Началото на работната седмица започна с консултациите за съставяне на редовен кабинет при президента Румен Радев. В понеделник на „Дондуков“ 2 пристигнаха представители от ГЕРБ-СДС, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/. С тях държавният глава дискутира възможностите за съставяне на правителство, като ги попита и дали биха подкрепили кабинет с третия мандат, ако се стигне дотам.
По време на консултациите от ГЕРБ-СДС заявиха, че ще предложат правителство на малцинството с премиер от ГЕРБ и че кабинет е възможен единствено с първия мандат. От ДПС смятат, че на хората им е омръзнало от избори и най-нормалното нещо е да подкрепят мандата на победителя. От ПП-ДБ потвърдиха, че ще бъдат опозиция и няма да подкрепят коалиция между ГЕРБ-СДС и ДПС.
Председателят на „Демократи за силна България“ ген. Атанас Атанасов отправи въпрос към Радев по повод сигурността на мандатоносителя, като попита за снимки със снайперисти около къщата на Бойко Борисов. Атанасов обяви, че ще поиска изслушване на служебния министър-председател и на министъра на вътрешните работи за причините да се увеличи степента на защита на председателя на ГЕРБ.
Във вторник държавният глава разговаря с представителите на „БСП за България“ и „Възраждане“. В случай, че не бъдат изпълнени първите два мандата, Костадин Костадинов сподели готовността на партията му да поеме последния мандат и да обсъдят с всички партии съставянето на широко правителство с консенсусна фигура за министър-председател, без ГЕРБ и ДПС.
Представителите на БСП споделиха готовността си, ако се стигне до трети мандат, да участват активно в диалога с всички политически сили за сформиране на експертно националноотговорно пробългарско правителство. Изпълняващият функциите на председател Атанас Зафиров каза, че няма да подкрепят кабинет с първия и втория мандат за съставянето му.
В сряда председателят на ПГ на „Има такъв народ“ /ИТН/ Тошко Йорданов заяви, че ще предложат експертен кабинет с третия мандат. По думите му става дума за експертно правителство в условия на политическа криза, като единственият възможен изход за излизане от кризата и връщане на доверието на гражданите към хората, на които са делегирали доверие в парламента.
Николай Марков от партия „Величие“ коментира, че според него криенето зад експертен кабинет не е полезната формула за страната, тъй като прикрива коалиционни взаимоотношения, които не трябва да бъдат видими за широката общественост и липсва пряката отговорност.
В петък президентът обяви, че на 1 юли ще връчи първия мандат.
Изненадващо в понеделник Евелин Банев-Брендо реши да се предаде в столичния затвор, където отиде в около 07:30 часа с адвоката си. След това той е бил транспортиран до Съдебната палата, където са били извършени процедури по установяването му и съответно той е бил приведен в затвора. Новината беше съобщена от служебния министър на правосъдието Мария Павлова, припомняйки, че Банев е бил обявен за международно издирване през 2018 г. след постановена присъда за пране на пари.
Очаквано във вторник Брендо поиска от съда в България да изтърпи у нас постановените спрямо него присъди от Италия и Румъния.
В понеделник от Министерството на външните работи разпространиха позиция във връзка с изявления на министър-председателя на Република Северна Македония /РСМ/, в която „настойчиво припомня, че Европейският консенсус, постигнат през лятото на 2022 г. между 27-те държави-членки на ЕС и самата Северна Македония, ясно очертава стъпките за постигане на действителен напредък в процеса на европейска интеграция на съседната държава. Също така, принципът на единодушие в процеса на разширяване на ЕС е установен в Договора на Европейския съюз и е залегнал в преговорните рамки на всички предишни и настоящи разширявания.
Повдигането на идеи за предоговаряне на вече поети международни ангажименти би довело само до ново отдалечаване от старта на преговорите за членство в ЕС. Припомняме, че в резултат на ненужни провокации и конфронтация със съседни държави, Северна Македония вече изгуби твърде много време в процеса на отваряне на присъединителни преговори.
Неприемливо е заявеното намерение на новото правителство на Северна Македония да отхвърли легитимното искане на част от собствените си граждани за гарантиране на права и свободи наравно с всички останали общности в Северна Македония, вкл. чрез тяхното включването в конституцията на съседната страна.
Също толкова неприемливо е заявеното намерение на Северна Македония да не се придържа към поетите от нея международни ангажименти и подписани споразумения.
Подобно отношение е несъвместимо с напредък по европейския път. То оставя сериозни притеснения, че в политиката си спрямо българите и България, настоящото правителство в Скопие рискува да се окаже в капана на догмите на една отминала епоха, отхвърлена от всички демократични общества.
Българската позиция е ясно разписана в Решение на Народното събрание от 24 юни 2022 г., подкрепено от всички политически сили. Тя е израз на волята на българските граждани да подкрепят Северна Македония в процеса на изпълнение на критериите за членство в ЕС, при условие, че съседната държава се приобщи към най-високите стандарти в областта на правата на човека и добросъвестно изпълнява поетите международни ангажименти. Тази общонационална позиция няма да бъде променена.“
В сряда просветният министър проф. Галин Цоков представи анализ ма резултатите от националното външно оценяване /НВО/ в десети клас. Според него те са съизмерими с тези от 2023 г., като средният резултат по български език и литература /БЕЛ/ e 49,4 точки, а миналата година беше 49,44 точки или понижението е едва с около 4 стотни.
По математика резултатите показват, че учениците са се справили с част от практическите задачи, които са свързани с разстояние, с време и с измерване на различни величини, но имат определени затруднения със задачи, свързани с финансовата грамотност, обясни министър Цоков. Той уточни, че учениците са се затруднили при изчисляването на лихви и това трябва да се подобри през следващите години, като акцент в преподаването на математика в рамките на първия гимназиален етап на обучение. Средният резултат от тази година по математика в десети клас е 33,1 точки, а през миналата година е бил 34,5 точки, съобщи образователният министър.
„Резултатите от националното външно оценяване в десети клас са важни, защото още на 4 декември 2023 г. поехме ангажимент да започне плавна промяна във формата и в типа въпроси във външното оценяване на учениците и в държавните зрелостни изпити. Тя започна през тази година с формата във външното оценяване в десети клас. Около 50 процента от задачите в сегашното външно оценяване в десети клас са с практическа насоченост и част от тях са с интегрален характер, както обявихме още на 4 декември“, заяви още министър Цоков.
В четвъртък Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ установи „несъвместимост“ при подуправителя на БНБ Андрей Гюров. По този повод във Facebook профила на „Продължаваме Промяната“ беше разпространена следната позиция: „Публично изявление от подуправителя на Българската народна банка Андрей Гюров в отговор на решението на КПК от 24.06.2024.
Категорично заявявам, че решението на КПК е незаконосъобразно и се основава на неверни факти, преднамерено тълкуване на закона и отказ да се изяснят обстоятелствата по случая.
Убеден съм, че решението на КПК е политически мотивирано и представлява целенасочено превратно тълкуване на факти.
Случаите на несъвместимост са изчерпателно изброени в Закона за Българската народна банка и той не забранява участието на подуправител в управителните органи на юридически лица с нестопанска цел и участието като съдружник в дружества с ограничена отговорност.
Това решение поставя Управителния съвет на БНБ в деликатната ситуация да защити независимостта на националната централна банка в ключов момент в процеса на интеграция на Република България в еврозоната.
Във връзка с решението на КПК съм готов да защитавам правата си по предвидения законов ред, както и да окажа съдействие на Управителния съвет на БНБ.“
На 27 юни президентът обяви, че не приема правителственото решение да ръководи българската делегация и да участва в срещата на държавните и правителствени ръководители във Вашингтон. В позиция, разпространена от прессекретариата на държавния глава, пише: „Вчера, 26 юни 2024 г., Министерският съвет одобри рамковите позиции на Република България за срещата на върха на НАТО, която ще се състои на 9-11 юли във Вашингтон. Със същото решение се предлага на президента Румен Радев да ръководи българската делегация, да изложи приетите рамкови позиции и на тяхна основа „да одобрява и/или утвърждава“ представените на срещата документи. В състава на делегацията е включен и министър-председателят и министър на външните работи Димитър Главчев.
Държавният глава и върховен главнокомандващ винаги е настоявал и работил за модернизацията на Въоръжените сили, за повишаване на националния отбранителен капацитет, за засилване на приноса на България в укрепването на възпиращия и отбранителен потенциал на източния фланг на НАТО. От първия ден на войната в Украйна държавният глава остро осъжда руската агресия. На националните и международни форуми президентът Радев винаги е поддържал всички елементи на колективния подход за гарантиране на сигурността, за повишаване на отбранителните способности, прилагането на регионалните планове на Алианса и увеличаване на средствата за отбрана.
В същото време държавният глава не приема някои положения от приетите от Министерския съвет рамкови позиции, отнасящи се до ангажименти, които страната ни поема относно войната в Украйна. Във връзка с това президентът Румен Радев не приема предложението на Министерския съвет да ръководи българската делегация и да участва в срещата на държавните и правителствени ръководители във Вашингтон.“
Последва отговор от правителствения пресцентър, в който се посочва: „Позицията на България за предстоящата Среща на върха на НАТО във Вашингтон е съобразена с всички решения на Народното събрание и гарантирам, че няма да излезем от тях. Нямам представа какво е смутило, уплашило и притеснило президента Румен Радев. Това коментира министър-председателят Димитър Главчев пред медии в Брюксел след отказа на Радев да ръководи делегацията и да участва във форума в САЩ.
Премиерът Главчев посочи, че правителственото решение Радев да ръководи делегацията на България е взето предвид факта, е той е държавен глава, върховен главнокомандващ на въоръжените сили и НАТО-вски генерал. Какви са причините да се притесни Радев нямам понятие, следва да питате него, добави министър-председателят. Главчев припомни още, че утвърждаването на позиция от Министерския съвет е рутинно и винаги в годините тя се е синхронизирала между Министерството на отбраната и Министерството на външните работи.
Премиерът Димитър Главчев потвърди, че той ще води българската делегация на предстоящата Среща на върха на НАТО през юли.“
