Първият работен ден от седмицата започна с тъжната новина, че журналистката Маргарита Михнева е загубила живота си на 72 години след дълго боледуване. Тя издъхна в швейцарска клиника. Новината за кончината ѝ бе съобщена от изданието „Банкеръ“. Михнева, която през 2000 г. победи тежката диагноза рак на гърдата, отново се сблъска с онкологично заболяване през 2021 г., когато ѝ бе поставена диагноза рак на костите.
Маргарита Михнева е един от пионерите на разследващата журналистика в България. Родена на 21 април 1952 г. в София, тя завършва право в Софийския държавен университет. След дипломирането си е разпределена като прокурор в Търговище, но избира да не практикува като юрист. Вместо това, тя се посвещава на журналистиката – кариера, която я превръща в едно от най-разпознаваемите имена в медийната среда.
През 1975 г. започва работа в Българската национална телевизия (БНТ), а през 1992 г. стартира легендарната си рубрика „Конфликти“. Предаването, което продължава до 1999 г., бе отличителна платформа за разследваща журналистика. След това продължава кариерата си в други водещи медии като bTV и Нова телевизия.
Президентът Румен Радев изрази съболезнования на семейството и близките на Михнева, коментирайки: „Нейният професионализъм като журналист и водещ остава ярък пример за следващите поколения, посветили себе си на мисията да отстояват истината и справедливостта и да бъдат ангажирани както със значимите за обществото теми, така и с проблемите на отделния човек.“
Министерството на финансите /МФ/ с важно предложение. От ведомството искат Националната агенция за приходите /НАП/ да може да извършва претърсвания и изземвания. Тези промени са предвидени в проекта за Закон за държавния бюджет за 2025 година. Новината съобщи в социалната мрежа Facebook депутатът от „Демократична България“ /ДБ/ Божидар Божанов. Той обясни, че НАП трябва да може да извършва претърсвания и изземвания „по реда на Наказателно-процесуалния кодекс“.
В същото време обаче Божанов подчерта, че на този етап изобщо не е ясно какво точно означава това, защото за момента конкретни промени в НПК не се предлагат.
На 17 декември 13-годишният Николай Илиев от старозагорското село Конаре беше обявен за издирване. Момчето, което е със Синдром на Даун, е изчезнал по обяд в същия ден от дома си. Издирват го полицаи, горски служители и доброволци. Използват се дронове, термокамери и кучета. Проверяват се и водоеми, но към днешна дата следа от детето – няма.
Във вторник стана ясно, че България е изправена пред риска да загуби 640 милиона лева, предназначени за закупуване на нови електрически мотриси по Плана за възстановяване и устойчивост. Причината е решение на Върховния административен съд /ВАС/, което връща обществената поръчка за доставка на влаковете на етапа на оценка на подадените оферти. Това решение е в резултат на жалба от консорциума „Булему“, който включва дъщерни дружества на френската компания „Алстом“. Консорциумът е бил отстранен от процедурата, което доведе до стартирането на съдебния процес.
Съгласно Плана за възстановяване и устойчивост България трябваше да закупи 35 нови електрически мотриси на стойност над 1 милиард лева. До момента са договорени само 20 мотриси за половината от тази сума. Съдебните спорове и забавянията около обществената поръчка сериозно застрашават усвояването на предвидените средства и модернизацията на железопътния транспорт в страната.
Министерството на транспорта и съобщенията ще трябва да преразгледа процедурата и да оцени отново офертите, като се съобрази с указанията на съда. Това вероятно ще доведе до допълнителни забавяния и потенциална загуба на европейското финансиране, ако сроковете за изпълнение не бъдат спазени. Ситуацията подчертава необходимостта от по-ефективно управление на обществените поръчки, за да се избегнат подобни проблеми в бъдеще. Според експерти, ако проектът не бъде реализиран, България не само ще загуби значителни средства, но и ще пропусне възможността за модернизиране на железопътната инфраструктура.
В сряда бившият зам.-председател на Комисията за финансов надзор Мария Филипова направи скандални разкрития за Васил Божков при разпита й пред съда днес. Тя обяви, че бизнесменът й е предлагал по 10 000 лева на ден, за да прави каквото си поиска в хазартния бранш. Целта на всичко това било да се дават и отнемат лицензии. Филипова дава показания по делото срещу Васил Божков, което е за организирана престъпна група за изнудване, както и за корупция.
Първата среща на Мария Филипова с бизнесмена е била в нейния кабинет. Той е отишъл директно там. Филипова твърди, че е отказала на Божков да вземе парите, защото му е обяснила, че работи според буквата на закона. Но в началото тя се е чувствала уплашена от това, което се случва.
В същото време Софийският градски съд не разреши на Божков да напусне страната, за да лекува зрението си в чужбина, предаде „bTV“. Искането бе той да пътува до Франция на 20 декември и да бъде там до 20 януари, защото имало риск да загуби зрението на едното си око. Според представени медицински документи бизнесменът вече е бил лекуван и дори опериран в България. Епикризата дори показва, че той бил изписан в добро състояние. Прокуратурата поиска нова експертиза на Божков, но съдът отказа това.
На 19 декември главният прокурор Борислав Сарафов отправи искане към Народното събрание за сваляне на имунитетите на шест народни представители. Искането е направено във връзка с различни наказателни производства и събрани доказателства за извършени престъпления.
1. Лена Бориславова /ПП-ДБ/ – обвинена за документно престъпление, свързано с ползване на неистински документи през 2021 г. Разследването включва множество разпити и компютърно-технически експертизи.
2. Радостин Василев /МЕЧ/ – производство за принуда, свързано с дело от 2023 г. Разследването се води от Софийския градски съд.
3. Веселин Вешев и Ангел Георгиев /„Възраждане“/ – Обвинения за хулиганство и нанасяне на леки телесни повреди на полицаи през 2021 г.
4. Гюнай Далоолу /„ДПС – Ново начало“/ – Обвинен за принуда, включително заплахи за осигуряване на преференции на изборите за 49-то Народно събрание.
5. Марио Рангелов /„ДПС – Демокрация, права и свободи“/ – Обвинения за престъпления против политическите права на гражданите. Според разследването, той е ръководил група за осигуряване на имотни облаги срещу гласове на изборите за 51-то Народно събрание.
Според Конституцията на България /чл. 70/, свалянето на депутатския имунитет е възможно само с разрешение на Народното събрание или с писмено съгласие на съответния депутат. На 9 декември Сарафов също внесе искане за сваляне на имунитета на Кирил Петков /ПП-ДБ/ във връзка с разследване, водено от Софийската градска прокуратура.
С исканията за сваляне на имунитетите на шестима депутати, прокуратурата отново поставя въпроса за отговорността на политическите фигури. Разследванията тепърва ще покажат как ще се развият тези случаи и какво ще бъде решението на Народното събрание.
„Нямам никакви притеснения по споразумението с Украйна. Искането ми за съгласуване с Народното събрание е заради 10-годишния срок на документа. Недоумявам как може да се стигне да умозаключения, че това е направено за провал на преговорите за редовно правителство. Ако има човек, който най-много да иска редовно правителство, това съм аз.“
Това заяви в четвъртък министър-председателят Димитър Главчев пред журналисти в Брюксел. Премиерът изрази надежда народните представители да заявят позиция по споразумението с Украйна, за да мога да го подпише. Той беше категоричен, че Европейският съюз трябва да демонстрира единство по темата с Украйна и българската позиция остава непроменена. Помощта ще бъде оказвана до когато трябва и ще бъде всеобхватна, за да се постигне справедлив и траен мир, който да гарантира териториалната цялост и независимост на Украйна, а и всичко записано в Устава на ООН и международното право, добави Главчев.
На въпрос от медиите премиерът заяви, че не стоял въпросът за въвеждане на контрол по границата с Гърция. Има процедури, които трябва да започнат една след друга, виждате че, няма стартирала такава процедура, посочи Главчев. По темата за Република Северна Македония министър-председателят потвърди, че позицията на България остава непроменена. Според премиера трябва да се намали остротата на изказа от страна на Северна Македония. Нека започнем с добрия европейски тон, който би трябвало да се прилага между държава член на ЕС и кандидат за член на ЕС, добави Главчев.
В петък „Продължаваме Промяната“ изтъкна, че държавата ще започне новата 2025 година без държавен бюджет, след като Министерството на финансите /МФ/ отказа да внесе в парламента проект на закон за удължаване на действието на бюджета за 2024 г. След сформирането днес на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, беше внесено искане с 1/3 от членовете на комисията за свикване на заседание на комисията днес, на което министърът на финансите да представи плановете на министерството за действия в ситуация без приет бюджет за 2025 г. и без удължителен закон.
В петък сноубордист загина, след като попадна в лавинно поле, съобщиха за БТА от Планинската спасителна служба (ПСС) на Българския червен кръст (БЧК). Инцидентът е станал малко преди 15:00 ч. между ски зоната на Банско и хижа „Вихрен“. Двама сноубордисти са попаднали в лавинно поле, а трети човек остава извън него. Той успява бързо да ги локализира, тъй като и тримата са били с индивидуални лавинни уреди, и ги изравя, но единият от сноубордистите е починал.
От Планинска спасителна служба – отряд Банско съобщиха за БТА, че загиналият при инцидента мъж е на 25 години. Оттам посочиха, че вторият затрупан сноубордист е с травми, но, по първоначална оценка на екипите на място, състоянието му не е животозастрашаващо.
Последният работен ден беше белязан от два протеста в София – на таксиметровите водачи и на служителите на градския транспорт.
Първите протестираха срещу невзетите мерки спрямо задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а вторите заради липсата на колективен трудов договор, който трябва да бъде подписан със „Столичен Автотранспорт ЕАД“.
Важно за полицаи, военни и учители: Очаква ли се ръст на заплатите им?