В понеделник стана ясно, че напускащият президент на САЩ Джо Байдън е казал, че ще помилва сина си Хънтър Байдън, като по този начин ще пощади своя наследник Байдън от евентуална ефективна присъда за престъпление, свързано с незаконно притежание на оръжие, и такива за данъчни злоупотреби, предаде „Associated Press“.
С този неочакван ход лидерът на практика отстъпи от предишните си обещания да не използва извънредните си правомощия като държавен глава в полза на семейството си. Преди време президентът от Демократическата партия беше заявил, че няма да помилва сина си или да смекчи присъдата му, ако бъде признат за виновен по двете дела в Делауеър и Калифорния. Това слага край на дългогодишната правна сага за по-младия Байдън, който публично разкри, че е обект на федерално разследване през декември 2020 г., месец след победата на баща му на президентските избори през 2020 г. Тогава това разкритие хвърли сянка върху репутацията на семейство Байдън. Джо Байдън, който неведнъж е обещавал на американските граждани, че ще възстанови нормите и зачитането на върховенството на закона след първия противоречив мандат на Доналд Тръмп, в крайна сметка използва позицията си, за да помогне на сина си, нарушавайки публичното си обещание, че няма да направи подобно нещо. В изявление, публикувано снощи вечерта, Байдън заяви: „Вярвам в правосъдната система, но тъй като се сблъсках с това, вярвам също, че строгата политика е заразила този процес и е довела до съдебна грешка.“
Мярката за помилване от страна на президента обхваща не само гореспоменатите престъпления срещу по-младия Байдън, но и всички други престъпления срещу страната, които той може да е извършил или в които е участвал в периода от 1 януари 2014 г. до 1 декември 2024 г. През юни неговият баща Джо Байдън категорично изключи идеята за помилване или смекчаване на наказанието, като заяви пред репортери, докато синът му беше изправен пред съда по делото за незаконно притежание на оръжие в Делауеър: „Спазвам решението на съдебните заседатели. Ще го направя и няма да го помилвам.“
Джо Байдън едва ли е първият президент, който използва правомощията си за помилване в полза на близките си. През последните седмици от мандата си Доналд Тръмп помилва Чарлз Кушнер, бащата на зет си Джаред Кушнер, както и множество свои приближени, осъдени в разследването на специалния прокурор Робърт Мюлер. През уикенда преизбраният лидер обяви плановете си да номинира Кушнер-старши за пратеник на САЩ във Франция в следващата си президентска администрация. Тръмп, който обеща да направи сериозни промени и да назначи лоялни хора в Министерството на правосъдието, след като беше съдебно преследван за ролята си в опита за осуетяване на президентските избори през 2020 г., коментира в своя публикация в социалните мрежи, че помилването на Хънтър Байдън е „злоупотреба и погазване на справедливостта“.
В същия ден стана ясно, че Русия значително е увеличила строителството на отдалечен арктически остров, където са били проведени съветски ядрени опити – това показват нови сателитни изображения, което предполага, че Москва може да възнамерява да възобнови опитите. Анотирани изображения, получени от Института за международни изследвания Мидълбъри и споделени с RFE/RL, показват редица нови съоръжения и строително оборудване на Нова Земля, островен архипелаг, разположен в северната част на Баренцово море. Изображенията са били публикувани като част от доклад, изследващ ръста в строителството на ядрени тестови площадки не само в Русия, но и в Съединените щати и Китай. Подробности за доклада бяха разпространени по-рано от „CNN“.
Сравнение на изображения, направени през юли 2021 г. и юни 2023 г., показва големи камиони, транспортни контейнери, строителни кранове и строителни материали в селище в Нова Земля, наречено Северни, според анализа на института Middlebury, разположен в Монтерей, Калифорния. Изглежда, че дейността е насочена към поне 2 нови сгради, пише „RFE/RL“.
Такова темпо на строителство на площадката не е виждано „от края на ядрените опити през 90-те години на миналия век“, посочва институтът и може да означава, че Русия планира да разшири персонала там или да работи целогодишно.
Архипелагът е използван за години на ядрени опити от Студената война, включително детонацията на най-мощното устройство, създавано някога, Цар Бомба, през 1961 г. Изследователска статия от 2004 г. оценява 224 ядрени детонации на островите до 1990 г., когато Москва провежда последната. По-късно Русия и САЩ обявиха мораториум върху всички ядрени опити и двете подписаха Пълната забрана на ядрените опити от 1996 г. Договорът обаче не е влязъл в сила, тъй като не е достигнат минималният брой държави, необходими да го ратифицират. Русия ратифицира договора през 2000 г., докато Съединените щати все още не са го направили.
Нова Земля е в центъра на ново, засилено внимание от страна на анализатори и изследователи на отворен код през последните години, по-специално след инцидент през 2019 г. в Бяло море, където, според американски служители, ракета с ядрен двигател, наречена Буревестник, експлодира случайно и излъчи радиация на големи разстояния, включително в близкия руски град. В месеците след взрива сателитни изображения и други данни – включително предупреждения, отправени към авиокомпаниите за затваряне на въздушното пространство в Баренцово море – предполагат, че Русия може да иска да премести тестването на ракетата Буревестник на друго място на Нова Земля, място, наречено Панково.
През изминалия месец, междувременно, други изследователи са открили нова дейност на предполагаемата тестова площадка Панково, заедно с предупреждения за въздушното пространство и морето. Изследователите с отворен код Bellingcat публикуваха ново изображение на сайта с дата 20 септември. Намеците, че Русия може да се готви да възобнови ядрените опити, идват, тъй като други ядрени сили, включително Съединените щати и Китай, също сигнализираха за намерения, явни или тайни, да направят същото.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че „вратата към ЕС остава отворена за Грузия“, въпреки че правителството в Тбилиси се отклонява от основните принципи на Евросъюза. Изявлението бе направено в мрежата „X“ и дойде на фона на бурни протести, разразили се в столицата и други грузински градове.
Протестите в Тбилиси започнаха, след като властите обявиха замразяване на преговорите за присъединяване към ЕС, обвинявайки блока в „изнудване“. Специални части разчистиха района около парламента, използвайки водни оръдия, но без директни сблъсъци с демонстрантите. Протестиращите изградиха барикади и се изтеглиха по булеварда, на който се намира парламентарната сграда.
Бившият руски президент Дмитрий Медведев заяви в „Телеграм“, че протестите в Грузия представляват опит за революция, като сравни ситуацията с Украйна. Според него подобни събития често завършват „много лошо“. Литва, Латвия и Естония осъдиха действията на грузинските власти, обвинявайки ги в потушаване на законни протести. Трите балтийски държави обмислят санкции срещу Тбилиси. Решението на грузинското правителство да замрази преговорите за присъединяване към ЕС подчертава напрежението между страната и Евросъюза. Урсула фон дер Лайен подчерта, че Грузия има бъдеще в ЕС, ако се придържа към демократичните ценности и принципите на правовата държава.
Във вторник президентът на Южна Корея Юн Сук-йол направи изненадващ ход, като обяви днес „извънредно военно положение“. В телевизионно обръщение той обвини опозиционните сили, които контролират парламента, че симпатизират на Северна Корея и саботират правителството с „антидържавни действия“. Юн използва изявлението си, за да подчертае, че ще „изкорени просевернокорейските сили“ и ще защити демократичния ред на страната. Това обаче предизвика шок и тревога, тъй като президентът не предостави конкретни доказателства за заплаха от страна на Северна Корея. Вместо това фокусът му остана върху вътрешните опозиционни сили, които, според него, блокират функционирането на правителството.
На 3 декември стана ясно, че САЩ се готвят да отпуснат на Украйна допълнителна военна помощ в размер на 725 млн. долара, включително системи срещу дронове и боеприпаси за системата за високомобилни артилерийски ракети (HIMARS), съобщи „Associated Press“. Това означава, че към бойното поле ще бъдат насочени още ракети с по-дълъг обсег. Засега не е ясно дали боеприпасите за HIMARS са заветните ATACMS – армейска тактическа ракетна система, но напоследък Украйна настоява, че се нуждае спешно от повече ракети с по-дълъг обсег, за да поразява допълнителни цели на територията на Русия. Пакетът, обявен вчера от Държавния департамент на САЩ, включва и повече противопехотни мини, на които Украйна разчита,за да забави руските и севернокорейските сухопътни сили в руската област Курск.
Президентът на САЩ Джо Байдън обеща да предостави на Украйна всички средства за военна помощ, одобрени от Конгреса по-рано тази година, преди края на управлението му на 20 януари. Преди последното изявление финансовата помощ беше в размер на около 7,1 млрд. долара, предназначени за оръжия, които ще бъдат взети от запасите на Пентагона.
Широко разпространени са спекулациите относно това до какви последици ще доведе новата администрация на Доналд Тръмп за Украйна, тъй като преизбраният лидер обеща да сложи бърз край на конфликта. В петък украинският президент Володимир Зеленски даде ясно да се разбере, че едно потенциално предложение за членство в НАТО на неокупираните части на Украйна може да сложи край на „горещата фаза на войната“.
В сряда опозиционните партии в Южна Корея внесоха предложение за импийчмънт на президента Юн Сук Йол заради шокиращото и краткотрайно военно положение, при което тежко въоръжени войски обградиха парламента, а след това депутатите се изкачиха по стените, за да влязат отново в сградата, и единодушно гласуваха за отмяна на заповедта му, информира „Асошиейтед прес“.
За импийчмънт на Юн ще е необходима подкрепата на 2/3 от парламента, а за отстраняването му от длъжност ще трябва да го подкрепят поне шестима съдии от деветчленния Конституционен съд. Предложението, внесено съвместно от основната опозиционна Демократическа партия и пет по-малки опозиционни партии, може да бъде подложено на гласуване още в петък.
Висшите съветници и секретарите на Юн предложиха колективна оставка, а членовете на кабинета му, включително министърът на отбраната Ким Йонг Хьон, също бяха призовани да се оттеглят, докато страната се опитваше да разбере какво се случва с това, което изглеждаше като зле обмислен трик.
За импийчмънта му ще е необходима подкрепата на 200 от общо 300-те членове на Народното събрание. Демократическата партия и други малки опозиционни партии разполагат общо със 192 места. Но отхвърлянето на обявяването на военно положение от Юн със 190:0 гласа включва гласовете на 18 депутати от управляващата Партия на народната власт на Юн, според представители на Националното събрание.
Лидерът на Народната партия Хан Донг-хън, който има дългогодишни връзки с Юн още от времето, когато са били прокурори, разкритикува обявяването на военното положение от Юн като „противоконституционно“. Кметът на Сеул О Се-хун, смятан за потенциален кандидат за президент на Партията на народната власт, заяви, че обявяването на военно положение от Юн противоречи на „основния дух на демокрацията“ и че разполагането на войски в Народното събрание е акт, който нарушава разделението на властите.
Ако Юн бъде подложен на импийчмънт, той ще бъде лишен от конституционните си правомощия до произнасянето на Конституционния съд. Министър-председателят Хан Дък Су, заемащ позиция номер 2 в южнокорейското правителство, ще поеме неговите президентски отговорности. Тъй като се надигнаха призиви към кабинета на Юн да подаде оставка, Хан публикува публично съобщение, в което моли за търпение и призовава членовете на кабинета да „изпълняват задълженията си дори и след този момент“.
След три пенсионирания Конституционният съд има само шестима съдии, което е с един по-малко от минималния брой от седем, необходим за разглеждане на дело за импийчмънт на президента, което налага законодателите да ускорят процеса на назначаване на нови съдии.
Обявяването на военно положение от Юн, първото по рода си от повече от 40 години насам, напомня за миналите правителства на Южна Корея, подкрепяни от военните, когато властите понякога са обявявали военно положение и други декрети, които са им позволявали да разполагат бойни войници, танкове и бронирани машини по улиците или на обществени места като училища, за да предотвратят антиправителствени демонстрации. Подобни сцени на военна намеса не бяха наблюдавани, откакто Южна Корея постигна истинска демокрация в края на 80-те години на миналия век, до вторник вечерта.
След декларацията на Юн войници с пълно бойно снаряжение, включително щурмови автомати, се опитаха да държат протестиращите далеч от Националното събрание, докато военни хеликоптери прелитаха над главите и кацаха наблизо. Един войник насочи автомата си към жена, която беше сред протестиращите пред сградата с искане за отмяна на военното положение. Не се съобщава за сериозни прояви на насилие.
В четвъртък цената на биткойн за първи път премина границата от 100 000 долара, достигайки нов рекорд. Стойността на най-голямата криптовалута в света беше повишена от надеждите, че новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ще приеме политики, благоприятни за криптовалутите, пише „BBC“.
Крайъгълният камък беше постигнат часове след като Тръмп каза, че ще номинира бившия комисар на Комисията по ценните книжа и борсите /SEC/ Пол Аткинс да управлява регулатора на Уолстрийт. Смята се, че Аткинс е много по-голям привърженик на криптовалутата от настоящия ръководител на SEC Гари Генслер.
Силно колебаещата се стойност на биткойн винаги е привличала интерес, като неговите поддръжници реагираха с радост, когато премина предишните ценови прагове – и предизвикателство по време на спадовете. Но тази конкретна тенденция беше силно очаквана. В продължение на седмици класации, мемета и прогнози се въртят из социалните медии за това кога цената ще достигне цифрата, смятана за един от светите граали на крипто света.
Стойността на един биткойн е един от барометрите на оптимизма в индустрията на криптовалутите, която сега се оценява на $3,3 трилиона, според анализаторската компания Coin Market Cap. Изборната победа на Тръмп миналия месец беше катализаторът за последния скок. Новоизбраният президент се зарече да превърне САЩ в „крипто столицата на планетата“ – забележителен обрат, даден през 2021 г., когато той нарече биткойн „измама“. Също така забележително е как цената на биткойн скочи рязко. Оценка от $100 000 представлява 40% увеличение в деня на изборите в САЩ и повече от два пъти цената, с която започна годината.
През седмицата опозиционен лидер в Грузия беше изваден от партийния си офис от полицията, а други бяха физически нападнати, след като премиерът обеща, че организаторите на едноседмичните проевропейски протести, които той нарече „насилствени действия“, ще бъдат изправени пред правосъдието, предава „BBC“.
48-годишният Ника Гварамия, лидер на една от четирите опозиционни групи, беше носен за ръце и крака от полицията от централата на неговата партия в странична улица до парламента в столицата Тбилиси. Други лидери по-късно бяха нападнати от засада, след като се срещнаха в хотел и решиха да настояват за обща стачка.
От миналия четвъртък се провеждат нощни демонстрации, след като управляващата партия Грузинска мечта заяви, че спира опитите на страната да започне преговори за присъединяване към ЕС. Повече от 330 протестиращи бяха арестувани и правозащитни групи казват, че много от тях са били бити по време на задържането си, но властите започнаха да преследват опозиционните лидери след остър брифинг на премиера Иракли Кобахидзе.
В петък Върховният конституционен съд в Румъния взe решение да анулира президентския вот в страната, след като службите за сигурност предупредиха, че Русия е извършила „агресивна хибридна акция“ с цел влияние върху изборния процес, информира „Politico“.
Както е известно, независимият крайнодесен претендент за президентския пост Калин Джорджеску спечели неочаквано първия тур на изборите. Според разсекретени документи на румънското разузнаване обаче той се е възползвал от кампания в приложението TikTok, която е била подобна на целенасочените операции за влияние, провеждани от Кремъл в Украйна и Молдова. По-рано днес, след като обяви, че са постъпили множество искания, съдът оповести, че анулира целия изборен процес относно избора на президент на Румъния. Според изявлението вторият тур на изборите трябваше да се проведе в неделя, но предвид последните събития това няма да се случи.
В същия ден френският президент Еманюел Макрон заяви, че ще назначи нов министър-председател „в близките дни“, след като Мишел Барние подаде оставка след вот на недоверие в парламента, съобщава „BBC“. В 10-минутно обръщение към нацията в четвъртък той отхвърли натиска на опозицията да се оттегли, като обеща да остане на поста си „изцяло, до края на мандата“ през 2027 г.
В петък Макрон проведе разговори с лидерите на социалистите, които заявиха, че са готови на компромис при съставянето на „срочно“ правителство, но не и при премиер от дясна партия. Социалистите се присъединиха към колегите си от левицата и крайната десница, като гласуваха за отстраняването на Мишел Барние в сряда, само три месеца след като той беше назначен от Макрон.
Президентът благодари на Барние за неговата отдаденост по време на краткия му мандат като министър-председател и обвини депутатите, че са сътрудничили на „антирепубликански фронт“ за сваляне на правителството. За първи път от повече от 60 години насам парламентът гласува за отхвърляне на френско правителство, което Макрон определи като „безпрецедентен ход“. Във Франция президентът е този, който избира министър-председателя, който след това ръководи правителството. Но министър-председателят трябва да се отчита пред парламента и Барние издържа само три месеца, преди да бъде свален с вот на недоверие.
Намирането на човек, който няма да бъде незабавно отхвърлен от парламента, може да се окаже трудно за Макрон, чието решение през юни да свика предсрочни избори доведе до блокиране на парламента. Националното събрание в момента е разделено на три големи блока с право на глас – левицата, центъра и крайната десница. Ако следващият избор на министър-председател на Макрон трябва да продължи, се смята, че поне част от левия блок ще трябва да бъде убедена да се присъедини към следващото правителство. В петък президентът проведе разговори с няколко политически лидери, след като заяви пред френския народ, че „в близките дни ще назначи министър-председател, който ще състави правителство от общ интерес“.
Най-възрастните младоженци в света на обща възраст 202 са се влюбили в старчески дом
