Най-важното от изминалата седмица – промени в служебния кабинет, коклюш и протести

2
51
Болен
Болен. Снимка: Pixabay

Промени в служебния кабинет, коклюш и няколко протеста – това са само част от събитията, които белязаха изминалата работна седмица в България.

В понеделник служебният министър-председател Димитър Главчев предложи на президента Румен Радев да промени състава на служебното правителство. Това дойде на фона на двете му предложения от предходната седмица, касаещи постовете на министър на външните работи и министър на земеделието. Последва среща между двамата, на която не беше взето конкретно решение. На 22 април премиерът предложи от длъжността служебен министър на външните работи да бъде освободен Стефан Димитров и поста да поеме самият той. Също така Георги Тахов да замени Кирил Вътев като министър на земеделието и храните.

В същия ден държавният глава издаде указ и назначи Главчев и за служебен външен министър, а Тахов за служебен земеделски министър. Във вторник указът беше публикуван и в „Държавен вестник“.

Стефан Димитров и Димитър Главчев
Стефан Димитров и Димитър Главчев. Снимка: МС

На този фон президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България /КНСБ/ Пламен Димитров представи данни на Наблюдение на потребителските цени и заплата за издръжка на Института за социални и синдикални изследвания и обучение /ИССИО/ към март 2024 г. Според тях точно 2616 лева струва нетно издръжката на живот за 3-членно семейство – двама работещи възрастни и дете до 14 години. Доходът, нужен за издръжка, се увеличава с 1,1% на тримесечна база и с 4,3% на годишна база, изтъкна Димитров.

В понеделник директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова направи прогноза, според която до месец болните от коклюш ще бъдат най-малко хиляда. По думите й към първия работен ден от седмицата децата до едногодишна възраст, които са заболели от коклюш, са 38.

Епидемични взривове от коклюш се регистрират в целия свят, над 5-6000 случая има в много европейски държави, като заразата е започнала миналата година, припомни д-р Пармакова, предаде „БТА“. Основно боледуват деца на възраст 10-19 г., като част от тях са ваксинирани. Коклюшът е заболяване, което е особено опасно за бебета, които са в доимунизационна възраст, и мерките трябва да са свързани с предпазване на съвсем малките деца.

На следващия ден здравното министерство обяви, че ще позволи първата имунизация срещу коклюш да бъде прилагана още месец и половина след раждането. От ведомството увериха, че е осигурило необходимите количества ваксини.

Министерство на здравеопазването
Министерство на здравеопазването. Снимка: Искра.бг, Архив

В края на първия работен ден Светият синод разпространи и листата с достоизбираемите епископи за избора на нов Сливенски митрополит, в която влизат Величкият епископ Сионий, Знеполският епископ Арсений, Мелнишкият епископ Герасим, Браницкият епископ Пахомий, Главиницкият епископ Макарий и Велбъждският епископ Исаак. На журналистически въпрос относно липсата на епископите Йеротей и Михаил в листата, митрополит Старозагорският митрополит Киприан отговори, че „това е решението на Светия синод и това е листата, която беше изработена днес“.

Във вторник МВР потвърди, че журналистът Димитър Стоянов е бил арестуван предната вечер след сигнал от служител на НАП. Вторият е заявил, че е бил заплашен с оръжие. На този фон вътрешното министерство разпространи и кратък видеозапис от видеокамера, на който се вижда как Стоянов наистина насочва пистолет към човек, който го преследва в гръб. Лансираните версии преминават през битово спречкване, „мутренски действия“ до полицейски натиск.

Конфликт
Конфликт. Снимка: СДВР

В сряда от Софийската районна прокуратура /СРП/ съобщиха, че заради случката журналистът е обвиняем за хулиганство и закана с убийство с пистолет. Ден преди това от Софийския районен съд потвърдиха като законна заповедта за 24-часовото му задържане. Все пак съдът все пак освободи Стоянов от ареста предсрочно във вторник.

Същевременно на 24 април изтече срокът за подаване в Централната избирателна комисия /ЦИК/ на заявление за регистрация за участие в изборите за членове на Европейския парламент /ЕП/ от Република България и/или за народни представители. Документи са подали общо 23 партии и 11 коалиции, уточниха от комисията пред „БТА“.

От 25 април ЦИК започна да приема документи за регистрация на инициативни комитети за издигане на независими кандидати за членове на ЕП, като крайният срок за приемане на документи е 29 април. В същия ден започна прием на документи за регистрация на кандидатски листи за членове на ЕП, като крайният срок за приемане на документи е 7 май.

Централна избирателна комисия /ЦИК/
Централна избирателна комисия /ЦИК/. Снимка: Искра.бг

В четвъртък ЦИК започна да приема документи за допускане или регистрация на партии и коалиции за участие в нови избори за кметове и общински съветници на 23 юни. Крайният срок е 8 май.

На 24 април съпредседателят на „Продължаваме промяната“ /ПП/ Асен Василев съобщи, че са внесли искане за оставката на председателя на Народното събрание. То е било подписано и от народни представители от „БСП за България“. Пред журналисти съпредседателят на ПП Кирил Петков обясни:

„Беше внесено искането за оставката на Росен Желязков с ясните мотиви, че той немалко пъти злоупотреби със своето служебно положение – Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, където имаше оттеглена оставка, човекът беше в зала и дори не му се даде възможността да обясни, че си е оттеглил оставката. Цялостно показваме „червен картон“ на ГЕРБ за работата в последните 3 месеца.“

Конкретните мотиви към предложението за решение са: нарушение при процедурата по предсрочно прекратяване мандата на управителя на НЗОК – Станимир Михайлов; системна злоупотреба с правото по чл. 48, ал. 5 от ПОДНС; нарушения при провеждане на парламентарния контрол по чл. 105 от ПОДНС.

И така, в четвъртък, парламентът освободи председателя на Народното събрание Росен Желязков. Решението беше подкрепено от 129 народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/, „БСП за България“, „Възраждане“ и ИТН, „против“ гласуваха 103 от ГЕРБ-СДС и ДПС.

В същия ден народните представители взеха още едно ключово решение – да отложат с година либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Народното събрание прие на второ четене промени в Закона на енергетиката, след като миналата седмица прие на първо четене три законопроекта за изменения в закона, внесени от Корнелия Нинова „БСП за България“, Красен Кръстев от ГЕРБ-СДС и Рамадан Аталай от ДПС, Павела Митова ИТН и група народни представители.

Това се случи след два протеста, проведени на енергетици и миньори от изминалата седмица. Първият беше във вторник, а вторият – в четвъртък. На последния се явиха хиляди представители от сектора, като отлагането на либерализацията е само едно от исканията.

В петък депутатите решиха парламентът да работи извънредно във вторник. Дневният ред на парламента включва второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта. Като втора точка е предвидено второ гласуване на промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Третата точка ще бъде обсъждането на законопроект за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, внесен от ГЕРБ-СДС и ДПС. Четвърта точка ще бъде гласуване на законопроект за ратифициране на международен договор за промяна и допълнение № 2 на международен договор (LOA) BU-D-SAB „Самолети F-16 Block 70 и свързана с тях поддръжка“ (F-16 Block 70 aircraft and associated support) по програмата на САЩ за чуждестранни военни продажби (Foreign Military Sales-FMS), внесен от Министерския съвет. 

Най-важното от изминалата седмица: Подготвя се вот на недоверие, предложения за рокади в служебния кабинет и протести

Абониране
Известие от
guest

2 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments