Съдът в Гърция прекрати процеса срещу деветима египтяни, обвинени в причиняването на най-голямото корабокрушение на мигранти в Средиземно море от десетилетие насам, съобщава „BBC“.
Съдиите в южния пристанищен град Каламата постановиха, че не са компетентни да разглеждат делото на основание, че корабът е потънал в международни води. Опасенията са, че повече от 600 души се удавиха през юни миналата година, когато препълненият риболовен кораб „Адриана“ потъна на път за Европа от Либия.
Обвиняемите бяха заплашени от доживотен затвор, ако бъдат осъдени за контрабанда на хора и причиняване на потъването на лодката. Когато стана ясно решението на съдиите да прекратят делото, протестиращите пред съда се радваха.
Обвинителният акт, с който се запозна „BBC“, показа, че обвиняемите са били обвинени въз основа на доказателства, които вече са били опровергани от поне шестима оцелели, които разказаха, че бреговата охрана е причинила преобръщането на лодката им и след това ги е притиснала да обвинят египтяните.
Групи за защита на правата на човека, сред които „Амнести интернешънъл“ и „Хюман райтс уоч“, заявиха, че имат сериозни резерви относно честността на гръцкото разследване и доказателствата и се питат дали обвиняемите ще получат справедлив процес. Гръцката брегова охрана постоянно отрича действията си да са довели до катастрофата, а властите отхвърлят всички твърдения за неправомерни действия или за прикриване. Обвиненията се разглеждат от гръцкия военноморски съд.
До 500 души са загинали в морето
Деветимата обвиняеми, които са египтяни и са на възраст между 20 и 41 години, бяха изправени пред съда във вторник. Всички мъже са били на борда на риболовния кораб „Адриана“, който потъна в международни води, но в демаркираната от Гърция зона за спасяване, в една от най-дълбоките части на Средиземно море на 14 юни миналата година. По-рано прокурорът призна аргумента на защитата, че няма правно основание за съдене на мъжете, тъй като корабът е потънал извън гръцки води, макар и в демаркираната гръцка спасителна зона.
Осемдесет и две тела бяха открити, но ООН смята, че е възможно да са загинали още 500 души, включително 100 жени и деца, които са били в трюма на кораба.
Смята се, че лодката е превозвала до 750 мигранти, когато е тръгнала почти седмица по-рано от пристанището Тобрук в Либия. Гръцката брегова охрана е следила кораба поне седем часа преди потъването, но по-късно заяви, че не е предприела спасителни действия, тъй като корабът се е движел безопасно с „постоянна скорост“ и по „стабилен курс“ към Италия и че пътниците не са били в опасност.
Предишно разследване на „BBC“ постави тези твърдения под сериозно съмнение. Когато през ноември миналата година медията представи тези си твърдения на министър-председателя на Гърция, Кириакос Мицотакис заяви, че те се разследват, но че вината е на контрабандистите. Тигава Мицотакис подчерта:
„Нашата брегова охрана е спасила десетки хиляди хора в морето и ние трябва да сме благодарни за работата, която върши тя.“
Състоянието на лодката е от основно значение за обвинението
От обвинителния акт, получен от „BBC“, става ясно, че гръцките прокурори обвиняват деветимата египтяни, че са причинили корабокрушението, като са управлявали изключително препълнен кораб, за който са знаели, че представлява очевидна опасност за живота. Ето както гласи и самото обвинение:
„Рибарският кораб не е бил годен за плаване, тъй като е бил стар и лошо поддържан и не е бил годен за прехвърляне на такъв голям брой хора, особено на такова огромно разстояние, докато не е имало спасителни жилетки.“
Според обвинението всеки от обвиняемите се е редувал да управлява плавателния съд и всички са били наясно, че силната пренаселеност както на палубата, така и в трюма, се отразява зле на стабилността.
Миналото лято гръцката брегова охрана отговори на острите критики, че не е направила повече, за да помогне на плавателния съд, като настоя, че лодката с мигранти е била в безопасност и се е движела стабилно към Италия, поради което не е имало нужда да бъде спасявана.
Искове срещу египетски ответници
В обвинителния акт се твърди, че деветимата египтяни са били част от банда за контрабанда и са вземали от всеки пътник между 4 000 и 8 000 долара (3 100 и 6 300 паунда) за място на лодката. Обвиненията на прокуратурата се основават на интервюта, проведени от самата брегова охрана, с девет други оцелели в дните след катастрофата. Изглежда, че в съда не са били представени доказателства от останалите 95 оцелели. Преди това екипът ни чу твърдения, че някои от 104-те оцелели са били притискани да идентифицират деветимата египтяни като трафиканти.
Двама сирийци, които нарекохме Ахмад и Мусааб, за да защитим самоличността им, ни казаха, че бреговата охрана ги е инструктирала да мълчат за други фактори за катастрофата и вместо това да обвинят тези девет мъже. Ето какво разказа Мусааб:
„Те са били хвърлени в затвора и са били погрешно обвинени от гръцките власти в опит да прикрият престъплението си.“
В отделни интервюта в Атина четирима други оцелели ни казаха, че вярват, че египтяните са били платени пътници като тях и са били подставени лица. Но други оцелели твърдят, че наистина са били малтретирани от някои от обвиняемите, които са наричани „деветимата от Пилос“, позовавайки се на името на гръцкия град Пилос, разположен близо до мястото на потъването.
Обвиненията срещу гръцката брегова охрана не са споменати в обвинителния акт
В седмиците след катастрофата много оцелели твърдяха, че гръцки патрулен кораб всъщност е предизвикал преобръщането на лодката с мигранти при последния си неуспешен опит да я изтегли. Това твърдение не беше споменато никъде в обвинителния акт, въпреки че ООН заяви, че твърденията заслужават независимо разследване.
Ахмад и Мусааб, които интервюирахме миналата година, твърдят, че са били заглушени и сплашени от гръцките власти, след като са предположили, че патрулният кораб е причинил потъването.
„Привързаха едно въже отляво. Всички се преместиха от дясната страна на лодката ни, за да я уравновесят“, спомня си Мусааб и продължава разказа си:
„Гръцкият кораб се отдалечи бързо, което доведе до обръщане на лодката ни. Продължиха да я влачат на доста голямо разстояние.“
Общо шестима оцелели описват независимо един от друг пред „BBC“ с почти еднакви подробности как бреговата охрана е причинила преобръщането на лодката им.
Доказателствата за мобилни телефони не са разгледани
Досега не се е появил нито един видеозапис от борда на „Адриана“, още по-малко от момента на потъването. Бреговата охрана заяви, че техните собствени високотехнологични камери не са записвали. Някои от оцелелите твърдят, че понякога са снимали, докато са били на борда, но бреговата охрана е конфискувала мобилните им телефони, малко след като са били спасени. Тези телефони очевидно са били изгубени, преди да бъдат намерени почти месец по-късно в чанта на борда на единствения кораб на бреговата охрана, който е присъствал на потъването.
Адвокатите на защитата са поискали някои от телефоните да бъдат изследвани за потенциално полезни доказателства, но съдебните документи, получени от „BBC“, показват, че разследващият магистрат е постановил миналата година, че това би било безполезно, тъй като „очевидната последица“ от падането на мигрантите в морето е, че всички техни телефони са били необратимо повредени:
„Морската вода е навлязла в конфискуваните телефони, което е довело до невъзможност да се извлекат каквито и да било съхранени цифрови данни от тях и по този начин опитът за извличане на данни е безсмислен.“
Гръцкото военно разследване продължава
Отделното разследване на Военноморския съд за потенциалната отговорност на бреговата охрана започна в седмиците след катастрофата, но то все още е на предварителен етап.
Групите за защита на правата на човека смятат, че то трябва да приключи преди евентуален наказателен процес срещу египетските обвиняеми. Христос Димопулос, директор на Amnesty International Гърция, заяви:
„Наказателният съд вероятно ще разполага с непълна информация при оценката на вината на обвиняемите. Съществува реален риск процесът да се основава на непълни и/или съмнителни доказателства.“
Гръцкото правителство, което обеща да подведе под отговорност трафикантите и да се справи с незаконното преминаване на границата, заяви, че правосъдието ще бъде възтържествувано.
Джудит Съндърланд, асоцииран директор за Европа и Централна Азия в Human Rights Watch, смята:
„Достоверната и смислена отговорност за едно от най-тежките корабокрушения в Средиземно море трябва да включва определяне на отговорността на гръцките власти.“
