Най-важното от изминалата седмица – недоволство срещу кандидатурата на Сарафов за главен прокурор и осигурени пари за земеделците

В понеделник от пресцентъра на Министерството на земеделието и храните /МЗХ/ обявиха добрата новина за земеделците, че правителството е осигурило още 200 млн. лева по линия на „украинската помощ“. Средствата са отпуснати за изплащане на част от втория транш на обща стойност 325 млн. лв. по схеми за държавни помощи „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани, производители на зърнени и маслодайни култури, за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.

От пресцентъра на ведомството припомниха, че през май служебният кабинет осигури и изплати пълния размер на първия транш от „украинската помощ“ за земеделските стопани в размер на близо 300 милиона лева. Подкрепата беше предоставена на над 51 000 производители.

В сряда ресорният министър д-р Георги Тахов обяви, че средствата ще бъдат изплатени на следващия ден, като 100 милиона лева бяха насочени за подпомагане на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство – животновъди, отглеждащи едри и дребни преживни животни и пчелни семейства, и производители на плодове и зеленчуци, маслодайна роза, винени лозя и тютюн, а още толкова към производителите на зърнени и маслодайни култури.

В петък стана ясно, че министър Тахов е казал по време на среща с браншови организации, че „България продължава да настоява пред Европейската комисия за промяна на условията за отпускане на средства по Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна, т. нар. „украинска помощ“ на земеделските производители“. По думите му заради достигнатите от някои стопани регламентирани лимити за подпомагане, значителен брой селскостопански животни, площи с трайни и зеленчукови култури, както и оранжерийно производство са изключени от подпомагане за покриване увеличението на разходите за производство на земеделска продукция.

На 7 октомври премиерът Димитър Главчев, заедно с министъра на отбраната Атанас Запрянов, министъра на вътрешните работи Атанас Илков, началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов и директора на „Гранична полиция“ главен комисар Антон Златанов, провери инженерното съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската държавна граница. По думите му няма компрометирани участъци по него, а и да има, те се отстраняват буквално за няколко часа. С хеликоптер те направиха оглед по въздух на оградата, след което обходиха границата край Лесово, където се увериха в предимствата на работещата интегрирана система за видеонаблюдение.

Министър-председателят подчерта, че е очевидна необходимостта от засилване на националната ни сигурност по границите с оглед на очакваните рискове. Димитър Главчев посочи още, че проектобюджетът за догодина ще бъде представен на депутатите и ще им бъде обърнато внимание върху необходимостта от допълнителни разходи относно охраната на границата. Военният министър Запрянов увери, че армията ще продължи да помага в охраната докато е необходимо.

Във вторник в изпълнение на Решение на Конституционния съд и на основание на Закона за здравното осигуряване, както и на Правилника за устройството и дейността на НЗОК, Надзорният съвет /НС/ на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ на свое извънредно заседание, единодушно, одобри актуализиран проект на договор за управлението на НЗОК. Председателят на НС сключи договор за възлагане на управлението на НЗОК със Станимир Михайлов, съгласно одобрения от НС проект на документа.

От пресцентъра на НЗОК информираха, че тази административна процедура не е възпрепятствала работата на институцията. Разплащанията към договорните партньори се извършват в срок и не съществува риск за лечението и осигуряването на разходите по лечението на пациентите.

На 8 октомври от неправителствената организация „За Земята“ разпространиха прессъобщение, в което твърдят, че Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ са крили от обществеността в продължение на години, че системата за измерване на въздуха в София е компрометирана и не отчита коректно замърсяването, въпреки че са разполагали с данни за това. Междувременно хиляди жители на града са страдали, а някои от тях вероятно и починали преждевременно от болести, свързани със замърсения въздух.

Скандалната информация станала публично известна след спечелено от Екологично сдружение „За Земята“ дело за достъп до обществена информация /№ 4667/2024 г. по описа на Административен съд, гр. София/, с което организацията изиска да се оповестят резултатите от доклад за условията за разполагането на пунктовете за контрол на качеството на атмосферния въздух в страната, изготвен още през 2022 г. по поръчка на тогавашния министър на околната среда. По необясними първоначално причини, тази ключова информация беше укривана от обществеността толкова дълго време, изтъкват от организацията.

Последва мигновен отговор от МОСВ, в който беше подчертано, че не укриват данни за чистотата на въздуха в градовете. В становището е подчертано, че „публично изнесеното от „За Земята“ твърдение, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух не отговаря на изискванията на европейското и националното законодателство, е категорично невярно и некоректно. Пунктовете за мониторинг се разполагат изцяло съгласно изисквания, посочени в Наредбата за норми за серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух, която транспонира в националното законодателство Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа (Директивата). При определянето на площадките на пунктовете за мониторинг се отчитат конкретните условия на предоставените от съответната община терени, както и следните фактори, които могат да бъдат взети предвид: изисквания, свързани с териториалното планиране, наличие на електрозахранване и телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за вземане на проби за различни замърсители.“

„Данните от Националната система за мониторинг на КАВ, администрирана от Изпълнителна агенция по околна среда към Министерството на околната среда и водите (МОСВ), са публични и се предават в реално време към Европейската агенция по околна среда (ЕАОС). ИАОС ежегодно докладва към ЕАОС както данни за измерените концентрации на основните показатели, така и основни данни за автоматичните измервателни станции – местоположение на площадките, класификация на пунктовете, географски координати. До момента не са получавани забележки и препоръки относно класификацията и местоположението на пунктовете“, добавят от МОСВ.

„Определянето на нивата на фини прахови частици, серен диоксид, азотни оксиди, въглероден оксид, озон, бензен и олово в атмосферния въздух се извършва чрез референтни методи на измерване, описани в европейското и националното законодателство. ИАОС ежегодно докладва към ЕАОС и данни за използваната апаратура, методи и средства за измерване, информация относно процедурите по калибриране и др. Качеството на измерванията се осигурява чрез изпълнение на Програма за осигуряване и контрол на качеството на измерванията на нивата на атмосферните замърсители, разработена също съгласно изискванията на законодателството. Представената дотук информация еднозначно потвърждава, че България докладва коректни данни пред Европейската комисия.“, подчертават от министерството още.

В сряда държавният глава Румен Радев се срещна с представители на институциите, отговорни за подготовката на предстоящите избори за Народно събрание и за гарантирането на честността на вота. В дискусията се включиха служебният министър на иновациите и растежа Росен Карадимов, определен от Министерския съвет за координатор на организационно-техническата подготовка на изборите, служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков, служебният министър на електронното управление Валентин Мундров, и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, председателят на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова и Георги Георгиев – заместник-председател на Държавната агенция „Национална сигурност“. В срещата участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Според президента обществото ни очаква борбата с купения и контролиран вот да не се свежда само до дилърите на гласове, а и да се обърне внимание и по-нагоре – към тези, които се ползват от техните услуги и съответно дават парите. Държавният глава заяви, че изобилства информацията за действия, които най-общо могат да се сведат до купуване на вот за предстоящите избори. В тази насока постъпват и сигнали в президентската институция. По думите на Румен Радев действията, свързани с купуването на гласове, дискредитират не само идеята за демокрацията, но и делегитимират институциите, още преди да са избрани.

„Появиха се характерни имена и прякори, злощастно известни от недалечното минало“, заяви президентът и посочи, че нито един сигнал за купен и контролиран вот не следва да бъде оставен без убедителен отговор. Във връзка с разпространяваните от „BG Elves“ списъци с имена за купуване на гласове Румен Радев каза, че трябва да се установи дали информацията отговаря на реалността и ако съответства и са събрани данни, от прокуратурата се очакват безкомпромисни действия.

„Самият факт, че гражданското общество вече се надига, започва да събира, обобщава и представя информация на институциите, означава, че гражданската търпимост по отношение на честността в изборния процес явно достига до някакъв предел“, заяви държавният глава.

Президентът очаква убедителни действия не само за довереното изграждане на изходния код на машините, но и за изграждане на доверие на българските граждани към изборния процес от страна на всяка една отговорна институция.

„Ние трябва да направим така, че не само в следващото Народно събрание, а и в никой български парламент да не влизат представители на купения и контролиран вот“, заяви Румен Радев.

„Взели сме всички мерки“, коментира от своя страна премиерът Димитър Главчев.

В четвъртък министърът на иновациите и растежа доц. Росен Карадимов заяви от Плевен: „Ангажиментите на правителството за материално-техническото обезпечаване на предстоящите парламентарни избори се изпълняват в срок, организацията ни е добра. Министерството на електронното управление ще осигури два пъти повече ИТ специалисти, които да се включат активно в процеса по проверката на машините преди тяхната експедиция към секциите. Целта е на тези избори проверените машини да бъдат много по-голям брой, отколкото на предишните.“

В същия ден стана ясно, че Борислав Сарафов е единствената кандидатура за поста главен прокурор, предложена от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ВСС/. Номинацията му беше внесена от Стефан Петров, Пламен Найденов и Светлана Бошнякова по време на последното възможно заседание на Пленума на ВСС, на което можеха да бъдат предлагани кандидати.

За да заеме поста на главен прокурор, Сарафов ще трябва да получи подкрепата на поне 13 членове на ВСС по време на предстоящото гласуване. Сарафов изпълнява длъжността временно от средата на миналата година, когато мандатът на предишния главен прокурор Иван Гешев беше прекратен предсрочно. Номинацията му сега идва в момент на важни структурни промени в съдебната система, като очакванията за неговото управление са високи. Предстои ВСС да вземе решение, което ще определи бъдещето на съдебната система и нейния върховен обвинителен орган.

В тази връзка в петък стана ясно, че граждани организират протест против избора на Сарафов за поста. Недоволството ще се проведе от 17:00 часа на 13 октомври пред сградата на Софийския градски съд.

На 11 октомври от „Информационно обслужване“ отчетоха, че общият брой на регистрираните в Националната здравноинформационна система /НЗИС/ електронни прегледи надхвърли 110 млн. Внушителната цифра е постигната за по-малко от 2 години, откакто „Информационно обслужване“ въведе в експлоатация електронното документиране на извършените прегледи. Средно на ден се регистрират над 220 000 прегледа в електронен формат от близо 14 500 лекарски практики, а денталните прегледи, регистрирани в системата надхвърлят 3.7 млн.

Данните показват, че все още по-голямата част от регистрираните електронни прегледи са по линия на финансиране от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, въпреки че съгласно чл. 28г, ал. 3а и 3б в Закона за здравето, лекарите са задължени да вписват в НЗИС всички електронни здравни записи, независимо от здравноосигурителния статус на пациентите и източника на финансиране. Общо със системата работят над 34 000 лекари от болничната и извънболничната медицинска помощ, над 10 500 зъболекари, 7 310 фармацевти, 3 260 аптеки, 1 075 лаборатории и 389 болнични заведения.

Ежедневно платформата обработва внушителните 750 000 електронни здравни записи, което превръща НЗИС в един от най-използваните софтуерни продукти в България. Общият брой на регистрираните здравни записи от пускането на платформата в края на 2020 г. досега достигна 410 млн. Системата има 9 основни и над 30 надграждащи версии, и разполага с повече от 330 функционалности.

Най-важното от изминалата седмица – евакуация на сънародниците ни от Ливан и заседание на КСНС