Озонова дупка, която се е образувала над Арктика тази пролет и в крайна сметка прераства в най-голямата, регистрирана някога там, се е затворила, информира “CNN”.
Учените, които проследяват дупката в Службата за наблюдение на атмосферните промени на Коперник (CAMS), направиха съобщението в края на миналата седмица, отбелязвайки, че “доста необичайната” дупка е причинена не от човешка дейност, а от особено силен арктически полярен вихър, съобщава още агенцията CAMS.
По този начин, противно на това, което може би си мислите, възстановяването ѝ най-вероятно не може да бъде проследено на фона на намаляване на замърсяването поради текущата пандемия от коронавирус.
“COVID-19 и свързаните с него блокировки вероятно нямат нищо общо с разрастването на тази озонова дупка”, заяви групата от учени в Twitter.
“Явлението е задвижено от необичайно силен и дългогодишен полярен вихър и не е свързан с промените в качеството на въздуха”, подчертават изследователите.
Въпреки това дупката е била масивна – по-голямата част от озона, който обикновено се намира на около 11 мили в стратосферата, е изчерпан, казаха от изследователската група. Последният път, когато в Арктика се наблюдава такова силно химическо изчерпване на озона, се случи преди близо десетилетие.
Полярният вихър е голяма зона с ниско налягане и студен въздух, която заобикаля двата полюса на Земята, според Националната метеорологична служба. Полярните вихри винаги съществуват, но те обикновено отслабват през лятото и се засилват през зимата. Полярният вихър в Арктика е обикновено по-слаб поради наличието на близка земя, както и планински вериги, които нарушават времето по-често, отколкото тези промени се случват на юг, заяви CAMS.
Озоновият слой се намира между 9 и 22 мили над Земята. Предпазва ни от ултравиолетово лъчение.
За разлика от дупката, развила се над Арктика, озоновата дупка в Антарктида в Южното полукълбо обикновено се причинява от химикали като хлор и бром, мигриращи в стратосферата. Поради тази причина се развива озонова дупка в Антарктида ежегодно през последните 35 години.
Последните новини оттам обаче бяха добри: миналата година озоновата дупка в Антарктида беше измерена като най-малката до момента, откакто е открита за първи път.
CAMS не се ангажира с прогнози, че озоновият брой ще се върне към изключително ниските нива, наблюдавани в началото на април, но изрази известна надежда в тези мрачни времена: озоновият слой бавно заздравява, по един или по друг начин.
