Програмата за реформи на френския президент Еманюел Макрон е изправена пред решаващ момент, тъй като днес профсъюзите в страната организират ден на масови стачки и протести срещу плановете му да увеличи възрастта за пенсиониране. Нов законопроект, който предстои да бъде разгледан от парламента, предвижда да се увеличи официалната възраст, на която гражданите могат да спрат работа, от 62 на 64 години, предава „BBC“.
В момента движението на междуградските и крайградските влакове във Франция е силно нарушено. Дейността на много училища и други обществени услуги е временно спряна. На летище „Орли“ в Париж всеки пети полет е отменен. В парижкото метро работят нормално само две линии. В Париж и други градове се очакват още мащабни демонстрации, които ще привлекат десетки хиляди хора, а полицията ще бъде в готовност в случай на насилие и вандализъм.
Според предложенията, представени по-рано този месец от министър-председателката Елизабет Борн, от 2027 г. нататък хората ще трябва да работят 43 години, за да получат право на пълна пенсия, а сега те са 42 години. Обявена от правителството като жизненоважна мярка за запазване на стабилността на френската пенсионна система, реформата се оказва крайно неприемлива сред обществеността. Проучване на IFOP, проведено тази седмица, показва, че 68 % от гражданите се обявяват против нея. Всички профсъюзи в страната – включително така наречените „реформаторски“ профсъюзи, които правителството се надяваше да привлече на своя страна, разкритикуваха остро мярката, както и лявата и крайнодясната опозиция в парламента.
Тъй като неговата партия „Възраждане“ няма мнозинство в Народното събрание, френският президент Еманюел Макрон ще бъде принуден да разчита на подкрепата на около 60 депутати от консервативната партия „Републиканците“. Въпреки че по принцип подкрепят пенсионната реформа, дори някои от тях предупредиха, че могат да гласуват „против“. Очаква се парламентарният процес да отнеме няколко седмици, като Макрон е изправен пред влиятелна кампания на опозиция, а в следващите дни са вероятни нови протести. Най-лошият изход за правителството би бил стачки в областта на транспорта, здравеопазването и складовете за горива, което на практика ще доведе до спиране на дейността на сектори в страната.
Президентът Макрон направи по-амбициозен опит за реформиране на системата в края на 2019 г., но го прекрати, когато избухна пандемията от COVID-19. Този план беше част от неговия предизборен манифест миналата година – ключов аргумент, използван от правителството в битката за общественото мнение. За да смекчи последиците от реформата, Елизабет Борн обеща по-лесни начини за ранно пенсиониране на хората, работещи на опасни или физически трудни работни места, стъпки за насърчаване на връщането на по-възрастните хора на пазара на труда, както и по-висока гарантирана минимална пенсия.
Опозицията твърди, че в момента системата няма технически дефицит, така че не е необходимо да се действа спешно. Според нея съществуват алтернативи за намаляване на разходите, като например намаляване на пенсиите на по-заможните граждани. Според противниците на реформата обаче основната тежест ще бъде понесена от най-бедните. Това са хората, които обикновено започват работа по-рано и обикновено са придобили право на пълна пенсия до 62-годишна възраст. Сега те ще трябва да работят още две години без да получат каквито и да е било допълнителни облаги от това.
Това е седмата пенсионна реформа във Франция, откакто през 1982 г. президентът Франсоа Митеран намали възрастта за пенсиониране на 60 години. Всеки следващ опит прагът на възрастта да се увеличи водеше до масова проява на гражданско недоволство, въпреки че в крайна сметка промяната беше осъществена. През 2010 г. например, Никола Саркози увеличи пенсионната възраст на 62 години, въпреки продължилите седмици наред протести.
