Както всяка година, Арз Мохамед беше засадил малкото си парче земя в Южен Пакистан с памук, пише „Асошиейтед прес“. Реколтата на мъжа щеше му спечели достатъчно, така че, както той се изразява, петчленното му семейство да не бъде принудено да проси. След това дойде потопът.
Мащабните наводнения в Пакистан това лято срутиха дома на Мохамед и унищожиха неговите четири акра памук, както и възможноостта му да припечели пари. Освен това неговата земя и тази на съседите му остават под водата три месеца след спирането на най-големите дъждове. Подобно на много фермери в Южен Пакистан, той може да не успее да засее следващата си култура – пшеница – навреме. А това може да създаде проблеми за доставките на храна в страната.
„Тези дъждове унищожиха всичко за нас“, категоричен е Мохамед, който живее в палатка със съпругата и децата си близо до разрушената си къща в Хайпур, един от най-тежко засегнатите райони в страната. Мъжът призна:
„Дори нямаме какво да ядем.“
Наводненията от това лято, причинени от мусонни дъждове, почти утроиха обичайната свирепост на природата, унищожиха огромни участъци реколта, оставяйки вече обеднелите семейства да се борят да си набавят храна. Фермери и служители предупреждават, че сега Пакистан може да се сблъска със сериозен недостиг на храна в момент, когато правителството изпитва затруднения с пари и световните цени на храните са твърде високи.
Близо 15% от реколтата от ориз в Пакистан и 40% от реколтата от памук са били загубени, според служители. Водата също унищожи личните складове за зърно, на които много земеделски семейства разчитат за храна през цялата година.
Наводненията, отнесени отчасти към изменението на климата, убиха близо 1600 души, повредиха близо 2 милиона домове и нанесоха щети, оценени на повече от 30 милиарда долара. Миналата седмица в ООН министър-председателят Шахбаз Шариф заяви пред „Асошиейтед прес“, че посевите върху 4 милиона акра са били отнесени.
„Имаме нужда от средства, за да осигурим препитание на нашите хора. Имаме нужда от средства, за да компенсираме загубата на реколта на нашите хора, на нашите фермери.“
Правителството казва, че няма непосредствени притеснения относно доставките на храна. В изявление до медията държавната агенция за бедствия коментира, че запасите от пшеница са достатъчни, за да издържат през следващата реколта и че правителството внася повече.
Предстоящата реколта от пшеница обаче е поставена в несигурност. Засаждането обикновено започва през октомври. В провинция Пенджаб, основният производител на пшеница в страната, полетата претърпяха по-малко щети и могат да бъдат засети навреме. Но в южната провинция Синд, вторият по големина производител, около 50% от полетата остават под вода, според Джам Хан Шоро, провинциален министър на напояването в Синд.
Кадри от въздуха в Синд показват все още наводнени полета – едно след друго… Провинцията, в южната низина на Пакистан в края на долното течение на големите реки, е мястото, където наводненията засегнаха най-силно: 80% от оризовата реколта и 70% от памука бяха унищожени, което опустоши поминъка на дребните фермери, които съставляват по-голямата част от производството.
Алтаф Хюсеин Мари, по-голям и сравнително заможен земевладелец в Хаирпур, разказа, че обикновено раздава жито като подарък на приятели и семейство. Сега той се тревожи дали ще има достатъчно за себе си и децата си, не е сигурен дали неговите 400 наводнени акра ще пресъхнат след време. Наводненията унищожиха реколтата му от памук и ориз на стойност около 40000 долара. Мари изрази загриженост:
„Ако не успеем да отгледаме пшеница… следващата година може да нямаме дори пшеница за ядене. Това ще създаде хранителна несигурност в страната. Бедните ще страдат много. Няма да има брашно.“
Селскостопанският сектор на Пакистан се разраства през последните години, което позволява на страната да изнася известно количество пшеница и ориз.
„Сега ще трябва да внасяме пшеница и други хранителни продукти“, смята министърът на планирането на Пакистан Ахсан Икбал пред „Асошиейтед прес“.
Министър-председателят Шариф заяви, че на Пакистан може да се наложи да внесе около милион метрични тона пшеница и тя може да дойде от Русия, но Пакистан е отворен за други оферти, ако цената е подходяща.
Пакистан вече е издал поръчки за внос на 500 000 метрични тона пшеница, твърдят служители на Министерството на планирането. Има планове за извънредни ситуации за закупуване на около 2,5 милиона тона през следващата година, но служителите чакат да видят колко пшеница е засадена, издадоха те, говорейки при условие за анонимност, тъй като политиката все още не е определена.
Ашфак Ахмад, старши икономист, смята, че допълнителната пшеница трябва да бъде доставена бързо, до следващия месец. Пред „Асошиейтед прес“ той изтъкна:
„В противен случай виждам хранителна криза през декември. Всяко забавяне на вноса на пшеница ще доведе до недостиг на храни.“
Наводнението също беше удар върху важните пазарни култури в Пакистан. Загубите ще означават по-нисък износ на ориз, който донесе на страната 2 милиарда долара през 2020 г. Загубите на памук могат да навредят на най-големия износ на страната, текстил и дрехи, които донесоха повече от 20 милиарда долара годишно през последните години. Но по-големите щети и опасност вероятно са за бедните в Пакистан, които нямат свобода да понесат загуби на доходи и храна.
В Дашт, отдалечен район на провинция Белуджистан, стотици собственици на овощни градини се тревожат за бъдещето си, след като са загубили реколтата от грозде, ябълки и други плодове. В части от Белуджистан купчини върху купчини гнили ябълки могат да се видят в потопени зони.
Дори преди наводненията около 38 милиона пакистанци, повече от 16% от населението, са живели в умерена или сериозна продоволствена несигурност, което означава, че не са били сигурни дали ще могат да си набавят храна или понякога са оставали без да ядат, според Световната здравна организация. Близо 18% от децата са били с сериозно недохранване.
Ударът върху снабдяването с храна и доходите ще насочи населението към по-дълбок глад, предупредиха агенциите на ООН. Световната продоволствена програма на ООН досега е доставила храна на 600 000 оцелели от наводненията.
Министърът на планирането Икбал заключи, че провинция Синд е най-големият производител на зеленчуци за вътрешния пазар в страната. Тези култури бяха изгубени, заедно с личните запаси на семействата от зърно за самите тях и храна за добитъка им. Той подчерта:
„Така че имаме реално предизвикателство за продоволствената сигурност.“
На място в Суккур, друг тежко засегнат район, съседен на Хаирпур, местният земеделски директор Rasool Bux Junejo се страхува от най-лошото. Фермерите няма да могат да отглеждат пшеница или други ключови култури като слънчоглед и горчица.
„Това ще бъде огромна загуба през следващите месеци. Ако питате мен като селскостопански работник, предвиждам глад, не дай си Боже“, смята той и допълва:
„Няма да можем да осигурим храна на нашите хора.“
