Правилото за „Златната среда“ е могъщо и ефективно. Ако има една дума, с която да опишем живота и вселенския принцип, смело можем да я назовем…
БАЛАНС!
Обаче…жТук внимавай! Балансът увлича с привидно комфортния си заряд. И често се отпускаме в топлата му и мека завивка.
Днес ще ти разкрия съвсем нова гледна точка и как да разбираме Баланса.
Първото, с което ще те провокирам, е един много важен въпрос: Как и къде търсиш своя баланс? И сега е време да сменим тотално фокуса на темата:
Търси баланса в себе си! НЕ извън себе си!
Веднага ще те „закова“ на таблото на истината с един прост пример.
Да кажем, че месечната ти заплата е в размер на 1500 лв. Нека дори я увеличим на 2000 лв. Някои от вас ще си кажат, че това е заплата-мечта. За други тя е крайно недостатъчна. И всичко това идва от Баланса. Само че този, който е извън теб.
Мислиш, че да живееш с тази заплата е напълно задоволително? Че си открил своята „златна“ среда. Добри пари, малко отговорности, лесен живот. И тази концепция така те увлича, че ти пропускаш възможност след възможност. Малкото пари си е пълна трагедия. А многото пък ти докарват трудности, безброй отговорности и безсънни нощи. Чувала съм абсурдни ограничаващи вярвания, че парите „развалят“ човека. Или пък му създават неприятности и носят лоша участ и даже прокоба.
Остава само един „верен“ избор. И той е „златната“ среда.
Избираш да си по средата!?
Готови ли сте да чуете напълно нова гледна точка?
Най-опасното място е да бъдеш по средата! И ще ти го докажа още сега.
Когато си по средата, ти спираш да се развиваш. Спираш да търсиш възможности. Спираш с успехите, с големите и истински успехи…Задоволяваш се с посредствеността. Да си по средата, значи да „спиш“ почти през цялото време. Да се отпуснеш по течението и никога да не постигнеш голямата си мечта. Ти дори забравяш какво е да си нащрек. Ти дори не искаш да си нащрек, ти отказваш напрежението, риска, смелите постъпки. Сгушваш се в топлите завивки на привидния баланс, а този комфорт те прави отпуснат, не-буден и пропускащ големите шансове на живота си.
Нека сега мислено се преместим в зоната на двете крайности, нека излезем от тази СРЕДНИНА.
Да прескочим и да надникнем в живота на лидерите, хората, които управляват и диктуват правилата. Хората, които правят, каквото си поискат. Онези, които постигат мечтите си. Или пък такива, които печелят мнооого повече от 2000 лв. Мислиш ли, че тези хора се отпускат някога? Осланят ли се на това, че вече всичко са постигнали и нямат нужда от нищо повече? Естествено, че не…! Тук си говорим за будните, осъзнати и действащи личности. Ще си кажеш, че тия хора са изгубили своя баланс, своята „златна“ среда. И може и да бъдеш прав да си мислиш така. Да, в тази крайност може да изгубиш баланса. Но можеш да го изгубиш и докато си някъде по средата. Защото сега си говорим за твоя вътрешен, личен баланс. А не за онзи, който е извън теб.
Може би вече знаеш тази голяма истина. Тя е факт! Но нека си го припомним – успехът привлича още успех. Това е принципът на лавината. Колкото повече, толкова повече…
И не, не е вярно, че да си успял или богат, или пък лидер, означава на всяка цена да си извън баланса си. Ами ако този човек прави това, което обича и неговата мечта му носи доходи и свобода? Ще те питам така… Ако твоята работа всъщност е и твоята мечта, тогава би ли се чувствал дисбалансиран? Би ли усещал напрежение, отговорности и тежест? Би ли изгубил баланса?
Да прехвърчим сега на едно друго място…До „колибата“ на слабия, губещ човек. Онзи, дето тъне в мизерия или е изгубил нещо важно за себе си – хора, приятели, пари, а може би дори и здраве. Или пък в оплетената мрежа на хората с непокрити кредити и сложни ситуации. Или да го кажем така…Добре дошъл в света на губещите. Ти ги съжаляваш, нали?
Но сега ще ти кажа нещо смело и тотално ще сменя гледната точка.
Изгубилият човек е истинска МАШИНА!
И можем да погледнем на него като на най-големия късметлия. Отварям обаче една много важна скоба – говорим за човека, който е осъзнат и действащ. Понякога се случват неочаквани събития в живота на много хора. И те не са случайни. Да изгубиш, значи нови възможности. Ако си някъде по средата и плуваш в тази „златна“ среда, би ли търсил нови възможности? Би ли се борил със зъби и нокти? Ще бъдеш ли нащрек? Ще бъдеш ли активен и търсещ?
Чувала съм много лични истории и повечето имат сходен сценарий. Като например: „Преди да стана успешен и богат, нямах пари за един памперс на детето дори“. Или пък: „Преди да съм това, което съм днес, живях на квартира, хранех се с хляб, боб и леща.“ Историите на успелите хора обикновено са започнали някъде сред най-тъмните и мизерни дупки, без светлина, без топлина, понякога дори без храна. И тези хора са започнали да градят основите на своите мечти сред тъмните си дрипави „колиби“. Започнали са НЕ от средата, а от дъното.
Скоро мой приятел ми сподели, че се намира в почти безизходно положение. 13 кредита, работа от сутрин до вечер и много безсънни нощи в тревожности. Само че аз не му показах съжаление, не го подкрепих с думите: „Ооо, горкия, разбирам те, сигурно ти е много трудно“. А напротив! Казах му, че е истински късметлия. Защото точно сега пред него се разкриват куп възможности. И предполагам, че тоя висш вселенски житейски механизъм най-накрая е решил да се погрижи за него. А именно като го изведе от СРЕДНИНАТА му. Малко по-късно той ми сподели за една своя мечта. Оказа се обаче, че ако бе продължил да живее по средата, мечтата му никога не би се реализирала. И той потвърди думите ми. Докато е бил по средата, той дори е нямал време да мисли за мечтата си. Защото е успявал да оцелява някак. Да, точно така – ДА ОЦЕЛЯВА! Не да живее истински, не да живее от сърцето си и да сбъдва голямата си мечта. А да оцелява!
И какъв е тоя баланс, тая „златна“среда, дето в нея мечтите никога не се сбъдват?
Е, добре… Имаш задоволителни успехи, финанси, приятели. Но само ЗАДОВОЛИТЕЛНИ!
Е, добре… Нямаш твърде много отговорности. Но какво стана с мечтата ти…?
На това ли да му казваме БАЛАНС? Да балансираш между комфорта и оная огромна празнина в теб – липсата да живееш мечтата си! Липсата да бъдеш себе си, да следваш голямата си сила и призвание.
И да – Балансът е основата на всичко. Той е градивната структура на живота.
Но говорим за истинския баланс. Който се постига, единствено, когато заявиш себе си. Когато откриеш кой си и живееш живота, който сам избираш.
Предизвиквам те…! Бъди нащрек, когато усетиш, че се движиш по средата.
Защото да живееш по средата е най-опасното място. Онова, което те унася в забвение и полу-живот. Онова, което слага край на всичките ти мечти. А това не е баланс. Това е само една привидна „златна“ среда. Направи своя осъзнат избор и направи, каквото е нужно. И помни – 2 часа нежелана работа може да изпие от теб и последната ти сила. А 24 часов „работен“ ден, в който осъществяваш мечтата си, всъщност НЕ е работа. А истински живот и извор на енергия.
Внимавай! Бъди нащрек. Докато живееш по средата, има голяма вероятност да изгубиш себе си. Тук е най-опасното място на света!
