Населението на Китай е намаляло за първи път от 60 години, като националната раждаемост достига рекордно ниско ниво – 6,77 раждания на 1000 души, предава „BBC“. Населението през 2022 г. – 1,4118 милиарда – е намаляло с 850 000 спрямо 2021 г.
Раждаемостта в Китай се понижава от години, предизвиквайки редица политики за забавяне на тенденцията. Но 7 години след отмяната на политиката за едно дете, страната навлезе в това, което един служител описа като „ера на отрицателен прираст на населението“.
Коефициентът на раждаемост през 2022 г. също е намалял от 7,52 през 2021 г., според Националното статистическо бюро на Китай, което публикува данните във вторник. За сравнение, през 2021 г. Съединените щати са регистрирали 11,06 раждания на 1000 души, а Обединеното кралство – 10,08 раждания. Коефициентът на раждаемост за същата година в Индия, която е на път да изпревари Китай като най-населената страна в света, е 16,42.
Смъртните случаи също са повече от ражданията за първи път миналата година. Китай регистрира най-високата си смъртност от 1976 г. насам – 7,37 смъртни случая на 1000 души спрямо 7,18 предходната година. По-ранни правителствени данни предвещаваха демографска криза, която в дългосрочен план щеше да намали работната сила в Китай и да увеличи тежестта върху разходите за здравеопазване и други социални осигуровки.
Резултатите от преброяването, провеждано веднъж на десетилетие, обявено през 2021 г., показаха, че населението на Китай нараства с най-бавния си темп от десетилетия. Населението също намалява и застарява в други страни от Източна Азия, като Япония и Южна Корея.
„Тази тенденция ще продължи и може би ще се влоши след COVID“, смята Юе Су, главен икономист в Economist Intelligence Unit. Су е сред експертите, които очакват населението на Китай да намалее още повече до 2023 г. Тя добавя:
„Високият процент на безработица сред младите хора и слабостите в очакванията за доходи могат да забавят още повече плановете за брак и раждане, намалявайки броя на новородените.“
А смъртността през 2023 г. вероятно ще бъде по-висока от тази преди пандемията поради инфекции с COVID, коментира още Су. А Китай отбеляза скок на случаите, откакто се отказа от политиката си за нулев COVID миналия месец.
Тенденциите за населението на Китай през годините до голяма степен са оформени от противоречивата политика за едно дете, която беше въведена през 1979 г., за да забави растежа на населението. Семействата, които нарушаваха правилата, бяха глобявани, а в някои случаи дори губеха работата си. В култура, която исторически предпочита момчетата пред момичетата, политиката също е довела до принудителни аборти и според съобщенията изкривено съотношение между половете от 80-те години на миналия век.
Политиката беше отменена през 2016 г. и на семейните двойки беше разрешено да имат две деца. През последните години китайското правителство също предложи данъчни облекчения и по-добро здравеопазване на майките, наред с други стимули, за да обърне или поне да забави спада на раждаемостта.
Но тези политики не доведоха до устойчиво увеличение на раждаемостта. Някои експерти са на мнение, че това е така, защото политиките, които насърчават раждаемостта, не са придружени от усилия за облекчаване на тежестта на грижите за децата, като повече помощ за работещите майки или достъп до образование.
През октомври 2022 г. китайският президент Си Дзинпин превърна повишаването на раждаемостта в приоритет. На конгрес на комунистическата партия в Пекин, който се провежда веднъж на пет години, Си подчерта, че неговото правителство ще „преследва проактивна национална стратегия“ в отговор на застаряващото население на страната.
Освен предоставянето на стимули за раждане на деца, Китай трябва също така да подобри равенството между половете както в домакинствата, така и на работните места. Това заяви Бусараван Теаравичитчайнан, директор на Центъра за изследване на семейството и населението към Националния университет на Сингапур. По думите ѝ скандинавските страни вече са показали, че подобни ходове могат да подобрят раждаемостта.
„Те не са в сценарий за края на света веднага“, коментира Пол Чеунг, бивш главен статистик на Сингапур, добавяйки, че Китай разполага с много работна ръка и много време, за да се справи с демографското предизвикателство.
Наблюдатели също така обясниха, че простото повишаване на раждаемостта няма да разреши проблемите зад забавящия се растеж на Китай. Стюарт Гийтел-Бастен, професор по обществена политика в Хонконгския университет за наука и технологии, изрази следното мнение:
„Повишаването на раждаемостта няма да подобри производителността или да увеличи вътрешното потребление в средносрочен план. Начинът, по който Китай ще отговори на тези структурни проблеми, би бил от решаващо значение.“
