Наско Сираков е един от най-добрите футболисти в България през 80-те години. Той е нападателят с най-много голове в историята на „сините“ – общо 206 във всички надпревари.
В „А“ група има 165 попадения, което е рекорд за клуба. Започва пътя си към големия футбол при юношите на Левски през 1975 година. Изиграва по един сезон в Спартак (Варна) и Хасково – 1980-1982 г., после се връща в Левски и се състезава със синия екип до 1988 г. Следват две години зад граница – в Еспаньол и в Реал (Сарагоса).
През 1991 г. се връща в Левски и става голмайстор на А група с 26 гола. През 1994 – 1995 г. е с основен принос за титлата на Левски, вкарвайки 12 гола в 10 срещи. На полусезона преминава в Ботев (Пловдив). През 1995 г. е взет в Славия със свободен трансфер. Сираков става голямата звезда на „белите“ и ги извежда до дубъл – титла и национална купа. През 1997 г. става играещ треньор на Славия.
Наско Сираков има общо 294 мача и 196 гола в родния елит – второ постижение в историята след Петър Жеков. Голмайстор на „А“ група с фланелката на Левски става през 1987 г. – с 36 гола („Бронзова обувка“), през 1988 г. – с 28 гола, през 1992 г. – с 26 гола, и през 1994 г. – с 30 гола. В евротурнирите за 26-кратния шампион на България е изиграл 23 мача и е вкарал 10 гола, пише „Топспорт“.
Изиграл е 82 мача в националния отбор и е отбелязал 23 гола. Дебютира на 7 август 1983 г. срещу Алжир. Участва на две световни първенства по футбол – през 1986 г., когато България достига до осминафинал, и през 1994 г., когато отборът ни постига най-големия си успех – четвърто място в света, а Сираков е автор на един гол срещу Аржентина при победата с 2:0 в мач от груповата фаза. Участник е и на Европейското първенство по футбол през 1996 г. в Англия, играе в един мач.
От 1996 г. до 1998 г. Сираков е помощник-треньор на националния отбор на България, с който отива на Световното през 1998 г. От 1999 г. до април 2003 г. и от април 2004 г. е изпълнителен директор на ПФК Левски. Шампион на България през 1984 г., 1985 г., 1988 г., 1993 г. и 1994 г. и носител на Купата на България през 1984 г., 1986 г., 1992 г. и 1994 г. със „сините“. Носител и на Купата на Съветската армия (в неофициалния турнир) през 1984 г., 1987 г. и 1988 г.
