Йел Агуер Денг се чувства изгубен. Обилните наводнения, невиждани в части от Южен Судан през последните 60 години насам, са причината домът му да бъде обграден от кална вода и трева. Нивата му, засята със сорго, което от години изхранва семейството на мъжа, сега е под вода. Околните кални диги са се срутили. Повечето съседи, които живеят наблизо, са избягали. Останали са само семейството на Йел Агуер Денг и няколко други семейства, пише „AP“.
Това е третата поредна година на екстремни наводнения в Южен Судан, новообразуваната държава в Източна Африка, които допълнително застрашават поминъка на много местни жители от населението, наброяващо 11 милиона души.
Докато изпразва рибарската си мрежа, Денг, 50-годишен баща на седем деца, си спомня за живота си, в който е бил принуден да бяга многократно заради несигурността. Това наводнение обаче, по негови думи, е най-лошото нещо, което се е случвало в живота му.
ООН твърди, че от май досега наводненията са засегнали почти половин милион души в Южен Судан. Сега причината е, че там, в северния щат Бахр ел Газал, река Лол е излязла от коритото си. Обикновено този щат е пощаден от екстремните наводнения, които често сполетяват южносуданските щати Джонглей и Юнити, граничещи с река Бели Нил и блатото Суд. Сега обаче къщите и посевите са унищожени.
В нов доклад, изготвен от Световната метеорологична организация тази седмица, се предупреждава, че подобни климатични сътресения ще зачестят в голяма част от Африка – континентът, който допринася най-малко за глобалното затопляне, но който, за съжаление, ще пострада най-много от последиците му. Според експертите в тези селски общности в Южен Судан подслоните, изградени от плетена трева, не предоставят достатъчно надеждна защита от огромното количество вода. Тази година в Маджак Авар около 100 семейства са били разселени два пъти – веднъж през юни, когато домовете им са били наводнени, и отново през август, когато отново всичко, което имат е било унищожено.
„Искам да замина за Судан.“, прошепва Нийбол Ароп, 27-годишна майка на пет деца, докато вари сутрешния си чай на няколко крачки от застоялата вода, която опасва сегашния ѝ подслон.
За местните жители е трудно да мислят за добро бъдеще, когато им се налага да се местят почти постоянно, макар че за тях това не е нещо ново, тъй като по време на гражданската война през 2018 г., милиони хора бяха принудително разселени преди сключването на мирно споразумение.
„Наводненията не са постоянни. Някои хора ще останат тук, а други ще си отидат. Аз обаче не мога да замина никъде. Няма друго място, което да познавам толкова добре.“, споделя Томас Мапол, 45-годишен баща на девет деца, докато показва разрушените къщи в селото си, разположено в района на Маджак Авар.
