В понеделник президентът на Русия Владимир Путин е потвърдил, че иска Министерството на отбраната му да „изтласка“ силите на Украйна, които на 6 август нахлуха в Курска област. Това е най-голямото нахлуване на военни части на Украйна на територията на Русия от началото на войната, започнала през февруари 2022 г. По време на среща с висши служители по сигурността и областни губернатори, руският държавен глава заяви:
„Врагът се стреми да подобри преговорната си позиция в бъдеще.“
И обвини Киев, че „изпълнява волята“ на Запада. Според Путин инвазията на Украйна в Курска област е опит да бъде спряно руското настъпление в Донбас. Според него украинското настъпление е опит на Киев да подкопае стабилността на Русия, но увери, че „няма да бъде успешен“. Държавният глава коментира още:
„Загубите на украинските въоръжени сили се увеличават драматично за тях, включително сред най-боеспособните части, които врагът прехвърля към нашата граница. Врагът със сигурност ще получи достоен отговор и всички цели, които стоят пред нас, без съмнение ще бъдат постигнати.“
След атаката има ръст на доброволците, искащи да се присъединят към армията на Русия, твърди Путин.
Според данни на изпълняващия длъжността губернатор на Курска област Алексей Смирнов силите на Украйна са навлезли на 12 километра в областта по протежение на 40-километрова фронтова линия и че контролират руски селища. По думите му 12 цивилни са убити, а 121 души, от които 10 деца, са пострадали. Евакуирани са приблизително 121 000 души, като една част от тях сами са напуснали засегнатите региони.
Това не е първият пробив на руската граница от началото на конфликта, но нападението срещу Курска област е най-голямата атака на територията на Русия след Втората световна война и представлява крайъгълен камък в сраженията, пише „БТА“. Това е и първият случай, когато настъплението е оглавявано от украинската армия, а не от проукраински руски бойци.
По информация на главнокомандващия украинската армия генерал-полковник Олександър Сирски от понеделник под контрола на Киев са около 1000 квадратни километра от руската Курска област. Президентът на Украйна Володимир Зеленски съобщи в „Телеграм“, че е наредил изготвянето на „хуманитарен план“ за района.
Във вторник от пресслужбата на руското външно разузнаване коментираха, че Зеленски предприема „безумни стъпки“, застрашаващи ескалация много отвъд Украйна. В същия ден Путин назначи свой бивш телохранител, спасил го от мечка, за командващ защитата на Курск. Последваха нови действия от страна на Русия, която премести войски от Калининград към Курска област. Впоследствие Киев обяви, че създава „буферна зона“ в руската Курска област и планира коридори за евакуация. През следващите дни Зеленски съобщи, че военните сили на страната му навлизат все по-навътре в Русия, като в четвъртък потвърди, че са установили пълен контрол над руския град Суджа.
В петък беларуският президент Александър Лукашенко призова за преговори, като този път в светлината на украинската офанзива в руската погранична Курска област. Той коментира за руска медия: „Трябва да седнем на масата за преговори и да сложим край на този спор. Това не е нужно нито на украинците, нито на руснаците, нито на беларусите.“
Във вторник беше реализиран разговорът между Доналд Тръмп и собственика на компанията X Илон Мъск. По време на него Тръмп нарече Зеленски „почтен“ и укори Европейския съюз /ЕС/. Кандидатът на републиканците за президент на САЩ не спомена британските крайнодесни бунтове. Интервюто започна с 40 минути закъснение заради технически проблеми. Започвайки с припомняне на опита за покушение, който преживя миналия месец, Тръмп се впусна в поредица от почти монолози за опонентите си в надпреварата за Белия дом, имиграцията, инфлацията, закона и реда, земеделието, отношенията си с различни диктатори по света и заплахата от ядрена война. Той обаче не се хвана на въдицата, когато Мъск се опита да го подтикне да нападне Брюксел заради позицията му по отношение на дезинформацията.
Позовавайки се на отвореното писмо, адресирано до Мъск от дигиталния изпълнител на Европейския съюз Тиери Бретон, публикувано преди интервюто и напомнящо на собственика на X за правилата на ЕС за насърчаване борбата с речта на омразата, Мъск каза на Тръмп:
„Има много опити за цензура и за налагане на цензура, дори на американци от други държави. Какво мислите за това?“
Но Тръмп не захапа, а вместо това се впусна в дитирамби за търговския дефицит на САЩ с ЕС, като каза, че „те се възползват много от Съединените щати в търговията“ и „не са толкова силни като Китай, но са лоши“. След това Тръмп отново се върна към любимата си тема за размера на разходите на ЕС за подпомагане на Украйна спрямо тези на САЩ – но вместо да обещае да намали американската помощ, той сякаш намекна, че иска ЕС да увеличи своята.
„Казвам: Защо няма да се изравните? Защо те не плащат това, което плащаме ние?“
Ето как продължи плеядата си по темата Тръмп пред Мъск:
„Защо Съединените щати плащат непропорционално повече за защита на Европа, отколкото Европа? Това няма смисъл. Това е несправедливо и е уместно да се обърне внимание на случващото се.“
След това бившият президент сякаш флиртува с обещанието да намали помощта за Киев – преди да се отклони от темата и вместо това да похвали Зеленски за това, че се е справил с телефонния разговор, който доведе до първия импийчмънт на Тръмп през декември 2019 г., след като той беше обвинен, че се е опитал да повлияе на изборите през 2020 г., като е склонил украинския лидер да разследва настоящия президент Джо Байдън и сина му Хънтър. Той изтъкна: „Ами, знаете ли, когато говорим за намаляване на разходите и икономии и всичко останало, искам да кажа, честно казано, вижте, няма човек, който да се чувства по-зле от мен заради ситуацията в Украйна, защото знам, че тя никога нямаше да се случи. Познавам Зеленски. Той беше много почтен за мен, защото когато тръгнаха с руската мистификация и казаха, че съм имал телефонен разговор с него. Той каза, че това е бил перфектен телефонен разговор.“
Тръмп отново разговаря със Зеленски миналия месец – за първи път, откакто Русия започна инвазията си.
В сряда Световната здравна организация /СЗО/ обяви, че все по-широкото разпространение на маймунската едра шарка в Африка е извънредна ситуация за здравето в световен мащаб, като предупреди, че вирусът в крайна сметка може да премине през международните граници, предава „Асошиейтед прес“.
Съобщението на генералния директор на СЗО Тедрос Адханом Гебрейесус дойде след заседание на комитета за извънредни ситуации на здравната агенция на ООН. Във вторник африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията обявиха mpox за извънредна ситуация за общественото здраве на континента.
СЗО съобщи, че през тази година в Африка са регистрирани над 14 000 случая и 524 смъртни случая, които вече надхвърлят миналогодишните стойности. Досега повече от 96% от всички случаи и смъртни случаи са в една-единствена държава – Конго. Учените са обезпокоени от разпространението там на нова версия на болестта, която може да се предава по-лесно сред хората.
Какво представлява едрата шарка?
Mpox, известна още като маймунска едра шарка, е идентифицирана за първи път от учените през 1958 г., когато се появяват огнища на „подобна на едра шарка“ болест при маймуните. Доскоро повечето случаи при хора бяха наблюдавани при хора в Централна и Западна Африка, които са имали близък контакт със заразени животни.
През 2022 г. за първи път е потвърдено, че вирусът се разпространява по полов път и предизвиква епидемии в повече от 70 държави по света, които дотогава не са съобщавали за едра шарка.
Mpox принадлежи към същото семейство вируси като дребната шарка, но причинява по-леки симптоми като треска, втрисане и болки по тялото. Хората с по-сериозни случаи могат да получат лезии по лицето, ръцете, гърдите и гениталиите.
В петък на пътуващите беше препоръчано да обмислят обмислят ваксина срещу едра шарка, ако ще посещават засегнатите райони в Африка. Европейският център за профилактика и контрол на заболяванията /ECDC/ актуализира препоръките си в отговор на огнищата на нов щам на вируса. В съобщението се казва, че и на други континенти, включително в Европа, също може да се очакват случаи. ECDC твърди, че рискът от разпространение навсякъде е нисък, въпреки че Световната здравна организация наскоро обяви ситуацията с mpox за извънредна ситуация в световен мащаб.
На 16 август стана ясно, че се засилва дипломацията за спиране на войната Израел-„Хамас“. Международната дипломация, целяща да предотврати разрастването на войната в Газа в по-широк регионален конфликт, се активизира в петък, когато британският и френският външен министър направиха съвместно пътуване до Израел. Новият натиск за прекратяване на войната между Израел и „Хамас“ дойде в момент, когато броят на загиналите палестинци в Газа надхвърли 40 000 души според здравните власти в Газа, а опасенията, че Иран и бойците на
„Хизбула“ в Ливан ще нападнат Израел в отмъщение за убийствата на висши лидери на бойците, останаха големи.
Международните посредници смятат, че най-голямата надежда за успокояване на напрежението би била сделка между Израел и „Хамас“ за прекратяване на сраженията и осигуряване на освобождаването на израелските заложници.
Съединените щати, Катар и Египет започнаха нов кръг от преговори в четвъртък, като се срещнаха с израелска делегация в Катар.
„Хамас“, който не участва пряко в преговорите в четвъртък, обвинява Израел, че е добавил нови искания към предишното предложение, което имаше подкрепата на САЩ и международната общност и с което „Хамас“ се съгласи по принцип. Израел обвинява „Хамас“, че е добавил свои нови искания.
Говорителят на Белия дом по въпросите на националната сигурност Джон Кърби нарече преговорите важна стъпка. Той заяви, че предстои още много работа предвид сложността на споразумението и че преговарящите се съсредоточават върху изпълнението му.
Представител на САЩ, информиран за разговорите в четвъртък, нарече дискусията „конструктивна“. Служителят не беше упълномощен да коментира публично и говори при условие за анонимност. Катар изтъкна, че разговорите ще продължат и в петък.
Войната започна, когато водените от „Хамас“ бойци нахлуха през строго охраняваната граница на 7 октомври, като убиха около 1200 души, предимно цивилни, и отвлякоха 250 души в Газа. Повече от 100 бяха освободени по време на едноседмичното прекратяване на огъня през ноември, а за около 110 се смята, че все още се намират в Газа, въпреки че израелските власти смятат, че около една трета от тях са мъртви.
Опустошителната ответна офанзива на Израел е отнела живота на 40 005 палестинци, съобщи в четвъртък Министерството на здравеопазването на Газа, без да посочи колко от тях са били бойци. Говорителят на израелските военни, контраадмирал Даниел Хагари, заяви в четвъртък, че Израел е убил повече от 17 000 бойци на „Хамас“ в Газа по време на войната, без да предостави доказателства.
Дипломатите се надяваха, че споразумението за прекратяване на огъня ще убеди Иран и ливанската Хизбула да се въздържат от ответни действия за убийството на високопоставен командир на Хизбула при израелски въздушен удар в Бейрут и на висшия политически лидер на „Хамас“ при експлозия в Техеран, за която бе обвинен Израел.
Посредниците прекараха месеци в опити да изработят трифазен план, според който „Хамас“ ще освободи заложниците в замяна на трайно прекратяване на огъня, изтегляне на израелските сили от Газа и освобождаване на палестинците, хвърлени в затвора от Израел.
Двете страни се съгласиха по принцип с плана, който президентът Джо Байдън обяви на 31 май. Но „Хамас“ предложи изменения, а Израел – уточнения, което накара всяка от страните да обвини другата в опит да провали сделката.
„Хамас“ отхвърли исканията на Израел, които включват трайно военно присъствие по границата с Египет и линия, пресичаща Газа, по която „Хамас“ ще претърсва палестинците, завръщащи се по домовете си, за да изкорени бойците.
В напомняне за това как насилието се разпространява от Газа, маскирани израелски заселници в окупирания Западен бряг нахлуха в село Джит, подпалвайки къщи и коли в четвъртък, съобщиха израелски и палестински медии. Един палестинец е застрелян, а друг е тежко ранен от заселниците, съобщиха палестински здравни служители.
Това е последното от поредицата нападения на заселници от началото на войната. На Западния бряг 633 палестинци са били убити от израелски огън – повечето при израелски набези в палестински градове и селища.
Израелският министър-председател Бенямин Нетаняху осъди нападението, заявявайки, че отговорността за сигурността на страната е на армията и че отговорните лица ще бъдат задържани и преследвани. Израелските военни заявиха, че са задържали цивилен, участвал в насилието, и са започнали разследване.
