекратяване на конфликта около Карабах, Армения се съгласи да се оттегли от части от анклава, както и от прилежащите области, които тя отне от Азербайджан през 90-те години.
Говорейки по-рано във Фейсбук, Пашинян настоя, че ако не се е бил съгласил да спре конфликта, е щяло да има още по-големи загуби – коментар, подкрепен по-рано от етническия арменски лидер на Карабах Араик Арутюнян.
Премиерът заяви, че е взел „болезненото“ решение след „задълбочен анализ на военната обстановка“, за да постигне съгласие по сделката, предавайки три области, съседни на Карабах – Агдам, Лачин и Калбаджар.
Но след като Шуша (на арменски Шуши) в Карабах падна под Азербайджан през уикенда, той заяви, че съществува риск от „тотален колапс“, тъй като хиляди арменски войници са поставени под обсада и основният град на анклава също пада. “Имахме ситуация, в която Степанакерт остана беззащитен.”
Как ще се следи сделката?
Никол Пашинян подписа сделката с руския президент Владимир Путин и президента на Азербайджан Илхам Алиев за 1 960 въоръжени руски миротворци за патрулиране на фронтовата линия, както и „коридора на Лачин“, който свързва Нагорни Карабах с Армения.
В изявление генерал Сергей Рудской от руския генерален щаб заяви, че на „линията на контакт“ ще бъдат създадени 16 наблюдателни пункта, за да се предотвратят „незаконни действия“ срещу цивилни и конвоиране на конвои и товари. Повече от 400 миротворци вече бяха пристигнали и контролираха коридора на Лачин, обясни той.
Русия има военен съюз с Армения, както и армейска база, но тя не се намеси по време на конфликта. Тя също има тесни връзки с Азербайджан и е продавала оръжия и на двете страни.
Турция открито подкрепи Азербайджан по време на конфликта и президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че в „освободената част на Азербайджан“ ще бъде създаден турско-руски контролен център, който да наблюдава прекратяването на огъня.
