Училището на дъщеря ѝ е затворено, сподели Йомара, след престрелка между враждуващи банди, които се надпреварват за контрол над маршрутите за трафик на наркотици и мигранти в южния им мексикански град Чикомусело, съобщава „Агенция Ройтерс“. След това, продължи жената, продавачите на продукция са изчистени от пазара, след като са изправени пред искания да се присъединят към бандите. Самата тя се опасява, че съпругът ѝ Карлос ще бъде принудително вербуван, ако се появи за работата си на строителна площадка.
След убийството на виден местен мирен активист, Йомара и Карлос, които не споменаха пълните си имена от съображения за сигурност, казаха, че им е писнало, преминавайки в Аризона с четиригодишната си дъщеря Карла в началото на ноември и превръщайки се в Юнайтед Държавни гранични агенти.
„Преди беше спокоен град. Сега всички бягат“, признава 26-годишната Йомара в интервю в Ногалес, Аризона.
Съперничествата между организирани престъпни групи в щати с дългогодишно насилие и разширяването на тези бойни полета към преди това спокойни части на страната подхранват това, което експертите по миграцията наричат най-голямото изселване на мексикански семейства в съвременната история.
Родният град на Йомара в южния щат Чиапас, някога сравнително незасегнат от гангстерско насилие, сега е място на война за територия между два от най-мощните картели в Мексико, Картелът от новото поколение на Халиско /CJNG/ и Картелът Синалоа.
Около 180 000 мексикански мигранти, пътуващи на семейни групи, са пресекли границата със САЩ през 12-те месеца, завършващи през октомври, четири пъти повече от предходната година, според митническата и гранична защита на САЩ /CBP/, и една пета от 868 000 мигранти от всички националности, пътуващи в семейни групи.
„Ройтерс“ получи неотчетени преди това данни от проучването на „Kino Border Initiative“, голям приют за мигранти и ресурсен център в Ногалес, Сонора, и интервюира 21 мигрантски семейства по границата в Тексас и Аризона, които назоваха за причина насилието – а не икономическите фактори – като основен двигател за тяхното решение да напусне Мексико. Семействата представляват промяна от миналото, когато мексиканските мигранти са били предимно мъже в търсене на по-добре платена работа. Около 88% от мексиканците, преминали през Kino тази година, признаха, че се стремят да избягат от насилието, според интервютата на центъра с 6710 души.
Принудени да напуснат своите общности
През 2017 г. беше обратното: 87% от 7148 респонденти в проучването на Kino споделиха, че мигрират по икономически причини, като само 2% посочиха насилие.
Тези числа са приблизително в съответствие с проучване от 2022 г. на Международната организация за миграция на ООН сред повече от 500 мексиканци, които са се преместили в северно Мексико, почти всички от които са планирали да влязат в САЩ Проучването установи, че 90% са избягали от насилие, изнудване , въоръжени сблъсъци или организирана престъпност. Една четвърт от тях съобщават, че имат изчезнал член на семейството.
„Вече нямаме само мигранти, идващи в Съединените щати, за да работят“, обясни Педро Де Веласко, директор по образованието и застъпничеството на Kino. И допълни:
„Виждаме хора, които са принудени да напуснат своите общности. Те трябва да бягат.“
Не е ясно колко от тези семейства ще могат да останат законно в САЩ, тъй като хората, които бягат от банди, често не отговарят на изискванията за убежище. Кандидатите трябва да демонстрират страх от преследване, произтичащ от техните политически убеждения или принадлежност към определена раса, религия, националност или социална група. През последните две десетилетия имиграционните съдилища са отхвърлили 85% от молбите за убежище на мексикански кандидати, според анализ на университета в Сиракюз, най-високият процент на отказ от 19-те националности, които най-често искат убежище. Виктор Кларк, експерт по сигурността и миграцията в Двунационалния център за правата на човека в Тихуана, който от години е бил експерт по дела на мексиканци, поискали убежище в САЩ, коментира:
„Изключително рядко е мексиканците да получат убежище с аргумента, че бягат от насилието на организираната престъпност. Мнозина обаче идват с тази мечта да получат убежище.“
Служител на Държавния департамент на САЩ заяви пред „Ройтерс“, че мексиканските мигранти, които не отговарят на изискванията да останат в САЩ, редовно биват депортирани в Мексико. На въпрос относно картелната дейност, която тласка семействата на север, човекът каза, че няма налична статистика.
Никъде не е безопасно
Мария, помощник на медицинска сестра от западния щат Мичоакан, който е разтърсван от конфликти от години, обясни, че е избягала с трите си деца през октомври, след като CJNG убива партньора ѝ и донася главата му на входната врата в кутия. Инцидентът е заснет от охранителни камери. Мария, чието пълно име „Ройтерс“ не споменава от съображения за сигурност, каза, че планира да потърси убежище в САЩ и очаква среща в управляваното от правителството приложение за смартфон CBP One, за да се приближи до границата, тъй като се опасяваше, че групата ще успее да намери я навсякъде в Мексико. Жената попита:
„Къде можете да отидете в Мексико, където няма този картел? Къде можете да сте в безопасност?“
Този страх кара хората да преминават границата, обясни Фалко Ернст, старши анализатор на Международната кризисна група, отбелязвайки, че с разширяването на картелите те понякога влизат в далечни мрежи от сътрудници, за да проследят хората, използвайки техните имена и снимки, сякаш поставят издаде заповед за обиск.
Мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор встъпи в длъжност през 2018 г., обещавайки да обърне десетилетна криза на сигурността, като скъса с войната на предшествениците си срещу наркокартелите и даде приоритет на програми за подпомагане на бедните. Оттогава нивото на бедност е спаднало с шест процентни пункта. И все пак, докато нивото на убийствата в страната е намаляло от най-високото си ниво през 2019 г., убийствата са се увеличили тази година в Гереро, Чиапас и Морелос, щати, от които много от мигрантите бягат на север. Тези три щата също регистрират увеличение на отвличанията през последната година.
Критиците на политиката за сигурност на Лопес Обрадор изтъкват, че администрацията му не е успяла да ограничи безнаказаността и корупцията, позволявайки на престъпните групи да укрепят още повече своите операции или да се разширят. Правителството на Мексико не отговори на исканията за коментар.
Лопес Обрадор от своя страна коментира, че голяма част от Чиапас е мирна, въпреки че той призна, че организираните престъпни групи близо до границата с Гватемала се борят за контрол на потока от наркотици от Централна Америка. Говорейки на ежедневната си пресконференция през октомври, той каза, че 15 000 членове на въоръжените сили са били разположени в целия щат.
За Карлос и Йомара самото излизане от Чиапас и преминаването на границата е облекчение.
„Сега се чувствам по-спокоен, по-спокоен“, каза Карлос, докато семейството чакаше заедно с десетки други мексикански мигранти автобус от границата до приют в Тусон.
— Дъщеря ми ще се оправи.
