Премиерата на „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу ще се състои. Това става ясно от публикация на Народен театър „Иван Вазов“, в която пише още:
„Уважаема публика,
Вярваме, че сцената е пространство, на което се поставят важни теми, предизвикващи размисъл, и където място имат различни гледни точки.
Предстоящата тази вечер премиера на „Оръжията и човекът“ на Бърнард Шоу под режисурата на Джон Малкович предизвика много и различни реакции. Част от тях бяха изненадващи за нас поради липсата на всякаква връзка с истината и търсенето на провокация.
Важно е да се уточни, че „Оръжията и човекът“ разглежда темата за войната, героизма, човешките ценности и любовта с дълбок хуманизъм и ирония, присъщи на драматурга Шоу. Тази комедия в никакъв случай не цели да разедини обществото или да наложи една гледна точка, а напротив.
Въпреки това, тази вечер пред Народен театър „Иван Вазов“ се очаква протест срещу поставянето на пиесата от групи, определящи себе си като патриотични.
Екипът ни, със съдействието на компетентните органи, е взел всички необходими мерки, за да гарантира безопасността на публиката, актьорите и служителите и да не се допусне противообществено поведение в сградата на театъра.
По изключение от обичайните правила в културна институция като нашата и само заради безопасността, се налага проверка на гостите при влизането им в театъра.
Призоваваме всички, които са решили да изразят своето несъгласие чрез протест, да го направят, спазвайки обществените порядки и на разрешеното за това място от Столична община.
Залата на Народен театър „Иван Вазов“ е място само за култура и театър, а не за националистически и политически прояви.“
Български поет, драматург, режисьор, композитор и певец Недялко Йорданов също разпространи Facebook публикация за постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, която ще бъде от 19:00 часа тази вечер. В нея пише:
„Скъпи приятели, прочетете това, което съм написал и доколкото можете го разпространете в сайтове и при приятели. Ще направя каквото зависи от мен да не се допусне този срамен акт – да се бойкотира и спре една прекрасна пиеса, не резил, а реклама за България.
Ще бъде резил за България
Не обръщах сериозно внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, режисьор на която е световно известният Джон Малкович. Не гледах сериозно на откъслечните призиви /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите против пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.
Разбира се, че ще отида да гледам спектакъла на големия режисьор в нашия национален театър. Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в отделна книга през 2018 година в Университетското издателство „Свети Климент Охридски“. Прочетох пиесата и останах поразен от инсинуациите, които се разпространяват за нея.
Това е една пиеса, която не само че не унизява моите сънародници, а напротив – показва ги като интелигентни хора, способни на тънки чувства и усещания, попаднали в една класическа ситуация в световната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, перипетии и обрати.
Това не са глупаците от „Криворазбраната цивилизация“, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, макар че действието става горе долу по едно и също време – краят на 19 век.
Самият факт, че един от най-големите световни драматурзи на всички времена е написал пиеса, в която действащите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един щвейцарски офицер вече е уникален факт, който говори за световното внимание към току що освободената ни родина, която е спечелила първата си война съвсем наскоро след освобождението си.
Ето как започва пиесата с диалог меду майката Катерина и дъщерята Райна.
Катерина: Чудесни новини! Имало е битка!
Райна: /очите ѝ засияват/ Ах!
Катерина: Победоносна битка! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.
Райна: /в радостен изблик/Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в безопасност ли е?
Катерина: Разбира се. Той ми изпрати новините. Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.
Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските войници и офицери, макар че не това е основната тема.
Странно ми е от къде се появиха такива изцяло фалшиви и внушени от някъде писания, че авторът се е гаврел със Сръбско-българската война. Точно обратното. Той симпатизира на своите герои военни, участвали и спечелили войната.
Най-неприятната инсинуация, която явно е възмутила доста хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил нечистоплътен и неграмотен. Това е една реплика на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой друг няма. И една кратка дискусия трябва ли да се мият редовно ръцете.
И всичко това в една съсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в „проблема“ и своите сънародници. Който иска може да го намери единствено на страница 53 от всичките 149.
А сега нека ви цитирам прекрасния родолюбец Алеко Константинов и неговия Бай Ганьо от разказа „Бай Ганьо в банята“.
Бай Ганьо, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:
– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: „Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура! Видите ли какви чудеса е той в състояние да направи! И само това ли! Ехе, на какви работи още е той способен! Прости били българите, а! Гиди, чифути с чифути!“
– А бе я попитай има ли сапун – казва ми ми бай Ганьо, след. като поизстина малко патриотическият му възторг, – я виж нозете ми на какво ся заприличали…
И наистина, нозете му не представляваха най-подходящ модел за Аполона Белведерски. Шарките на чорапите му бяха се отпечатали на кожата – и без това нечиста и обрасла. Впрочем с нечистотата не можем зачуди българите: не можем накара и най разпалената фантазия да си представи нещо по-нечисто от туй, което може да ти представи самата действителност…
Или от „Бай Ганьо на гости“
Яде бай Ганьо, брей, не се шегува, яде, та ушите му плющят! Всичките органи на тялото му са в движение, а зъбите, езикът и носът на първо място. Ето де съзнава човек бледността и бедността на езика! С какви думи, с какви междуметия, с какви препинателни знакове, най-сетне с какви музикални ноти е възможно да се изобразят тия мляскания, грухкания, смъркания, тракания, цъкания, смукания, които като град се сипят от бай Ганя!… Блазе на стопанките! Не всяка чехкиня ще има щастието да се наслади от таквози зрелище.“
Искам да се обърна към възмутените от Бернард Шоу. Защо не разрушите паметника на Алеко. И съответно паметника на Славейкови – баща и син. Нали на Петко Рачов Славейков принадлежи куплета:
„Не сме народ, не сме народ, а мърша
пак ще кажа и с това ще свърша.“
Защо не прочетете отново Алеко Константинов и развитието на бай Ганьо като политик, написани сякаш за днешния ден „Бай Ганьо прави избори“.
Ужасно съвестно ми е, че досега безучастно съм присъствал в този изкуствено създаден проблем с постановката на уважавания от мен режисьор Джон Малкович в Народния театър. Разбирам какво му е сега – на него и съответно на директора на театъра под заплахите от демонстрации и едва ли не нахлуване в салона по време на представлението. Това би било международен резил за България. Страната, която преди повече от 100 години един велик драматург прави известна по цял свят със своите симпатични и интелигентни герои.“
На този фон Нешка Робева отново призова за протест срещу постановката. По-рано днес тя разпространи следната публикация:
„Да бъдем народ…
Днес е 7 ноември – 139 г. от боевете при Сливница. От бойното кръщене и победа на младата Българска армия, в една нежелана и с нищо непредизвикана, братоубийствена война. 139г. от подвига на предците ни, защитили с живота си правото на българите – нашето право, да живеем заедно в една България.
Да отделим час – два, за да се почувстваме народ… Да изпълним пространството пред театъра, който още носи името на Иван Вазов, но представя пиеса, в която се осквернява паметта на войните, за които дядо Вазов написа едни от най-силните, благодарствени слова в нашата поезия:
„…Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх…“
Да отделим час, да забравим различия, пристрастия, цветове и идеологии – да се съберем, да почетем паметта на хилядите загинали, за да я има България.
Да се съберем всички, които не се страхуват от хули и подигравки, всички които не страдат от комплекси, които не се срамят да се наричат българи, за които България е жива рана. Всички.
Заедно – млади и стари – титулувани, образовани или не, работници, служители, студенти – заедно! И тихо – без лозунги и декларации, без викове и крясъци, без ругатни и обиди, без бутилки и павета, в шпалир от тишина изпроводим тези, които плащат, за да аплодират гаврата с паметта на предците си…
Да го направим.
За да бъдем народ. Нищо друго.
Просто – признателен Български народ, с чувство за собствено достойнство… Днес – 17:30 на площада пред един опозорен театър…“
Кой е Джордж Бърнард Шоу?
Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. – 2 ноември 1950 г.) е ирландски драматург, есеист и театрален критик, известен със своята остра сатира и социална критика. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се премества в Лондон през 1876 г., където започва литературната си кариера. Въпреки че първоначалните му романи не постигат успех, той се утвърждава като уважаван театрален и музикален критик през 1880-те години.
Шоу е един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки и е вторият по популярност драматург в английския театър след Шекспир. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“. През 1939 г. е удостоен с „Оскар“ за сценария на филма „Пигмалион“, базиран на едноименната му комедия, което го прави един от малкото творци, носители и на двете престижни награди.
Сред най-известните му пиеси са „Пигмалион“, „Майор Барбара“ и „Оръжията и човекът“. Творчеството на Шоу се отличава с критика към социалните несправедливости и остроумие, които продължават да вдъхновяват и провокират мисълта на публиката и до днес.
„Оръжията и човекът“
„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия на ирландския драматург, добавена за първи път през 1894 г. в Лондон. Това е първият комерсиален успех за Шоу, който утвърди популярността му като драматург. Действието на пиесата се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 г.
Пиесата осмива обществените нагласи, възхваляващи войната, и показва своята вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Шоу използва комедията, за да критикува идеализираната представа за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.
В България пиесата не е публикувана на български език до 2018 г., когато е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“. През ноември 2024 г. пиесата беше добавена към сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква дискусии в българското общество относно представянето на българите в творбата.
