Седмицата започна с отбелязването на 151 години от гибелта на Васил Левски. В десетки градове бяха поднесени венци и цветя пред паметниците на Апостола, а за десета поредна година от „Организация за закрила на българските граждани“ /ОЗБГ/ организираха факелно шествие, с което отдадоха почит към паметта на Левски. В събитието се включиха над 100 души.
Същевременно в понеделник стана ясно, че на фона на разследване на прокуратурата след убийството на Мартин Божанов-Нотариуса, съдийката от Плевенския окръжен съд Владислава Цариградска, която е направила разкрития по случая, е получила две заплахи в рамките на едно денонощие. Първо пред „NOVA“ тя обяви, че авторът е ръководителят на пресцентъра на прокуратурата Веселин Иванов, но впоследствие той отрече да я е заплашвал.
Втората заплаха е получила малко след първата. По данни на „bTV“ тя е получена на официалния имейл на Плевенския окръжен съд, а според съдийката съдържанието е „в смисъл, че трябва да мълча, ако не искам да ми се случат разчленявания“. Въпросният имейл, с който от „Свободна Европа“, са се запознали, гласи:
„Кажете и на съдия Цариградска мълчанието е злато или ще и изкормим гениталиите.“
В четвъртък тя разкри в парламента, че Окръжният съд в Плевен, в който тя работи, продължава да получава подобни съобщения и в момента. В единия от тях пише:
„Кажете ѝ на съдия Цариградска, ако не млъкне, децата и съпругът ѝ ще са с бетонирани крака на дъното на язовира.“
„Нотариуса е мъртъв от 31 януари, кой ме заплашва и кой иска аз да мълча„, попита риторично Цариградска и подчерта, че преди нея народните представители от временната комисия за Нотариуса е трябвало да изслушат временния главен прокурор Борислав Сарафов. В момента Цариградска се движи с охрана, осигурена й от правосъдното министерство.
Във вторник Националната здравноосигурителна каса, Българският лекарски съюз и Българският зъболекарски съюз подписаха анексите към Националния рамков договор за периода 2023 – 2025 г. Измененията предвиждат да се чака с месеци за ядрено-магнитен резонанс. Въвежда се „минимален“ и „максимален“ болничен престой за лечението на инсулт, като пациентите в по-тежко състояние няма да бъдат изписвани след четвъртия ден, а за тези случаи е предвиден престой до 10 дни. Планирано е и значително увеличение на цените за детско и майчино здравеопазване.
На 20 февруари от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ обявиха, че са написали Меморандум на съвместното си управление с ГЕРБ-СДС. В него бяха залегнали 4 основни точки, като можете да се запознаете с него – ТУК. Документът обаче окончателно се превърна в „ябълката на раздора“ и постави под въпрос осъществяването на ротацията, като се заговори за избори 2 в 1. Ден след новината за меморандума вицепремиерът Мария Габриел заяви, че няма да го подпише и подчерта, че „всичко си има граници“ и не приема държавата да се управлява при неспазване на основни принципи на демокрацията. Габриел определи предложението за меморандума като опит за политическа търговия.
В четвъртък последва реакция и лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който заяви, че е наясно с документа. И добави: „Запознах се с меморандума и точно ми е като попската работа, където един поп казал „няма да гледате какво правя, а ще слушате какво говоря.“
В същия ден председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски отправи и остри думи срещу лидера на „Демократична България“ Христо Иванов, заявявайки:
„Христо Иванов и олигарсите зад него искат да вземат прокуратурата. Имаше добри разговори за Конституцията – как всичко ще е прозрачно, но Христо Иванов излъга. /…/ Христо Иванов пи мазно турско кафе и седеше в скута ми, докато се случи Конституцията и всички идваха час през час, докато направихме промените, които са важни за България! Сега ще ми казва, че пак ще извади темата „ДПС“. ДПС крепи това правителство девет месеца. Маските паднаха, Христо, приятелю мой. Всичко свърши!“
Вчера Лена Бориславова от „Продължаваме промяната“ пък заяви: „Не разбирам свръхреакцията на ГЕРБ откъде дойде. Меморандумът, който предлагаме, е покана за преговори, а не ултиматум.“ Думите й се разтълкуваха като крачка назад от документа.“
В петък не бе взето окончателно решение какво ще се случи нито с меморандума, нито с ротацията.
Във вторник бе обявена и голямата и изненадваща новина, че Министерството на финансите започва работа по създаване на единна приходна агенция, която ще обедини Националната агенция за приходите /НАП/ и Агенция „Митници“. Първоначално изтъкнатият аргумент беше по-ефективно администриране на приходите. Впоследствие на брифинг министър Василев обясни, че идеята е за реорганизация на „Митници“-те заради очакването България да бъде приета в т.нар. сухопътен Шенген от началото на 2025 г.
Сливането на двете агенции ще създаде мегаструктура, която ще е по-тромава за администриране, но се предполага, че някои процеси в работата на приходните органи ще бъдат подобрени. Сливането е възможност и да се решат някои кадрови казуси – по-лесно е да се разделиш с някои служители, като се съкрати щата, вместо уволнение и след това съдът да ги върне. Сливането обаче изисква изменение на редица закони и за да е работещо, трябва последователна работа през годините. Двете администрации са различни като техника на събиране на данъци, както и софтуер и култура на работа. И събирането им изисква сериозен анализ преди това, а рискът от временно блокиране от работата им заради опасения от евентуални съкращения също не трябва да се подценява. А според някои анализатори сливането прикрива проблем с приходната част.
