Полската управляваща националистическа партия „Право и справедливост“ (PiS) води в парламентарните избори в неделя с 49.3% от гласовете, според частични официални резултати, изчислени въз основа на 42% от избирателните райони и публикувани предсрочно в понеделник.
Най-голямата опозиционна група в страната,“Гражданската коалиция“, е на второ място с 22.3% подкрепа, следвана от левицата с 10.9%. Коалицията PSL/KUKIZ’15 е с 9.6% и крайно дясната „Конфедерация“ е с 6.6%.
Мнозинство в долната камара на парламента би позволило на управляващите да продължат реформите си в правосъдната система, медиите и културните институции във втория си четиригодишен мандат.
Реформите бяха критикувани от Брюксел.
Полша е най-голямата посткомунистическа държава-членка на Европейския съюз.
Това са едни от най-важните парламентарни избори за Полша от падането на комунизма преди 30 години. Най-острите критици на национал-популистите в правителството казват, че Полша е на ръба между изпадане в тоталитарна теокрация и началото на завръщане в Европа, макар и с консервативни и евроскептични лидери на власт, които все пак ще предпазят страната от преминаване към „унгарски сценарий“.
„Право и справедливост“ този път плашеше симпатизантите си в консервативната и силно религиозна Полша с това, че Европа им налагала ЛГБТ ценности, които застрашавали с унищожение полската идентичност. Но значително по-голяма част от популярността се дължи на щедрите социални програми и в частност на увеличените повече от два пъти за 4 години като дял от БВП разходи за семейно подпомагане.
Това бе първото правителство от 30 години, което скъсва със сдържането на бюджетните разходи – политика, благодарение на която изостаналата от десетилетията комунизъм икономика се превърна в една от най-динамичните в Европа.
Социолози и анализатори отбелязаха по време на кампанията, че за по-бедните поляци детските и други помощи наистина са значителна сума и че най-после хората, които не са усетили особена полза от еврочленството, започнали са да се чувстват „у дома“ в родината си и имат надежда, че може да бъде преодолян „вечният полски комплекс, че сме по-бедни“.
