България отива на предсрочни парламентарни избори – това е водещата новина от България през изминалата седмица. В последния работен ден президентът Румен Радев определи Димитър Главчев за кандидат за служебен премиер. Но как се стигна дотук?
В понеделник Мария Габриел подаде заявление до парламента, с което обяви, че няма да участва в парламентарна процедура по избор на министър-председател и няма да предложи структура и състав на правителство. По този начин тя оттегли заявеното от нея изпълнение на проучвателния мандат за формиране на кабинет с подаването на заявление до председателя на Народното събрание и Парламентарната група на ГЕРБ-СДС. Документът беше внесен в деловодството на Народното събрание в 09:09 часа. В заявлението тя посочи, че „договореният „ротационен“ модел на упражняване на изпълнителната власт в мандата на 49-ото Народно събрание, предполагаше смяна на лицето, упражняващо правомощията на министър-председател, с това на заместник министър-председател и обратно, в предвидима и безспорна процедура. Балансът на политическата отговорност, съобразно обективната коалиционна тежест на субектите, формиращи мнозинството в 49-ото НС, бе споделено разбиране по време на преговорите за приоритетите на съвместно управление и механизма на вземане на решения“.
И добави, че „координираният отказ от и нежелание за участие в кабинета Габриел-Денков на 11 министри от кабинета Денков-Габриел, чрез формулярни/бланкови заявления и липсата на съгласие по време на последвалите преговори, обезсмисля процедурата по избирането на министър-председател и състав на правителство. Така, на практика, развитието на конституционната процедура не може да приключи успешно“.
След това през деня съпредседателят на парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ Кирил Петков коментира пред репортери, че „ГЕРБ явно не са готови да направят реформи в съдебната система, службите и регулаторите. Защо – не знаем.“ Той заяви, че за втория мандат отговорността е при ПП-ДБ.
На следващия ден по време на извънредно заседание в парламента беше решено, че първият мандат за съставяне на правителство с кандидат за премиер Мария Габриел /ГЕРБ-СДС/ приключва неуспешно. Вследствие на това от прессекретариата на държавния глава обявиха, че президентът Румен Радев ще връчи втория проучвателен мандат за съставяне на правителство на кандидата за министър-председател, излъчен от втората по численост парламентарна група в 49-ото Народно събрание – тази на ПП-ДБ.
На този фон от председателят на парламентарната група на „Има такъв народ“ /ИТН/ Тошко Йорданов заяви, че ако третият мандат бъде връчен на тях, ще го върнат неизпълнен. По думите му всякакви комбинации и проби третия или втория мандат били излишни.
В сряда ПП-ДБ получи втория мандат и веднага го върна неизпълнен. Кандидат за премиер беше предложен министър-председателят в оставка Николай Денков, който заяви:
„Аз ще върна мандата неизпълнен, тъй като в настоящото Народно събрание вече няма подкрепа нито за управленската програма, която приехме заедно с ГЕРБ-СДС преди 10 месеца, нито за реформите, които бяха в основата на сформирането на това управление, коментира Денков. Няма подкрепа за управленската програма, за реформите, които бяха в основата на сформирането на това управление. Коалицията ГЕРБ-ДПС иска избори и това е резултат от тяхното желание.“
В четвъртък Радев връчи и третия мандат на парламентарната група на ИТН. Очаквано папката беше върната празна от заместник-председателя на парламентарната група Ивайло Вълчев.
След като и трите мандата не бяха изпълнени – предстоят предсрочни избори. Очаква се Радев да насрочи дата за тях. Според член 99 от Конституцията, след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок, припомнят от „БТА“. След промените в Конституцията за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
На 28 март Радев съобщи, че стартира среща с всички потенциални премиери, разкривайки:
„Отложил съм и наситена си международна програма за следващите десет дни, която включваше посещение на чужд президент и моя официална визита в чужбина. Ще направя всичко възможно процесът по сформиране на служебен кабинет да бъде ускорен.“
В 21:45 часа в петък стана ясно, че Радев определя председателя на Сметната палата Димитър Главчев за кандидат за служебен премие в изпълнение на чл.99, ал.5 от Конституцията. От 14:00 часа утре той ще го приеме в президентската институция, за да му възложи да предложи състав на служебен кабинет.
През изминалата седмица продължиха и заседанията на временната парламентарна комисия, свързана с дейността на групата около Мартин Божанов-Нотариуса. На 26 март беше изслушан градският прокурор на София Илиана Кирилова, която разкри, че в понеделник са били разпитани двама свидетели, които твърдели, че Ивайла Бакалова е потърсила връзка с Емил Писков и Божанов. По думите й моделката е разговаряла от чужд телефон с Нотариуса и е търсила правна помощ. Свидетелите застават с имената си, не са анонимни или защитени, добави тя.
Сред изслушаните беше и апелативният прокурор на София Радослав Димов, който заяви, че когато е посещавал заведението „Осемте джуджета“, не е виждал никого от ръководството на прокуратурата там. Той твърди, че не е посещавал частния SS клуб.
Следователят към Националната следствена служба /НСлС/ Ясен Тодоров пък, изтъкна – „“Джуджетата“, меко казано, не ме долюбват, а с другия кръг на Мартин Божанов-Нотариуса нямам пресечни точки“. По думите му с Петьо Петров – Еврото са били в добри отношения до 2004 г., когато той е станал заместник на столичното следствие и отношението му към Тодоров са се променили в отрицателна посока.
„Заявявам, че не съм познавал Мартин Божанов, преди да бъде убит. Нямам негови телефони, не съм посещавал негови кантори. Не съм посещавал SS клуб, дори бях скептичен към съществуването му, когато то стана известно по медиите. Най-близката сграда, която съм посещавал около клуба, е Военно-историческият музей и Специализираният съд – по повод атентата срещу Иван Гешев“, добави Тодоров.
На следващия ден при закрити врата прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет изслуша няколко редови прокурори от Софийската градска прокуратура по повод разследването срещу Божанов в прокуратурата. Йордан Петров, Деян Захариев, Светослав Милушев, Мария Кабалакова и Пламен Иванов пристигнаха в сградата на кадровия орган, но отказаха да отговарят на журналистически въпроси. А след изслушването си, напуснаха сградата през страничните входове.
На 27 март депутатът от ПП-ДБ Бойко Рашков коментира: „Забелязва се в последните няколко дни, бих казал от една седмица, опит на Движението за права и свободи и ГЕРБ да саботират дейността на временната комисия за проверка на факти и обстоятелства, свързани с дейността на групата около Мартин Божанов. /…/ Мисля, че причините за това са вече доста изкристализирали, ясни са. /…/ Фактите насочват към по-високи нива от това, което са заемали Мартин Божанов – Нотариуса и Петър Петров – Еврото, тоест връзката между тях двамата все по-ярко се проявява. Оттам ние ще стигнем и до доста по-високи нива на влияние, включително и в политическите среди.“
Във вторник от правосъдното министерство съобщиха, че официално започва общественото обсъждане по новия проект за Закон за съдебната власт. Акцентите ще са предлаганите структурни реформи, включващи създаването на Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет, мястото на прокуратурата спрямо съда и др. Специално внимание се отделя и на функционалните реформи – кадровата политика и контролната дейност в съдебната власт, както и функциите на прокуратурата в наказателния процес.
Основните положения в новия устройствен закон на съдебната власт са засилване ролята и самоуправлението на съда, въвеждане на изискване за партийна неутралност за членовете на висшите органи на съдебната власт, намаляване на правомощията на главния прокурор до административен ръководител на Върховната прокуратура, регламентиране на ясни и прозрачни процедури за конкурси, кариерно развитие и командироване на магистратите. В новия Закон за съдебната власт се изпълняват конкретни препоръки от становищата на Венецианската комисия и от Доклада за върховенство на правото на ЕК, посочват още от ведомството.
В същия ден вътрешният министър в оставка Калин Стоянов обяви, че от 31 март българите, пътуващи в Шенген, няма да подлежат на паспортен контрол, а само на проверка летищна сигурност. Според него България е напълно готова. Ако някой пътува за държава, която не е част от Шенген, ще трябва да премине през паспортна проверка, добави той.
В сряда бяха прекратени правомощията на заместник-омбудсмана Елена Чернева – Маркова. За подадената от нея оставка съобщи председателят на Народното събрание Росен Желязков, който представи писмо от омбудсмана Диана Ковачева и визираните в заявлението ѝ лични мотиви. Съгласно Закона за омбудсмана Народното събрание прекратява предсрочно правомощията при подадена оставка, не се приема решение, а оставката се обявява пред Народното събрание, посочи Желязков.
На 27 март отлъчените от ПП „Възраждане“ депутати, които впоследствие станаха независими – Иво Русчев, Александър Арангелов и Николай Дренчев, както и четирима независими общински съветници – Красимир Гълъбов, Венци Стойчев, Васил Драганов и Севделина Петрова, споделиха решението, че са започнали работа по нова политическа организация.
„Това, което виждаме е необходимостта от една нова патриотична формация, която обаче е с човешко лице“, добави Дренчев и уточни, че най-вероятно ще се явят на първите избори, които предстоят, но те не са съществени и важни за тях. Основният фокус е да създадем организацията, да я структурираме, да съберем хората, добави той.
В четвъртък в столицата имаше протестно автошествие с настояване за ръст на парите за спешна помощ. То стартира пред сградата на БНБ, а негови организатори бяха синдикат „Защита“. Протестиращите отидоха пред Министерския съвет, след това пред президентството, както и пред здравното министерство. Те настояваха за повишение на работните възнаграждения за хората, работещи в Центровете за спешна медицинска помощ и в спешните отделения на болниците. Поискаха минималната работна заплата да бъде 1200 лв. за цялата страна; по-висока стойност на средствата за храна на минимум 8 лв.; размерът на минималната пенсия да е 80% от минималната работна заплата; спиране на нарастващите цени на горивата.
На 28 март беше приет бюджетът на Столичната община за 2024 г, като финансовата рамка възлиза на рекордните над 2,6 млрд. лева. Бюджетът на София беше подкрепен от общо 45-ма общински съветници от групите на ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България – Спаси София“ и „Синя София“. „Против“ гласуваха 15 общински съветници от групите на „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. Към гласовете „против“ се присъедини и общинският съветник от ПП „ВМРО – Българско национално движение“ Карлос Контрера.
В петък от Столична община съобщиха, че са започнали да събарят незаконните строежи на фирмата „Био майнинг“ на Румен Гайтански, по-известен като Вълка, край язовир „Искър“. По предварителна оценка премахването на сградите ще отнеме между 3 и 6 месеца и ще струва на общината до 2.4 млн лв. Сумата, която местната администрация ще заплати на общинското предприятие, ще бъде предявена по съдебен ред на дружеството след като приключат дейностите по събарянето и извозването на строителните отпадъци.
