За някои млади хора в Португалия уроците, свързани с диктатурата преди десетилетия, представляват особен интерес, пише “Politico”.
„Ако бях живяла по това време, като жена щях да много по-малко права в сравнение с мъжете по време на режима на Антонио де Оливейра Салазар“, казва Жоана Мачадо, 17-годишна ученичка, която миналата седмица е участвала в масовите тържества, посветени на честването на 50-годишнината от „Революцията на карамфилите“. Закичена с емблематичното червено цвете в косата си, Мачадо споделя, че се гордее с хората, участвали във военното въстание, сложило край на 41-годишната диктатура на Салазар, и с напредъка, който страната ѝ е постигнала оттогава до днес.
„Ние не сме преживели революцията, но ѝ дължим много,“, казва още девойката.
Сред стотиците хиляди португалски граждани, които взеха участие в традиционното шествие по столичния булевард „Авенида да Либердаде“ (в превод Авенюто на свободата), не липсваха и по-млади участници, които скандираха възторжено, размахвайки продемократичните лозунги на революцията, състояла се преди половин век. Тийнейджърите изразиха възторга си, докато възрастните вече войници, участвали в свалянето на диктатурата, преминаваха покрай тях със старинните си военни автомобили, а мнозина носеха плакати с надпис: „25 април завинаги!“, визирайки паметната датата на въстанието.
Макар че почитта и подкрепата от страна на по-младите участници в парада по отношение на демокрацията и знакови миналия събития става все по-категорична и широко разпространена, много от техните връстници изглежда са все по-податливи на влиянието на крайната десница. По време на националните избори през март миналата година крайнодясната партия „Чега“, която заяви стремежите си да намали драстично имиграцията и да върне смъртното наказание, удвои присъствието си в парламента на страната. През 2019 г. партийната група имаше само един депутат в парламента, а днес вече има 50 свои представители, утвърждавайки се като третата по големина политическа партия в страната. Проучвания на общественото мнение, посветени на проведените избори, довели до създаването на фрагментиран парламент, в който „Чега“ има огромна власт, показват, че избирателите под 30 години са гласували предимно за десни партии, докато почти половината от бюлетините, спечелени от опозиционната „Социалистическа партия“, са подадени от избиратели на възраст над 65 години. Тези цифри дълбоко тревожат Мария Кореа, 54-годишна учителка, която също е присъствала на парада в Лисабон миналата седмица.
„Да видиш как „Чега“ се разраства още повече в годината, в която празнуваме 50-годишнината от края на дикторския режим, е тежък удар за всички, които вярват в демокрацията,“, споделя Кореа, която държи в ръцете си плакат с емблематичния лозунг на революцията: „Fascismo nunca mais!“ (Никога повече фашизъм!).
Данните сочат, че крайнодясната вълна сред днешните младежи не е свързана особено с носталгията по авторитарното минало, а по-скоро е предизвикана от недоволството от настоящето на страната.
Андре Азеведо Алвес, политолог от Католическия университет на Португалия и университета „Сейнт Мери“ в Лондон, твърди, че „Чега“, партия, чието име на португалски език означава „достатъчно“, е успяла да се възползва от разочарованието на португалската младеж от ежедневните проблеми, свързани със стандарта на живот като жилищната криза и липсата на добре платени работни места, както и от гнева към основните дългогодишни партии, които не са успели да се справят с тези предизвикателства.
„Лидерът на „Чега“ Андре Вентура се възползва от това недоволство и представи Социалистическата партия и дясноцентристката Социалдемократическа партия като източници на проблемите на страната и на стагнацията, която е принудила толкова много млади португалски граждани да емигрират. Той спечели мнозина на своя страна, като представи „Чега“ като партия, която е готова да разбие системата,“, изтъкна Алвес.
Политологът от Лисабонския университет Марина Коста Лобо също е съгласна с твърдението, че отхвърлянето на традиционните партии е насърчило младите гласоподаватели да се насочат към по-нови политически групи като партията „Либерална инициатива“, прогресивно-зелената партия „Либре“ и най-вече „Чега“.
„Чега“ успя да набере подкрепа, защото инвестира в кампании в социалните медии, в които Вентура се обръщаше директно към по-младите избиратели по по-личен и настоятелен начин. Социалистите и социалдемократите заложиха главно на телевизионните и вестникарските реклами и това може би допринесе за все по-острото разделение между поколенията,“, обясни още Марина Коста Лобо.
