Потребител публикува във Facebook профила си покъртителна галерия със снимки, която разкрива сегашното състояние на най-голямата Белодробна болница на Балканите. Тя се намира в старозагорското село Радунци и е разположена върху внушителната площ от 15 000 кв. м. Капацитетът на лечебното заведение е 700 легла. Построена е през 1955 година и е била изоставена през 2015 година.
Всъщност историята на болницата започва още през далечната 1935 година, когато по искане на цар Борис III Висшият медицински съвет назначава комисия за търсене на подходящо място за изграждане на нов санаториум за лечение на туберкулоза. Проучванията продължават 20 месеца. Строежът стартира през пролетта на 1939-та, но санаториумът е официално открит на 1-ви ноември 1955 година заради прекъсване по време на Втората световна война. Проектант на внушителното здание от няколко сгради е една от първите жени архитекти у нас Виктория Ангелова-Винарова, починала само на 45 години, по ирония на съдбата от белодробно заболяване. Някога това е бил най-големият санаториум на Балканите, разполагащ със 700 легла.
Разположен сред зелените склонове на южната част на Тревненска Стара планина на 670 метра надморска височина в най-добрите си времена, комплексът е разполагал с киносалон, сцена и гримьорни, богата библиотека, ателиета и учебни зали. Там са работили висококвалифицирани специалисти. Лекувани са хора не само от цялата страна, но и от чужбина. През годините се разкриват множество отделения и лечебното заведението постепенно променя своя статут. Първо е категоризирано като туберкулозна болница, след това като Държавна белодробна, а през септември 2000 г. е преобразувано в Търговско дружество – „Специализирана болница за долекуване и продължително лечение на белодробни болести – Радунци“ ЕООД с капацитет от 300 легла.
През юни 2015 г. болницата е обявена в ликвидация заради неплатени дългове. Оттогава сградата не функционира. Днес тя тъне в разруха и забрава. Малкото останали вещи са обвити в прах и паяжини. Повечето прозорци са счупени, но в стаите все още стоят част от леглата, старите матраци и престилките на лекарите. По пода са разпилени кашони, документи и стъкла.
Лечебното заведение не работи от 23 юли 2015 година. То е собственост изцяло на Министерството на здравеопазването, което видимо не е направило нищо по силите си, за да може да го спаси. С течение на времето болницата е натрупала задължения в размер на 1 200 000 лв. Впоследствие е бил спрян токът, а след това и водоснабдяването. Въпреки това обаче лекарите са продължили да работят до последно и дори при хубаво време са настанявали хора на терасите.
От снимките е видимо, че районът на лечебното заведение не се охранява и всеки може да влезе необезпокояван от никого. И докато навремето това е било единственото място, където са се лекували редки болести като костно-ставна туберколоза, сега, на фона на постоянно увеличаващия се брой заразени от COVID-19, то е оставено на произвола на съдбата. Непрекъснато се тръби за нуждата от разкриване на допълнителен брой легла за COVID болни, а в същото време болницата с най-голям капацитет е била зарязана да затвори заради една неплатена сметка. Безспорен е фактът, че при една добре работеща здравна система, каквато нашата очевидно не е, това лечебно заведение сега би могло да бъде и специализирана COVID болница. Вместо това Министерството на здравеопазването търси съдействие от това на туризма и болните ще се настаняват в хотели. Безспорен е и фактът, че настоящото положение, в което се намира най-голямата Белодробна болница на Балканите, я е превърнало в еквивалент на здравната ни система – умираща и пълна с пробойни.
