Днес, 13 април 2025 г., се навършват 20 години от избора на първия омбудсман на Република България.
Това е време на равносметка, време на съзидание, време, в което институцията под ръководството на четирима успешни омбудсмани се утвърди като важен и незаобиколим фактор не само у нас, но и в международен план.
За две десетилетия националната правозащитна институция изгради и разви експертен капацитет за работа в интерес и защита на правата и свободите на гражданите и днес тя е припозната като техен авторитетен, отговорен и активен застъпник. Застъпник и посредник, който през годините създаде пряка връзка на доверие и уважение за подкрепа на всеки човек и на неговия конкретен проблем, но и за решаването на наболели общественозначими казуси.
Фактите говорят сами – през изминалата година към институцията за помощ, съвет, защита и подкрепа са се обърнали над 13 000 граждани с жалби. Това не е просто суха статистика, защото зад всяка жалба и сигнал стои реален човешки проблем, който служителите на омбудсмана, с безспорния си професионализъм, експертиза и отдаденост разрешиха. За целия 20-годишен период експертите от институцията са оказали съдействие на десетки хиляди.
Каква е предисторията?
Първият Закон за омбудсмана е приет през 2003 г., влиза в сила от 1 януари 2004 г., но прилагането му започва едва през 2005 г., когато първият омбудсман – Гиньо Ганев (2005-2010 г.), е избран от Народното събрание. Той полага основите на институцията като сформира екип от професионалисти, някои от които и до днес работят в институцията.
По негово време, чрез поредица от конституционни и законови промени, първоначално ограничените правомощия на омбудсмана след влизането в сила на Закона са разширени и институцията придобива пълноценна роля в областта на защитата на правата на човека. Така омбудсманът вече не само се произнася по индивидуални жалби и сигнали или по своя инициатива прави проверки за конкретни нарушения, но придобива нови възможности за въздействие върху институциите в интерес на гражданите.
През 2006 г., с промени в Конституцията на Република България, мандатът на омбудсмана като независим конституционен орган допълнително се разширява. С разпоредбата на чл. 91а институцията получава правомощието да следи за състоянието на правата на човека и за прилагането на правозащитните стандарти, както и да дава своите оценки и препоръки в тази насока. Тогава придобива правомощия да отправя искания до Конституционния съд, когато са нарушени права и свободи на гражданите.
От 2007 г. с промени в Закона за съдебната власт омбудсманът може да отправя и искане за приемане на тълкувателно решение или тълкувателно постановление до Върховния касационен съд и/или Върховния административен съд.
С изменения в Закона за омбудсмана през 2012 г. по времето на омбудсмана Константин Пенчев (2010-2015 г.) в съответствие с принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на правата на човека (т. нар. „Парижки принципи“), приети с Резолюция от Общото събрание на Обединените нации на 20 декември 1993 г. (A/Res/48/134), омбудсманът получава нов мандат и поема изпълнението на функциите на Национален превантивен механизъм /НПМ/, съгласно Факултативния протокол към Конвенцията на ООН против изтезанията и другите форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тогава омбудсманът на Република България е акредитиран от Международния координационен комитет на националните институции за насърчаване и защита правата на човека към ООН.
Създава се ключова дирекция НПМ, чиято функция е да проследява, проверява и оценява спазването на правата на човека в затворите и затворническите общежития, следствените арести, държавните психиатрични болници, центровете за настаняване на бежанци и специалните домове за временно настаняване на чужденци, в арестите за 24-часово задържане към Районните полицейски управления и в центровете за настаняване от семеен тип за деца и възрастни.
През същата 2012 г. на омбудсмана е възложен мандат да защитава и правата на детето. По този начин омбудсманът поема ролята на гарант, че действията на отговорните институции ще бъдат съобразени с националните и международните стандарти, установени в националното законодателство и в международните договори, по които Република България е страна. Омбудсманът се ангажира с действия за популяризирането на правата на детето. На институцията е предоставена възможност да отправя препоръки до Министерски съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на правата на човека, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на основни права и свободи.
Законът предоставя право да сезират омбудсмана и юридически лица, създадени в обществена полза, чиито предмет на дейност включва защитата на правата на човека.
По времето на омбудсмана Мая Манолова (2015-2019 г.) в Закона за омбудсмана през 2018 г. на институцията са предоставени допълнителни правомощия – да приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи на гражданите не само от страна на държавните и общинските органи и техните администрации, или от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги, но и от частноправни субекти. Така при изпълнение на това си правомощие омбудсманът вече може да отправя предложения и препоръки за насърчаване и защита на застрашените права и свободи на гражданите от частноправни субекти.
От 2019 г. по реда на Закона за хората с увреждания е добавена допълнителна функция към правомощията на омбудсмана. Създава се Съвет за наблюдение, в който са включени още Комисията за защита от дискриминация, представители на неправителствени организации на и за хора с увреждания и на БАН, за осъществяване на мониторинг, насърчаване и защита на правата на хората с увреждания по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.
Мая Манолова прави институцията видима, разпознаваема, проактивна като изнася работата на терен с организирането на мобилни приемни и такива в малките населени места. Заедно със своя заместник Диана Ковачева през 2019 г. нареждат България до държавите, които разполагат с национална институция за защита на правата на човека, която отговаря на най-високите стандарти на ООН, което е успех не само за омбудсмана, но и за цялата държава.
Акредитацията с най-високия правозащитен статут – „А“, за национална институция за защита правата на човека по стандартите на ООН е доказателство, че институцията на националния омбудсман работи в пълно съответствие с изискванията на Парижките принципи на ООН за правозащитните институции.
Статут „А“ предостави възможност на българския омбудсман да участва и да изразява позицията си в заседанията на всички комитети по правата на човека на ООН, както и в Съвета по правата на човека.
Омбудсманът Диана Ковачева (2019-2024 г.) надгражда постигнатото – през 2021 г. тя е избрана в управителните органи на световната и европейската организации на националните правозащитните институции – GANHRI и ЕNHRI. Европейските представители в ръководството на световната мрежа са само четирима, един от които е българският омбудсман. Престижният избор дава възможност на омбудсмана на Република България да допринася за по-ефективната работа на правозащитните институции, както и за това, проблемите на българските граждани да бъдат чути по-ясно и да се търсят най-оптималните решения от най-високо международно ниво. Диана Ковачева е първият омбудсман, изслушан от два комитета на ООН – за правата на детето и за елиминиране на всички форми на дискриминация срещу жените.
От 4 май 2023 г. с изменение в Закона за омбудсмана правомощията на институцията са разширени допълнително с възлагане извършването на външен одит на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, която се явява централен орган за външно подаване на сигнали по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения /ЗЗЛПСПОИН/.
С приемането на ЗЗЛПСПОИН страната ни транспонира Директива /ЕС/ 2019/1937. За тази цел в институцията на омбудсмана е създадена нова дирекция „Одит на дейността по работа със сигнали и защита на сигнализиращите лица“, която през 2024 г. успя да изгради капацитет за работа и да създаде правила за провеждане на независим външен одит на дейността на Централния орган за външно подаване на сигнали и защита на лицата в Република България по чл. 19 от ЗЗЛПСПОИН.
В навечерието на честването на 20-годишнината от избора на първия обществен защитник, националната правозащитна институция е в очакване да бъде избран петият омбудсман на Република България. Едногодишният период на работа на институцията без избрани омбудсман и заместник омбудсман – тъй като проф. Ковачева бе избрана за съдия в ЕСПЧ и напусна поста предсрочно, а заместник-омбудсманът Елена Чернева – Маркова подаде оставка по лични причини, отново доказа, че гражданите гласуват високо доверие в правозащитната институция – изградено през годините, то остава трайно, гражданите продължават да подават жалби и да търсят съдействие за своите казуси.
Екипът на омбудсмана в тази извънредна ситуация работи все така отговорно и компетентно изпълнява задълженията си в интерес на хората – като регистрира, разглежда и консултира сигналите на граждани и техните организации, отправя препоръки, извършва проверки, самосезира се при необходимост, организира приемни, изразява публично позиции и изготвя становища до компетентните местни и държавни органи.
Затова, в интерес на гражданите и демократичните ценности, е важно начело на институцията да застане опитен правозащитник, който да бъде на нивото на своите предшественици. Летвата е вдигната високо и всеки компромис с личността на омбудсмана ще бъде компромис за сметка на ценностите и правата на гражданите.
Най-голямото предизвикателство пред новия омбудсман обаче е в очакването той да има уменията, познанията и визията за адекватни действия в контекста на изкуствения интелект и защитата на човешките права. Защото, както отбеляза бившият омбудсман проф. Диана Ковачева:
„Безспорно системите за изкуствен интелект /СИИ/ имат огромен потенциал да помагат на човека и да допринесат за неговото благосъстояние и здраве, но същевременно те могат да излязат извън контрол и да нанесат непредвидими вреди“.
Фактите са тези – животът без изкуствен интелект е вече немислим, ползите са огромни и абсолютно безспорни. Но „изкуственият разум“ не притежава характерните единствено за човека съзнание, емоции, емпатия. Засега няма никакви гаранции, че посоката, в която ще се развиват СИИ ще е изцяло в интерес на човека и че неговите права ще бъдат напълно защитени. И тук е ролята на омбудсмана – да следи и да противодейства с всички законови инструменти на възможни изкривявания и потенциални рискове. Такива могат да бъдат липсата на прозрачност на процеса на вземане на решения, дискриминация, нарушаване на правото на личен живот, злоупотреба с лични данни или престъпна употреба на СИИ и много други.
Така че сред най-важните задачи на следващия, а и на всички омбудсмани оттук-нататък е, използвайки СИИ, не само да не „роботизира“ подхода при решаване проблемите на гражданите, защото така е по-лесно и по-бързо, но да следи и да се противопоставя на подобен подход от страна на държавните органи, местната администрация и частноправните субекти. Защото, въпреки новите реалности на живот с изкуствен интелект, бъдещето трябва да принадлежи на хората, а не на машините. Наблюдението и оценката на СИИ от страна на омбудсмана трябва да бъдат непрекъснати, за да не се допускат нарушения на правата на хората.
В този смисъл „кодирането“ на основните права, включително и със законодателни промени, тяхната защита и стриктното им спазване при използването на изкуствен интелект, следва да бъде негов постоянен и неизменен приоритет
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
ИПБ разкри: Гърция е преброила 7000 опасни отсечки! АПИ – само 36!
