Мексико избра първата си жена-президент. На 3 юни управляващата партия в страната „МОРЕНА“ и местни медии обявиха Клаудия Шейнбаум за победител на президентския вот, провел се предишния ден.
Най-големите избори в мексиканската история, на които трябва да бъдат избрани близо 20 000 служители, са и най-кървавите в съвременната й история. По време на кампанията бяха убити 38 кандидати, сред които и местен кандидат, който беше прострелян на 1 юни. Насилието засили безпокойството от въздействието на воюващите наркокартели върху демокрацията. В изборния ден двама души бяха убити в избирателни секции.
Шейнбаум ще има трудната задача да се изправи пред насилието на организираната престъпност. Очаква се тя да встъпи в длъжност на 1 октомври.
В понеделник от президентската канцелария в Южна Корея обявиха, че планират временно да преустановят изпълнението на военното споразумение със Северна Корея, подписано от двете страни през 2018 г., за да намалят напрежението. От Сеул обещаха да отговорят на Северна Корея за стотиците балони с боклук, които от Пхенян изпращат на юг. Сеул смята действията за провокация. Преустановяване на действието на споразумението би дало възможност на Сеул да предприеме „достатъчни и незабавни мерки“ в отговор на севернокорейската провокация, се казва в изявление. Не става ясно точно какви мерки ще бъдат взети. Южна Корея обяви по-рано, че ще вземе „нетърпими“ мерки срещу Северна Корея заради изпратените балони с отпадъци. Те могат да включват пускане на пропаганда от високоговорители, разположени на границата, насочени на север.
Северна Корея заяви, че балоните са в отговор на пропагандната кампания на севернокорейски дезертьори и активисти в Южна Корея, които редовно изпращат през границата балони с листовки срещу Пхенян, с храна, лекарства, пари и флаш памет с филми и музикални клипове на известни изпълнители на К-поп, пише „БТА“.
Северна Корея реагира гневно на кампанията, тъй като се опасява от потенциалното влияние на материалите върху начина на мислене на хората, които ги четат или слушат, и върху контрол на държавата върху населението, твърдят експерти. В крайна сметка във вторник от Сеул взеха решение да бъде преустановено военното споразумение с Пхенян заради напрежението около севернокорейските балони.
В понеделник египетският министър-председател Мостафа Мадбули връчи на президента Абдел Фатах ас Сиси оставката на ръководения от него кабинет. Държавният глава възложи на премиера да сформира ново правителсто, поставяйки му множество задачи, сред които поддържането на националната сигурност, продължаване на политическите усилия за сигурност и стабилност, борба с тероризма и умерен религиозен наратив. Наред с това Абдел Фатах ас Сиси изтъкна ключовото значение на провеждането на икономическата реформа с фокус върху инвестициите, насърчаването на растежа на частния сектор и намаляването на инфлацията. Това е четвъртата правителствена промяна под ръководството на Мадбули, който е премиер от 2018 г.
Във вторник стана ясно, че предстои в най-скоро време парламентът в Грузия да обсъди широкообхватен закон за „семейните ценности“, който включва забрана на „ЛГБТИ пропаганда“ и операциите за смяна на пола. Председателят Шалва Папуашвили заяви, че първото от трите задължителни четения на закона ще се проведе по време на предстоящата пролетна парламентарна сесия, предава „Интерпрес“.
Водещата партия „Грузинска мечта“ обяви закона през месец март и предизвика недоволството на ЛГБТ активисти и правозащитни организации. Дискусиите ще се водят в момент на високо политическо напрежение след седмици на големи протести срещу закона за „чуждестранните агенти“, който влезе в сила тази седмица, отбелязва „Ройтерс“ и прогнозира, че предложените мерки вероятно ще засилят безпокойството на САЩ и Европейския съюз за политическите решения в Грузия, след като изразиха недоволството си от закона за „чуждестранни агенти“, който според критици е репресивен и наподобява руски закон.
Очаква се законът да забрани на хората, които не са хетеросексуални, да осиновяват деца и да попречи на хората да сменят пола си в личните документи. Публични прояви, които насърчават еднополовите връзки, също няма да бъдат позволени. Законът налага забрана на „ЛГБТИ пропагандата“ в образователната система и ще забрани на телевизионните оператори да излъчват кадри, които включват еднополови връзки. Грузия, където преобладават православните християни, е социално консервативна страна и според проучвания мнозинството не одобрява еднополовите връзки.
В сряда премиерът на Словакия Роберт Фицо, който беше прострелян на 15 май, направи първото си публично обръщение. Той разпространи видеозапис в социалната мрежа Facebook, в който казва, че прощава на човека, който го е атакувал и че няма да предприеме срещу него никакви юридически действия. Във видеозаписа Фицо казва, че е бил нападнат заради политическите си възгледи и окачествява нападателя си като „активист на словашката опозиция“. Относно здравословното си състояние Фицо изрази оптимизъм и каза, че, ако всичко е наред, ще се завърне към служебните си задължения в края на този или в началото на следващия месец.
„Не изпитвам омраза към непознатия, който ме простреля. Няма да предприемам правни действия срещу него и няма да търся обезщетение за вреди. Прощавам му и нека сам си изяснява в главата си какво направи и защо го направи. В крайна сметка, ясно е, че той беше просто пратеник на злото и на политическата омраза, която политически неуспешната и недоволна опозиция в Словакия разду до неконтролируеми пропорции“, заяви той, цитиран от „БТА“.
Фицо подчерта, че няма причина да смята, че нападението е дело само на човек с психически отклонения, който е действал сам. Той изтъкна, че дълго време е предупреждавал чуждестранните партньори на Братислава за опасността от атентат срещу представител на словашката власт. Министър-председателят намекна, че заплахите и проявите на неуважение към представители на властта са средства за борба на опозицията срещу правителството.
„Опозицията не показва никакво уважение към резултата от демократичните парламентарни избори и към властите“, заяви още той.
„Не съм политически ангел“, изтъкна премиерът, като същевременно уточни, че проблемите не се решават, като просто застреляш политика, с когото не си съгласен.
На този фон руският президент Владимир Путин предупреди Запада, че Русия би могла да използва всички налични средства, за да се защити, ако нейният суверенитет или териториална цялост бъдат накърнени. Коментарът му е отговор на въпрос за рисковете от ядрена война заради Украйна. Западът многократно е обвинявал Русия в отправяне на заплахи, че може да използва ядрени оръжия, но това е погрешно, заяви Путин, който посочи, че именно САЩ са използвали ядрени оръжия срещу Япония през Втората световна война. Путин каза това на срещата с ръководители на световни информационни агенции вчера в Санкт Петербург, като отбеляза, че руската ядрена доктрина позволява използването на такива оръжия в отговор на редица заплахи.
„По някаква причина Западът смята, че Русия никога няма да ги използва. /…/ Ние имаме ядрена доктрина и ако нечии действия застрашат нашия суверенитет и териториалната ни цялост, ние смятаме, че е възможно да използваме всички средства, с които разполагаме. Това не трябва да се приема с лека ръка, повърхностно“, заяви той, цитиран от „Ройтерс“.
„Нямаме желание да нападаме НАТО – да не мислите, че сме луди или нещо такова“, добави също така Путин, но заплаши с „нестандартен отговор“, ако руска територия бъде атакувана от Украйна с оръжия, доставени от Запада, отбелязва ДПА.
„Мислим си, че ако някой смята за възможно да достави оръжия в зоната на военните действия, за да извърши нападения на наша територия /…/, защо да нямаме право да намерим място за такива оръжия в региони по света, където се извършват нападения (срещу западни държави – бел. ред.)“, запита Путин.
В петък датският премиер Мете Фредериксен беше нападната и ударена от мъж в центъра на Копенхаген. В резултат на това е получила лека травма на врата. От премиерската канцелария посочиха:
„Премиерът Фредериксен беше пребита тази вечер на площад „Култорвет“ от мъж, който впоследствие беше арестуван. Тя е шокирана от случилото се.“
В събота беше изяснено, че нападателят е 39-годишен поляк, който беше оставен в ареста до 20 юни. Датската полиция заяви, че предполагаемият нападател е бил пиян и под влияние на наркотици, и не е знаел, че жертвата е министър-председателката на Дания.
Заподозреният за нападението, който твърди, че няма връзка с Дания, но е работил в страната през последните 3 месеца на 2023 г. и живее под наем в Брьонби. Нито говори, нито разбира датски, но притежава датски граждански регистрационен номер, съобщава местната медия „Берлингске“.
Няколко лидери на страни членки на ЕС осъдиха престъплението, което се случва едва 3 седмици след като словашкият премиер беше тежко ранен при атентат.
На 8 юни министърът на енергетиката на Турция Алпарслан Байрактар заяви, че страната му продължава консултациите с „Росатом“ по казуса за ръст на мощностите за производство на електроенергия чрез изграждане на нови атомни електроцентрали. Той направи коментара си след посещението си на Петербургския международен икономически форум, посочвайки, цитиран от „БТА“:
„Турция има за цел до 2050 г. да се сдобие с общо 12 реактора с обща генерираща мощност от 15 000 мегавата. По този въпрос провеждаме консултации с руската държавна корпорация Росатом.“
Турският енергиен министър е изтъкнал, че в АЕЦ „Аккую“ тече интензивна работа и в момента там работят около 30 000 души, за да бъде въведен в експлоатация първият реактор на централата. По-рано генералният директор на „Росатом“ Алексей Лихачов каза пред репортери, че първият енергоблок на АЕЦ „Аккую“ ще бъде пуснат през 2025 г. Според турския президент Реджеп Тайип Ердоган първият енергоблок на централата е готов на 90%.
Същевременно Анкара планира да се сдобие с поне още две атомни централи с по 4 реактора, за които вече са определени площадки в северозападната част на Турция, посочва „ТАСС“ и добавя, че преговори и консултации по тези проекти се водят с Русия, Китай и Южна Корея.
АЕЦ „Аккую“ е първата атомна електроцентрала в Турция. Тя се строи от руската държавна корпорация „Росатом“. Проектът включва 4 енергоблока с реактори ВВЕР от поколение III+, проектирани в Русия. Мощността на всеки енергиен блок ще бъде 1200 MW.
