Казват, че можем да разберем много за характера на човек по това, което прави, докато никой не го наблюдава. Несъмнено. Човеците сме интересни екземпляри. Животинската ни първичност действа в тясно сътрудничество с абсолютната сдържаност на хладния разум. Имаме способността да контролираме чувствата и емоциите си, и често се случва, мислейки едно да говорим друго, докато вършим трето. Този факт прави ли ни изменни? И къде да търсим причината за разминаването в образите?
Ако се замислите, ще видите, че понякога става съвсем несъзнателно. Сякаш някакво вътрешно чувство за самосъхранение ни предпазва от катаклизма, който би настъпил, ако заработим в синхрон на въпросните три равнища – мисли, думи и действия.
Навик ли е да казваш истината? И можем ли да разграничаваме понятията – самосъхранение и самозалъгване? И до колко е важно да бъдем искрени с останалите? А със себе си? Съществува ли осезаема линия, която разделя полето на предпазливостта с това на смелостта?
Темата, по която ще говорим тук – навиците, чиито градеж съзнателно започваме. От нулата. И ако се чудите (за момент и аз се замислих) къде е връзката с философското начало на първите редове и практичността, която е изначална за навика, ето я. Идва.
Общото. Всеки наш навик, без значение, дали е вече придобит, или мястото му в характера ни тепърва предстои да бъде отстоявано – има своето философско начало. Разликата е, че когато привичките ни са добре заучени, подредени по удобен – до досада познат ред, ние живеем спрямо тях. Несъзнателно и машинално. Тук сами можете да се досетите за най-изтърканата от употреба пряка реч.
- Аз съм си такъв.
- Винаги е било така.
- Вече съм свикнал.
Но нали не сме статични? Или забравихме, че всичко тече и всичко се променя? Пък с въпросното всичко – и ние. И начините, по които сме свикнали да мислим, говорим и случваме.
Първо винаги е леко плашещото, бавно пълзящо в съзнанието ни усещане, че имаме крещяща нужда от промяна. След него, обаче, въпросите започват да се задават сами. Бързо. Разхвърлено. Един след друг, без да се изчакват. Какво искаме да променим? Защо то вече не ни служи? Ще успеем ли? Късно ли е? Има ли време? И решаващият момент при всяка промяна: как?
Малко по малко. Пренавиването е често срещана, но и още – съвсем предвидима грешка. Застанем ли на стартовата линия, обикновено се впускаме в галоп, искайки да направим и това, и онова, и следващото. Бързо, ако може веднага. Водеща е мотивацията, която расте лавинообразно с нашето вълнение – верният спътник на всичко ново. Би било прекрасно, ако тези емоции успяваха да устоят на ежедневните спънки, но в 90% от случаите… не успяват. Което изобщо не е лошо.
Промяната означава смелост. Промяната изисква, колкото активно, толкова и пасивно участие. Промяната ни учи на търпение и самонаблюдение. Трансформацията, било тя духовна или физическа, не се осъществява просто така. Нейното достигане изисква качества. Тя се извоюва. Като победа. Един дълго жадуван копнеж, надхвърлил пространствените ограничения на мечтата, достигнала чрез непрекъснат стремеж материален облик в реалността.
Дотук с философстването.
Действаме.
Стъпка по стъпка.
Седнете спокойно. Отделете си толкова време, колкото ви е необходимо, и помислете. Какво искате да промените в живота си? Харесвате ли това, което виждате в огледалото? А това, което виждате в себе си, веднага щом затворите очи? Искате да си лягате по-рано, за да почиват тялото и умът ви пълноценно? Или искате да се събуждате в един и същи час, за да си разпределите разумно задачите за деня? Четете ли художествена литература толкова, колкото ви се иска? От кога не сте пробвали нови неща? Вероятно забравяте да пиете редовно вода? Как оценявате начина си на хранене? Предприемате ли непланирани пътувания из малки, китни, никому неизвестни местенца в страната? Поемате ли рискове? Чувате ли се често да казвате, че нямате време?
Не е нова година, нито Банго Васил. Нямам представа дали ще четете това на първо число от месеца, в понеделник, както и дали сезонът ще бъде подходящ. Но, знаете ли кой е най-изкуствено натовареният с очакване ден? Утрешният. Всичко започва от него, за да приключи пак там. Не отлагайте. Условностите са имагинерни. Първата крачка е половината от цялото.
Да предположим, че сте си набелязали навици, които искате да си създадете (и) или умения, които искате да развиете. Какво правим оттук нататък?
Водете си записки. Записвайте всичко онова, което искате да ви се случи, и заедно с целите си набележете етапи на действие. Нарисувайте ос, която има начало, но и кра(й)ен срок. Това ще ви спести отлаганията, както и ще ви даде реална представа как се справяте. Движете се право по оста и не допускайте варианти за неуспех.
Хората често се отказват, защото нехайно пропускат толкова базисна стъпка. Те искат да изглеждат по-слаби, по-умни, по-спонтанни. Захващат се с усилени тренировки и кардинално различен от обичайния си режим на хранене, посещават литературни клубове, абонират се за образователни печатни издания, купуват си солидна екипировка за дните на изпитания в планината и върховете, които евентуално предстои да изкачат. Дотук добре.
Минава месец. Ден „Х“, предшестван от непрекъсната заетост, в която превес са взели работата и отговорностите за дома и семейството. За момент спираме и се сещаме, че някога там решихме да променяме нещо. Сякаш някога там беше скоро, а всъщност ни се струва толкова далечно и утопично желанието, което се роди тогава и което уж щяхме да материализираме. И ето, че решението е взето. Няма да успеем. Не устояхме, не продължихме, отказахме се още в началото. Тук и точно тук е първият сериозен пробив в мотивацията, наречен нетърпение. Рим не е построен за един ден. Хората, на които се възхищавате естетически, нравствено, професионално и прочее, са градили себе си дълго. Именно затова личностите за пример се броят на пръсти – безусловната воля и отдаденост са присъщи на малцина.
Дайте си време.
Не взимайте всички дини под една мишница.
Искате да живеете осъзнато и сте решени да стигнете до простите числа, които се обединяват под общият знаменател на промяната. Не прибързвайте със заключенията, че от утре ще се превърнете в съвсем друг човек. Заслужава си да опитате сега, но повече си заслужава да успеете в дългосрочен план. Казват, че дисциплината представлява изборът ни в онзи момент, когато трябва да решим какво искаме в момента, и какво искаме най-много. Изучавайте вътрешните си бесове от позицията на страничен наблюдател. Изправете се срещу тях. Имайте смелостта да бъдете промяната, която искате да видите в света. Смелостта е крачката на границата от невъзможното към възможно.
