Изминалата работна седмица започна с рокада на началници на Обединеното командване на Въоръжените сили на Украйна. Президентът Володимир Зеленски назначи бригаден генерал Андрий Гнатов на мястото на генерал-лейтенант Юрий Содол. Мотивите му – поредица съобщения в медиите за допуснати от Содол грешки по време на войната. На този фон украинските власти разкриха, че в източния град Покровск е било извършено едно от най-големите нападения срещу мирни граждани в последно време. По данни на областния управител Вадим Филашкин са били ранени момичета, съответно на 9, 11 и 13 години, 12-годишно момче, 37 възрастни, а петима са загинали.
Руските сили са изстреляли две балистични ракети „Искандер-М“ срещу града, който се намира на около 25 км от фронтовата линия, твърди Филашкин. По данни на главната прокуратура на Украйна, ударите са били нанесени в рамките на половин час един от друг.
На 24 юни премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел остава ангажиран с предложеното от него прекратяване на огъня и сделка за заложниците в ивицата Газа, а началникът на израелската армия каза, че останалите сили на палестинската въоръжена организация „Хамас“ в Рафах са почти ликвидирани, предаде „Ройтерс“, цитиран от „БТА“.
„Ние сме ангажирани с израелското предложение, което президентът /бел. ред. – на САЩ Джо/ Байдън приветства. Позицията ни не се е променила. Второто нещо, което не противоречи на първото, е, че няма да прекратим войната, докато не унищожим „Хамас“, посочи Нетаняху в реч в израелския Кнесет.
„Ясно е, че се приближаваме към момента, в който можем да кажем, че сме ликвидирали бригадата в Рафах, че тя е победена не в смисъл, че вече няма терористи, а в смисъл, че вече не може да функционира като бойна единица“, уточни от своя страна ген. Херци Халеви.
В Европа върховният представител на Европейския съюз /ЕС/ по външната политика и сигурността Жозеп Борел обяви, че поддържането на връзки с руския президент Владимир Путин е несъвместимо с общото европейско бъдеще. По думите му Съюзът има готовност да разшири подкрепата си за региона и очаква тези държави да следват европейските решения в областта на отбраната и външната политика, по отношение на Украйна и санкциите срещу Русия. В отговор на въпрос той отвърна, че засега Сърбия не отговоря на предприсъединителното условие да прилага европейските външнополитически решения.
Върховният представител разкри, че на 25 юни стартират преговорите с Украйна и Молдова и отчете, че в понеделник министрите не са постигнали необходимото единодушие за осигуряване на средства за Киев от целевия бюджет за отбрана. Борел потвърди, че въпреки това украинските власти ще получат средства, но от приходите от запорираното руско имущество в ЕС. Той уточни, че след месец Киев ще разполага с 1,5 милиарда евро, а до края на годината – с още 1 милиард евро.
Борел отправи остро предупреждение към Грузия, че страната се отклонява от пътя към ЕС с въвеждането на ново законодателство за чуждестранните агенти и други промени, за които няма европейска подкрепа. Той не изключва възможността страните от ЕС да решат да понижат равнището на дипломатическото си представителство в Грузия. Той поясни, че с гласовете на 2/3 от държавите в ЕС може да се вземе решение изплащаните на Грузия европейски средства да бъдат ограничени.
Във вторник белгийският министър на външните работи Хаджа Лабиб от името на председателството на Съвета на ЕС откри в Люксембург официално преговорите за присъединяване на Украйна. На церемонията присъстваха представители на всички страни от ЕС, на Европейската комисия /ЕК/ и на украинската държава.
По-рано в същия ден украинският вицепремиер Олга Стефанишина изрази готовност страната й да бъде готова за присъединяване до 2030 година. По думите й ако ЕК има готовност, преговорите може да завършат още по-рано. Попитана дали очаква пречки от Унгария, тя изрази надежда за положителен резултат от двустранния диалог с Будапеща. Много се надяваме двустранният диалог да доведе до това Унгария повече да не блокира процеса на разширяването на ЕС, посочи Стефанишина.
В същия ден започнаха и преговорите за присъединяване на Молдова, а в сряда се състоя церемония за начало на преговорите с Черна гора.
На 25 юни бяха убити поне 5 души в Кения, когато полицията откри огън по демонстранти, опитващи се да нахлуят в парламента. Десетки участници в демонстрацията бяха ранени, подпалени бяха части от сградата на законодателния орган, който гласува закон за увеличаване на данъците. Протести и сблъсъци е имало и в няколко други града и по-малки населени места в страната.
Парламентът в Кения е одобрил Закона за увеличение на данъците, който отива на трето четене. Следващата стъпка е да бъде пратен за подпис при президента Уилям Руто, който може да го върне обратно в парламента, ако има възражения. Протестите са срещу ръст на данъците в една страна, където животът значително поскъпна, а много от демонстрантите искат и оставката на държавния глава, пише „Ройтерс“.
През изминалата седмица Джулиан Асандж беше освободен, след като основателят на WikiLeaks и американските власти се споразумяха изненадващо той да признае вина по едно обвинение. Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека приветства прекратяването на задържането. Елизабет Тросъл уточни: „Приветстваме освобождаването на Джулиан Асандж… в Обединеното кралство и значителния напредък към окончателното решаване на този случай, без по-нататъшно задържане.“
В сряда беше осъществен опит за военен преврат в Боливия. По данни на „Ройтерс“ танк е разбил портала на президентския дворец в столицата Ла Пас, а въоръжени военнослужещи са нахлули в сградата.
По-рано в същия ден боливийският президент Луис Арсе заподозря военен преврат заради „необичайна мобилизация“ на някои военни подразделения в Ла Пас, а бившият президент на южноамериканската страна Ево Моралес на свой ред е обвинил в заговор главнокомандващия местната армия генерал Хуан Хосе Сунига.
„Тримата началници на въоръжените сили дойдоха да изразят своето безпокойство. Ще има ново правителство, със сигурност нещата ще се променят. Страната ни не може повече да продължава по този начин. Засега обаче признаваме президента Арсе за върховен главнокомандващ“, заяви Сунига пред местна телевизия, цитирана от „Ройтерс“.
В четвъртък се проведе и едно от най-значителните събития за седмицата – дебатът за президентските избори в САЩ тази година между президента Джо Байдън и бившия американски президент Доналд Тръмп. По време на него опонентите се сблъскаха с опасения, свързани с възрастта и физическата си форма в навечерието на изборите на 5 ноември, но те бяха по-тежки за настоящия държавен глава, чийто глас беше дрезгав заради настинка.
Байдън каза прибързано опорните си точки, обърка се при някои отговори и не можа да довърши други. Още преди приключването средата на дебата стратег на Демократическата партия, работил по кампанията на Байдън за 2020 г., го нарече „катастрофа“, изтъкна „Ройтерс“.
„Байдън не говори премерено и изглежда така, сякаш търси думи“, коментира Рей ла Раджа, който е професор по политически науки в Масачузетския университет в Амхърст.
„Тръмп си е Тръмп, всяка дума, излязла от устата му, е глупост. Но Байдън звучи старомодно. И объркан. А това ще има по-голямо значение от всичко останало. Засега това е абсолютен кошмар за Байдън“, написа в „X“ Джо Уолш, бивш кандидат за президент на Републиканската партия през 2020 г., който отправя критики срещу експрезидента.
В петък Зеленски обяви, че подготвя нов план за слагане на край на войната в Украйна. Той добави, че Украйна ще продължава да се засилва във военно отношение, за да склони Русия да приеме справедлив мир.
„Много е важно за нас да покажем план за слагане на край на войната, който да бъде подкрепен от мнозинството /от страните/ в света, това е, което правим в дипломатическо отношение“, каза Зеленски на съвместна пресконференция в Киев със словенския президент Наташа Пирц-Мусар.
„Не искаме да удължаваме тази война и трябва да достигнем до справедлив мир възможно най-скоро“, заяви Зеленски.
Припомняме, че през 2022 г. Киев предложи мирен план от 10 точки, който предвижда безусловното изтегляне на руските сили от територията на Украйна.
[…] […]