Балансиран растеж без увеличение на данъчната и осигурителната тежест, ръст на доходите, изпреварващ ръста на инфлацията и капиталови разходи, съобразени с нуждите на гражданите и общините – това е заложено в тазгодишния бюджет на държавата, заяви в понеделник премиерът Росен Желязков в началото на правителственото заседание. Той очерта ключовите аспекти на финансовата рамка за 2025 година и съобщи, че на 24 февруари трите бюджета – на държавата, на НЗОК и на държавното обществено осигуряване ще бъдат внесени в Народното събрание.
„Заварихме предизвикателства, които не адресираме и не персонализираме, защото сме водени от максимата, че който гледа назад, е много вероятно да се спъне напред“, посочи още министър-председателят.
Управленската програма беше разгледана на същото правителствено заседание. А в началото му министърът на финансите Теменужка Петкова обяви, че съгласно оповестените днес данни на Евростат България покрива и последния критерий за членство в еврозоната, а именно – критерия за ценова стабилност. Това по думите й е основание да бъде взето решение, с което да се отправи искане до Европейската комисия и Европейската централна банка за изготвяне на извънредни доклади за конвергенцията на Република България.
В понеделник граждани се събраха пред президентството по повод 3 години от началото на войната в Украйна. Събитието премина под надслов „Мир за Европа и света чрез победата на Украйна!“.
„Днес се навършват три години от нахлуването на Русия в Украйна. Украинците показаха на света, че нашият народ е силен и единен“, каза посланикът на Украйна в България Олеся Илашчук и благодари на България за оказаната помощ.
„Сигурността на Украйна е сигурността на цяла Европа и само заедно, силни и решителни, ще преодолеем всички трудности и ще възстановим света, в който ще цари траен мир. Свеждаме глави пред подвига на онези, които дадоха живота си за независимостта на Украйна“, каза още Илашчук.
Във вторник Софийският градски съд прекрати и върна на прокуратурата делото срещу бившия следовател Петьо Петров. Съдия Мирослав Георгиев смята, че има разминавания в датите между диспозитива и обстоятелствената част в обвинителния акт. Петров не се яви в съдебната зала. Прокуратурата поиска от съда да бъде издадена европейска заповед за арест на Петров. Съдът уважи това. Според съдия Георгиев делото е публично известно и фактът, че Петров не се явява води до извода, че се укрива.
През януари Софийският градски съд направи втори опит да даде ход на делото, припомня „БТА“. Причината за отлагането тогава бе нередовна процедура по призоваване на част от страните в процеса.
Делото бе образувано на 28 юли 2021 г. Според обвинението в периода от 11 октомври 2019 г. до 23 март 2020 г., чрез използване на неистински документи, Петров е получил без правно основание, с намерение да го присвои, чуждо движимо имущество – 147 монети на обща стойност 106 763 лв. и едно златно кюлче с тегло 1000 грама, 23,88 карата, на стойност 109 718 лв., собственост на Явор Златанов, както и парична сума в размер на 550 хиляди евро, с левова равностойност 1 085 485,65 лв., собственост на Юлия Златанова, Явор Златанов и Пролетина Златанова. Те също не се явиха. Първият опит за начало на процеса бе миналата есен. Тогава съдът върна делото на прокуратурата с мотив, че са допуснати редица нарушения. Прокуратурата протестира това и по-горната инстанция отмени връщането на делото в края на ноември.
На 25 февруари народни представители от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ /ПП-ДБ/ подадоха сигнал до Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ относно предполагаема несъвместимост на председателя на Сметната палата Димитър Главчев, съобщиха от пресцентъра на ПП-ДБ.
Сигналът е базиран на данни, които сочат потенциален конфликт на интереси и нарушение на изискванията за несъвместимост, предвидени в Закона за Сметната палата. Съгласно изложените факти, Димитър Главчев, освен че заема длъжността председател на Сметната палата, е бил назначен и като служебен министър на външните работи – позиция, която според специалния закон е несъвместима с настоящия му пост, посочват от политическата сила.
ПП-ДБ настоява за бърза проверка от страна на КПК и информиране на Народното събрание за резултатите. Сигналът подчертава, че назначаването на Главчев на допълнителна позиция извън предвидените изключения представлява нарушение на закона и следва да бъде разгледано незабавно, пише в прессъобщението.
„Изключително доволен съм от анализа на състоянието и подготовката на Въоръжените сили. Той е много честен, вярно отразява състоянието на въоръжените ни сили и дава отговор на въпроса какво трябва да правим оттук насетне, за да изграждаме модерни и способни Въоръжени сили.“ Това каза министърът на отбраната Атанас Запрянов на 25 февруари. Заедно с президента и върховен главнокомандващ Румен Радев той изслуша годишния анализ за състоянието и подготовката на Въоръжените сили през 2024 г., който беше представен от началника на отбраната адмирал Емил Ефтимов.
В програмата за управление на правителството е предвидено да бъде извършен стратегическите преглед на военните способности на Въоръжените сили, съобщи министър Запрянов. Той обясни, че това е необходимо поради променената геополитическата ситуация, както и във връзка с новите, по-широки цели по способности. Предстои да бъде изготвен и доклад за изпълнението на инвестиционната план-програма. До края на март ще бъде внесен и Годишният доклад за състоянието на отбраната.
Бюджетът за тази година е 2,09% от БВП, плюс компенсациите, получени за предоставена техника, каза министърът на отбраната.
„Той ще позволи осигуряването на нормалното функциониране на Въоръжените сили, на заплатите, постоянната издръжка, обслужването на някои договори, които имаме за изпълнение. Ще можем да сключим договора за ракетите „Джавелин“ и ще осигурим бойни припаси за корабите“, добави министър Запрянов и съобщи още, че министерството ще започне преговори с Франция за придобиването на 3D радари за Българската армия, тъй като съдът е отхвърлил жалбата на една от участващите фирми. В програмата за управление на правителството е утвърден бюджет за отбрана 2,5% от БВП за следващите години, съобщи още министър Запрянов.
България няма да получи 653 млн. евро по второто плащане от Националния план за възстановяване и устойчивост /ПВУ/ заради неизпълнени реформи, съобщи в сряда вицепремиерът Томислав Дончев.
„Това не е въпрос на възможност, а сигурно решение. Въпреки че страната е изпълнила 85% от реформите по второто плащане, Европейската комисия /ЕК/ прилага формула, при която по-значимите реформи увеличават тежестта си. В резултат, финансирането няма да бъде отпуснато“, поясни Дончев. Според вицепремиера България е използвала едва половината от първото плащане, а разплащането с наличните средства ще продължи до септември 2025 г.
Дончев обяви, че крайният срок за допустими плащания по плана е 30 август 2026 г. След тази дата разходите ще трябва да се покриват от държавния бюджет, което крие риск от увеличаване на бюджетния дефицит през 2026 г.
„Очевидно е невъзможно да разплатим 90% от средствата за година и половина. Затова заедно с ЕК постигнахме съгласие да започнем анализ кои проекти да отпаднат, за да не натоварим държавния бюджет“, заяви той. Критериите за отпадане на проекти ще бъдат:
– дали проектът е стартирал
– дали има обявена обществена поръчка
– дали е започнало изпълнението и има сключени договори
Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви, че седем проекта вече са идентифицирани като невъзможни за изпълнение до август 2026 г., а други 15 са с много нисък шанс за реализация.
„Ако тези проекти останат в плана, те ще трябва да се финансират от държавния бюджет, което ще натовари публичните финанси за 2025 и 2026 г.“, обясни тя. Очаква се в рамките на две седмици да има окончателно решение кои проекти ще бъдат премахнати. Министърът на енергетиката Жечо Станков предупреди, че прилагането на заложените в плана реформи без промяна може да доведе до сериозни загуби в енергийния сектор, които в крайна сметка ще бъдат платени от българските граждани.
Правителството уверява, че ще се опита да спаси възможно най-много проекти, но неизпълнимите ще бъдат редуцирани, за да не натоварят допълнително бюджета. Очакват се допълнителни разяснения и окончателно решение в следващите седмици.
Конституционният съд постанови определение, с което възложи на Централната избирателна комисия да извърши преизчисление в национален мащаб на резултатите от произведените на 27.10.2024 г. избори за народни представители. Това съобщиха от институцията на уебсайта си. Определението е с оглед на резултатите от приетите от Съда заключения на допуснатите по делото експертизи, за да се установи дали действително има промени в крайния резултат от изборите на 27.10.2024 г.
Едва след като Централната избирателна комисия извърши, на основание уредената в чл. 248 от Изборния кодекс методика, преизчисление на действителните гласове за партии и коалициите участващи в изборите, Конституционният съд ще може да постанови решение, с което да определи дали и по отношение на кои народни представители изборът, произведен на 27.10.2024 г., е бил незаконосъобразен, пише в съобщението на съда.
Въз основа на решението на Конституционния съд за евентуалното обявяване за незаконосъобразен на избора на конкретни народни представители, Централната избирателна комисия ще следва да постанови решение, с което да определи, в съответствие с приетото от Конституционния съд, народните представител, които следва да се считат за избрани, пише още в съобщението.
На 26 ноември 2024 г. Конституционният съд допусна за разглеждане по същество пет дела, всички с предмет оспорване на законността на произведените на 27 октомври 2024 г. избори за народни представители в 51-вото Народно събрание. Съдът обедини петте дела за общо разглеждане, информираха от институцията.
В четвъртък и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в 51-вото Народно събрание мотивирани искания за даване на разрешение за привличане към наказателна отговорност на четирима народни представители – Н. Димитров, С. Крумов, Й. Тодоров и И. Чорбов, както и искане до ЦИК за снемане на имунитета на П. Ананиев, кандидат за кмет на район в Столична община.
Исканията са по предложения на Софийска градска прокуратура /СГП/. В хода на разследването са извършени огледи, проведени са разпити на множество свидетели, приобщени са записи от камери. В предложенията се посочва, че събраните доказателства са достатъчни за привличане в качеството на обвиняем на 4-ма народни представители и на кандидата за кмет за престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1 от НК – извършване на непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – хулиганство, което се отличава с изключителна дързост, а за И. Чорбов и с изключителен цинизъм.
Действията на Н. Димитров, И. Чорбов и Й. Тодоров са съпроводени и със съпротива срещу служители на МВР, а за Й. Тодоров хулиганството е продължавано престъпление, съставено от две отделни деяния (чл. 26, ал. 1 НК).
За И. Чорбов е поискано снемане на имунитета и за противозаконно унищожаване на полицейски униформи (престъпление по чл. 274а, ал. 3 от НК), както и за палеж на имущество със значителна стойност (сградата на Представителството на Европейската комисия в България), като пожарът е представлявал опасност за живота на намиращите се в близост хора и е имало опасност пожарът да се разпростре върху други недвижими имоти, инвентар и стоки (престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК).
В искането за снемане на имунитета на С. Крумов и за престъпление по чл. 330, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК – палеж, се посочва, че са събрани достатъчно доказателства за хвърляне на запалени от него пиротехнически изделия и бутилки със запалителна течност по сградата на Представителството на Европейската комисия в България.
И.ф. главен прокурор посочва в исканията си до Народното събрание, че са налице предпоставки за внасяне на искане пред Софийски градски съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо И. Чорбов и С. Крумов.
С оглед разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, за привличане в качеството на обвиняем за извършено от народен представител престъпление от общ характер е необходимо разрешение на НС. За кандидатите за кмет съгласно чл. 160, ал. 1 от Изборния кодекс разрешение дава Централната избирателна комисия.
20 години „лишаване от свобода“ при първоначално строг режим – тази присъда отсъди съдия Цвета Попова от Окръжен съд в Бургас на сириеца Омар Аднан, причинил смъртта на двамата полицейски служители Йордан Илиев и Атанас Градев в Бургас.
Съдът призна подсъдимия за виновен в това, че на 25.08.2022 г., в Бургас, при управляване на пътнически автобус „Мерцедес“, движейки се по булевард „Тодор Александров“, при навлизане в кръстовище с кръгово движение „Трапезица“, нарушил правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.21, ал.2, вр, ал.1 и чл.103 от Закона за движение на пътищата /ЗДвП/ и разпоредбата на чл.47, ал.З от Правилник за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП/, като в нарушение на пътен знак В26, е управлявал пътническия автобус с превишена скорост от около 78 км/час и при подадени сигнали от полицейските служители от Първо РУ при ОДМВР-Бургас: Илиев и Градев, които с патрулен автомобил с включена светлинна сигнализация са били на кръговото, за да спрат пътническия автобус, Омар Аднан вместо да спре автобуса плавно в най-дясната част на платното за движение, продължил движението си с превишена скорост, като навлязъл в кръстовището, предизвикал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил, управляван от Илиев и умишлено причинил смъртта на две лица, а именно на полицейските служители от Първо РУ при ОД на МВР – Бургас: Йордан Илиев и Атанас Градев като случаят е особено тежък.
Съдът осъди Аднан да заплати на Община Бургас сумата от 106 200 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 342, ал. 3 НК. Аднан е осъден да заплати държавна такса съобразно уважения гражданския иск в размер на 4248 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас.
Сириецът е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Окръжна прокуратура – Бургас сумата от 22 787.41 лв., представляващи направени разноски на досъдебното производство. Той е осъден да заплати в полза на ВСС по сметка на Окръжен съд – Бургас направените в съдебното производство разноски в размер на 1588.58 лв.
Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок пред Апелативен съд – Бургас. От прокуратурата са категорични, че ще обжалват.
На 28 февруари и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов внесе в деловодството на 51-вото Народно събрание искане за снемане на имунитета на двама народни представители – Божидар Божанов и Кирил Петков. Исканията са на база разследвания на Софийска градска прокуратура /СГП/ за отделни престъпления, извършени в различни периоди. Според искането срещу Божидар Божанов са събрани доказателства за злоупотреба със служебно положение в периода 20 май–17 юни 2022 г., когато той е бил министър на електронното управление.
Основните обвинения са няколко. В качеството си на възложител на обществена поръчка за близо 18 млн. лева, Божанов е нарушил Закона за защита на класифицираната информация и вътрешните правила на министерството. Той е предоставил на флаш памет техническа спецификация за обществената поръчка на изпълнителния директор на ИА „Инфраструктура на електронното управление“. Техническата спецификация е била изготвена в нарушение на правилата за сигурност, което е дало предимство на определен консорциум при кандидатстване за поръчката. Според прокуратурата целта е била да се осигури неправомерно предимство за избрани дружества, което е довело до застрашаване на киберсигурността на държавната администрация.
При разследването е установено, че подписите на ключови документи не са автентични, като експертиза е показала частично сходство с почерка на Божанов. Установено е, че той е използвал акаунта на друг служител, като му е наредил да напусне помещението, докато набира протокол от заседание. По отношение на Кирил Петков, прокуратурата твърди, че са събрани достатъчно доказателства за опит за принуда спрямо Александър Йоловски, министър на електронното управление.
Според обвинението на 2 октомври 2023 г. в заведение в София Петков агресивно е настоявал Йоловски да съгласува всяко свое решение с Божидар Божанов, включително уволнения, обществени поръчки и стратегически решения. Той казва:
„Всички важни решения трябва да бъдат одобрявани предварително от Божанов. Ако не го правиш, ще има последствия за теб – и в служебен, и в личен план.“
Твърди се, че Кирил Петков е опитвал да принуди министъра да следва инструкциите на Божанов, за да може определени фирми да получат договори за 650 млн. лв., без да бъдат спазени правилата за обществени поръчки. Прокуратурата е образувала досъдебно производство още на 29 октомври 2023 г., след сигнал от група народни представители. Събрани са значителни доказателства:
– Разпитани са множество свидетели
– Приобщени са документи и експертизи
– С разрешение на съда са събрани трафични данни
– Включени са проверки на Агенцията за държавна финансова инспекция и ДАНС.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от Конституцията на Република България, народен представител може да бъде привлечен към наказателна отговорност само с негово писмено съгласие или с разрешение на Народното събрание. Очаква се Народното събрание да се произнесе по искането за снемане на имунитетите на Кирил Петков и Божидар Божанов. Ако това се случи, двамата могат да бъдат официално привлечени като обвиняеми.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
