В понеделник стана ясно, че броят на загиналите от земетресението, което удари Мианмар, е нараснал до над 1700, след като още тела бяха извадени от развалините, съобщи военното правителство. Говорителят на правителството генерал-майор Зау Мин Тун каза пред държавната „MRTV“, че други 3400 са били ранени, а повече от 300 са изчезнали. Той не посочи по-конкретни цифри, предава „APNews“.
Припомняме, че земетресение с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер удари на 28 март по обяд, причинявайки обширни щети, включително в столицата Найпитау и втория по големина град Мандалай. Земетресението, чийто епицентър беше близо до Мандалай, събори десетки сгради и повреди друга инфраструктура като летището в града. Усилията за оказване на помощ са възпрепятствани от порутените пътища, паднали мостове, разкъсани комуникации и предизвикателствата пред действието в страна, въвлечена в гражданска война.
В съседен Тайланд земетресението разтърси голяма част от страната и уби най-малко 18 души, много от които на строителна площадка в Банкок, където се срути частично построена висока сграда.
На този фон земетресение с магнитуд 7,0 удари близо до Тонга рано сутринта в понеделник, причинявайки леки щети и кратки евакуации, предава „APNews“. Сирените за цунами можеха да бъдат чути след земетресението в 01:18 ч. сутринта, призовавайки жителите да се преместят във вътрешността на страната във видео на живо, предавано от Комисията за радиоразпръскване на Тонга. Хората в столицата Нукуалофа са забелязани да се движат към вътрешността или към по-високи места, преди властите да дадат пълно разрешение на жителите да се върнат у дома.
Местните жители, публикуващи в социалните медии, съобщават, че могат да се обаждат до повечето острови в архипелага. Състезателят по таекуондо Пита Тауфатофуа публикува във Facebook, че предмети са паднали от рафтове и маси, а снимките са паднали от стените по време на труса.
„Беше трудно да се изправя“, написа той, добавяйки: „Никога не съм усещал земетресение да продължи толкова дълго.“
Геоложката служба на САЩ съобщи, че трусът е бил на дълбочина 29 километра и е бил с център на около 100 километра североизточно от главния остров. Часове по-късно втори трус с магнитуд 6,1 удари същия район. Тихоокеанският център за предупреждение за цунами в Хавай издаде известие след първото земетресение, че са възможни опасни вълни, но заплахата отмина с открити само незначителни промени в морето. Предупреждението също беше отменено часове по-късно от службата за управление на бедствия в страната.
Във вторник Германия официално стартира първото си постоянно разполагане на чуждестранни войски от Втората световна война насам – 5000 души бронирана бригада в Литва – като Берлин се стреми да укрепи източния фланг на НАТО в отговор на войната на Русия срещу Украйна, съобщава „Politico“. Според лобистката група на германските военни новосъздадената 45-а бронирана бригада е била официално активирана по време на церемония край Вилнюс. Създаден е временен щаб, открит е гербът на бригадата, а подразделението вече официално е под командването на бригаден генерал Кристоф Хубер.
„Имаме ясна мисия: да гарантираме защитата, свободата и сигурността на нашите литовски съюзници на източния фланг на НАТО“, заяви Хубер пред германската агенция dpa. И допълни:
„По този начин ние защитаваме и територията на НАТО – и самата Германия.“
Берлин пое ангажимент за дългосрочно разполагане през 2023 г., с което скъса с десетилетията на германската отбранителна политика, която избягваше постоянното разполагане на бойни части в чужбина. Подразделението трябва да бъде напълно оперативно до 2027 г. и в крайна сметка ще бъде базирано в нов военен комплекс в Руднинкай, на около 30 км южно от Вилнюс. Дотогава войските ще действат от временни литовски бази.
Планът включва не само фронтови сили, но и подразделения за поддръжка – като медицински център, сигнална рота и екипи за поддръжка на командването – на няколко места.
Понастоящем в Литва са разположени 150 германски военнослужещи. Очаква се до края на годината броят им да достигне 500.
За НАТО разполагането представлява важна част от преминаването на алианса към възпиране чрез предна отбрана. За Германия това е важна стъпка в отърсването от репутацията ѝ на неохотна военна сила.
Израелският министър на отбраната Израел обяви военна експанзия в Газа, за да завладее „обширна територия“ и да я превърне в контролирана от Израел буферна зона, предава „Политико“.
Целта на операцията „е преди всичко да се увеличи натискът за освобождаване на всички заложници в лицето на отказа на „Хамас“.“, пише Кац в публикация на X. Той добавя: „Разширяването на операцията тази сутрин ще увеличи натиска върху убийците на Хамас, както и върху населението в Газа и ще ускори постигането на свещената и важна цел“.
Според „Times of Israel“ армията ще се премести в чисти райони „от терористи и инфраструктура, и ще завземе обширни територии, които ще бъдат добавени към зоните за сигурност на Държавата Израел“.
Общият брой на палестинците, убити в Газа от началото на войната между Израел и Хамас, вече е надхвърлил 50 000, след като Израел наруши примирието на 18 март с вълна от свежи удари, които убиха стотици, според официални лица в крайбрежния анклав. Премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че е наредил ударите заради липсата на напредък в преговорите за удължаване на примирието. „Хамас“ започна мащабната война с жестоко нападение срещу Израел през октомври 2023 г., по време на което неговите бойци взеха стотици заложници.
Очаква се Нетаняху да кацне в Будапеща в сряда вечерта, въпреки неизпълнената заповед за арест, издадена от Международния наказателен съд /МНС/. Унгарската служба RFE/RL съобщи във вторник, че унгарският министър на правосъдието Бенц Тузсон е заявил пред дипломати, че Будапеща, която е обещала да не прилага заповедта, се оттегля от МНС.
Украинското правителство реагира остро на забележките на новоизбрания президент на Международния олимпийски комитет, който отвори вратата за завръщането на Русия на Олимпийските игри, пише „Политико“.
На руските спортисти е забранено да се състезават на Олимпиадата под собствения си флаг след пълномащабното нахлуване на Москва в Украйна през февруари 2022 г., което МОК определи като нарушение на нейните правила. Но идващият президент на МОК Кирсти Ковънтри, която пое поста от Томас Бах през юни, заяви през март, че е против забраната на която и да е страна да се състезава на Игрите и ще се стреми да започне „дискусия“ за допускането на Русия обратно в олимпийския отбор до 2026 г.
Това предизвика остра реакция от страна на Киев, който иска Русия да бъде изключена от Олимпийските игри и други международни спортни събития, докато продължава разрушителната инвазия на Москва.
Според настоящите правила, руските спортисти имат право да се състезават на Олимпиадата само под неутрален флаг. Някои международни спортни федерации, като хокей на лед и писта и поле, не позволяват на руснаците да участват в турнири и квалификационни кръгове, което означава, че те не могат да се класират за Игрите.
Тези, които „активно подкрепят“ войната на Русия или работят за нейната армия, не могат да участват в Олимпиадата (макар че на практика тази забрана не винаги е била прилагана). Само 15 руснаци са се състезавали на Летните олимпийски игри в Париж миналата година, в сравнение с над 300 в Токио през 2021 г.
Москва нарече ограниченията несправедливи и дискриминационни. Ковънтри заяви, че е непоследователно да се забраняват някои страни, които са в конфликт, а други не, и заяви, че е важно „всички спортисти“ да бъдат представени на Олимпиадата.
Актьорът Вал Килмър, който участва в някои от най-големите филми от 80-те и 90-те години, включително „Топ Гън“ и „Батман завинаги“, почина на 65-годишна възраст. Той също се появява в „Дорс“ от 1991 г. – в ролята на фронтмена на легендарната група Джим Морисън – плюс уестърна „Тумбстоун“ и криминалната драма „Жега“, пише „BBC“.
Килмър е починал от пневмония във вторник в Лос Анджелис, съобщи дъщеря му Мерседес пред американски медии. Тя сподели, че баща й е бил диагностициран с рак на гърлото през 2014 г., но по-късно се е възстановил. Операцията по трахеотомия повлия на гласа му и ограничи актьорската му кариера, но той се завърна на екрана, за да повтори ролята си на боен пилот като Iceman заедно с Том Круз в „Топ Гън 2“ от 2022 г.
В сряда френският президент Еманюел Макрон направи първи коментар, след като крайнодясната лидерка Марин Льо Пен бе призната за виновна в злоупотреба и й бе забранено да се кандидатира на следващите президентски избори във Франция, пише „Политико“.
Макрон откри ежеседмичната среща на френските министри, като се обърна към решението на съда, като припомни „три неща“ на говорителката на правителството Софи Примас – че съдебната система е независима, че заплахите срещу съдиите са абсолютно непоносими и нетърпими, и че „законът е еднакъв за всички“. Макрон също така заяви, че „всички обвиняеми имат право на правна защита“, каза Примас.
Припомняме, че на 31 март тричленен съдебен състав призна Льо Пен за виновна в присвояване на средства от Европейския парламент и я осъди на четири години затвор – две от които са отложени, а другите две ще бъдат под формата на домашен арест – глоба от 100 000 евро и незабавно й забрани да заема публична длъжност през следващите пет години.
Изглежда, че това решение ще извади Льо Пен от надпреварата за следващите президентски избори във Франция през 2027 г., освен ако Апелативният съд не отмени решението. Апелативният съд в Париж излезе с изявление, в което посочва, че ще разгледа жалбата на Льо Пен, и ще излезе с решение преди лятото на 2026 г.
Решението да се забрани на Льо Пен да се кандидатира веднага предизвика осъждане от съюзниците й у нас и в чужбина. Някои определиха решението като антидемократично, въпреки че много от изказванията им погрешно представят случилото се по време на процеса и спора.
В сряда срещу четвъртък българско време президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи мита на вноса от близо 100 държави по света. Часове по-късно много от тези държави казаха, че са шокирани от стойностите. Експерти повдигнаха въпроса по какъв начин са били изчислени митата и по каква причина САЩ ги смятат именно за реципрочни, предава „Свободна Европа“.
Има и друг въпрос – дали основният критерий на американската администрация наистина е бил в това кои държави поставят пречки пред износа на американски стоки, или нещо друго – че колкото повече е изнасяла една страна за САЩ, толкова по-високи са сега митата за нея. Първото денонощие след решението на Тръмп произведе много догадки, преди да се оформи една хипотеза, която засега преобладава: Вашингтон не е наложил „мито срещу мито“ в буквалния смисъл. Той е направил изчислението на база на търговския си дефицит с определени държави.
От пет десетилетия насам САЩ са в постоянен търговски дефицит, пише в съобщение на службата на търговския представител на страната. В текста се казва, че това е знак, че търговските модели, които държавата следва, са погрешни. Доналд Тръмп отдавна твърди, че досегашната позиция на САЩ в световната търговия е неизгодна за тях, тъй като те са заляти от евтини вносни стоки, докато вътрешното производство спада и работните места намаляват. А през това време другите държави налагат правила, които превръщат американските стоки в неконкурентноспособни на техните пазари. В резултат на подобни фактори от 1997 г. насам са били затворени над 90 000 американски фабрики, казва Вашингтон. И добавя, че производствената работна сила е намаляла с повече от 6,6 милиона работни места.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен остро разкритикува в четвъртък решението на президента на САЩ Доналд Тръмп да наложи 20-процентно мито върху стоките от ЕС и обеща ответни мерки, заявявайки, че блокът е „подготвен да отговори“, предава „Политико“.
Тръмп включи Европейския съюз /ЕС/ в група от 60 страни, които подлежат на по-високи „реципрочни“ мита, заедно с Китай, Индия, Япония и Корея, като в същото време подложи останалия свят на 10-процентови мита. Това е най-големият протекционизъм на Америка от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век.
Фон дер Лайен заяви, че митата на Тръмп ще имат тежки последици за потребителите и бизнеса, които процъфтяват чрез търговията със САЩ след Втората световна война. ЕС, най-големият единен пазар в света, също трябва да се защити от дълбоки смущения в световната търговия, които биха били резултат от изолацията на Тръмп от САЩ.
„Изглежда, че в безпорядъка няма ред. Няма ясен път през сложността и хаоса, които се създават, тъй като всички търговски партньори на САЩ ще бъдат засегнати“, каза тя.
Тя заяви, че блокът ще подготви контрамерки срещу последните мита на Тръмп, както и пакет от 26 милиарда евро в отговор на митата, които той вече наложи на стоманата и алуминия. В същото време, обеща тя, Брюксел ще работи за защита на индустриите, които са най-засегнати.
Руският преговарящ Кирил Дмитриев заяви в четвъртък, че някакъв вид гаранции за сигурността на Украйна „могат да бъдат приемливи“ след разговорите на високо равнище в Белия дом в опит да се съживят замразените мирни преговори, предава „Политико“.
Дмитриев, ръководител на руския суверенен фонд и близък съветник на президента Владимир Путин, замина за Вашингтон тази седмица на първото руско посещение в САЩ, откакто Москва започна пълномащабната си инвазия в Украйна през февруари 2022 г.
Дмитриев проведе двудневни разговори с американския посланик Стив Виткоф, който се срещна с Путин в Москва миналия месец като част от призива на президента Доналд Тръмп за прекратяване на огъня и мирно споразумение между Русия и Украйна.
Надеждите за сделка се оправдаха, след като Киев обвини Кремъл, че многократно е нарушавал споразумението да не си нанасят удари по инфраструктурата и енергийните централи, малко след като то беше постигнато.
Украинският президент Володимир Зеленски отдавна твърди, че гаранциите за сигурност, като присъединяването към НАТО или САЩ и Европа на място в Украйна, са единственият начин да се гарантира, че Москва няма да нападне отново.
Забележките на Дмитриев са отклонение от обичайната позиция на Кремъл. Путин заяви, че мирът ще бъде възможен само ако Украйна премине през „демилитаризация“, докато неговият най-добър дипломат Сергей Лавров заяви, че Москва „категорично“ се противопоставя на европейските войски, действащи като миротворци.
Канадският външен министър Мелани Джоли отправи остро предупреждение към европейските си колеги в петък, след като американският президент Доналд Тръмп удари съюзниците с огромни мита, цитира „Политко„.
„Знаем, че отношенията ни никога повече няма да бъдат същите“, каза Джоли в централата на НАТО, където присъства на среща на външните министри на съюзниците от НАТО. „Това е моето послание към европейците, отношенията ни със САЩ никога няма да бъдат същите.“
Тази седмица Тръмп постави Европейския съюз в най-лошата категория сред търговските партньори на САЩ, налагайки 20-процентово мито върху всички вносни стоки от блока. Изявлението му поставя 27-членния блок на пътя на търговията заедно с големи икономики като Китай, Япония, Тайван и Южна Корея. Ходът му сваля търговските бариери на САЩ, невиждани от Голямата депресия през 30-те години на миналия век.
Джоли каза, че целта на Тръмп е да направи „глобално рестартиране на търговията“, което започна с Канада.
„Ние купуваме повече от САЩ, отколкото от Великобритания, Франция, Китай и Япония взети заедно“, каза Джоли пред репортери. „Когато се отнасяш към най-добрия си клиент, към начина, по който се отнасяха с нас, това означава, че искаш фундаментално да промениш начина, по който оперираш“.
Тя добави, че митата в крайна сметка ще бъдат данък върху американския народ и призова европейците да „предадат това послание“ на американските граждани, за да повлияят на американската администрация.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Бащата на Сияна с пореден разтърсващ пост! Той разказва за последните мигове на рожбата си
