Началото на изминалата седмица беше белязано с последствията от руската атака срещу най-голямата педиатрична болница в Киев, при която загинаха поне 44 души, сред които и деца, а 140 бяха ранени. В понеделник под руините от лечебното заведение, което е полуразрушено, са се чували викове за помощ. В него допреди атаката са се лекували деца с онкологични, хематологични и други тежки заболявания.
Медицинска сестра сподели пред чуждестранни агенции, че по време на удара в операционните е имало 2 деца. Те са били преместени в бомбоубежището веднага, когато състоянието им е позволило.
На този фон от Москва обявиха, че силите ѝ са ударили цели на военната промишленост и авиационни бази на територията на Украйна, но не са дали доказателства за твърденията си.
В понеделник стана ясно, че рекорден брой избиратели са отишли до урните на втория тур на парламентарния вот във Франция – 67 на сто от хората, които имат право на глас са го упражнили, като това е най-висока избирателна активност от 1981 г. насам. В резултат на това има изненадващ обрат – Съюзът на левите партии „Нов народен фронт“ е на първо място. Според прогнозите лявата коалиция ще има 174 депутати. На второ място е коалицията „Заедно“ на президента Еманюел Макрон със 156 места в парламента. А на трето е крайнодесният „Национален сбор“ на Марин льо Пен. Нито един от трите основни лагера не разполага с достатъчно голямо мнозинство, за да сформира кабинет. Резултатите от вота поставят Франция в състояние на нестабилност и несигурност седмици преди началото на Олимпийските игри.
На 8 юли започна подготовката за отбелязването на 75-ата годишнина на НАТО. Лидерите от 32-те държави членки се събраха във Вашингтон, за да проведат тридневна среща и да разработят планове за повишаване на колективната сигурност. България беше представена от служебния премиер Димитър Главчев.
„На 75-та годишнина на НАТО България отново ще потвърди, че Украйна може да разчита на нашата подкрепа. /…/ Няма нищо изненадващо в позицията на България на Срещата на върха на НАТО. Тя е плод на седем решения на Народното събрание. Няма да излизаме извън рамките на решенията на парламента. /…/ Няма да пращаме български войски в Украйна. Прословутите 80 милиона евро са политически ангажимент и нямат юридическо обвързващ характер. Няма как да бъдат отпуснати тези 80 милиона, а те не са и 80 милиона евро. Те са съразмерни на БВП на всяка една държава членка на НАТО. Те са политически сигнал, че всяка държава членка поддържа това, което е казала, и ще участва съразмерно на своя БВП. Тези пари няма как да бъдат отпуснати без решение на парламента на всяка държава членка на Алианса“, коментира Главчев.
Идеята за преговори за мир на българска територия може да се реализира само след санкция от парламента ни.
„Първо, че никой от двете страни не ни е предложил ние да сме посредник за мирни преговори. Можем да поемем такъв ангажимент, но в рамките, в които е прието в НАТО и ЕС. Там има обща позиция, от която ние няма как да излезем, тоест това са рамките на Устава на ООН, на Хартата на ООН при спазване на международното право, териториалната цялост на Украйна, нейната независимост и суверенитет“, подчерта премиерът.
Юбилейната среща на НАТО започна с бейзболен мач, на който генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг хвърли първата топка. Тази среща е последна за него, като предстои да предаде щафетата на бившия нидерландски премиер Марк Рюте. Именно той трябва да осъществи плановете на НАТО за укрепване на военната му доктрина, на фона на новите предизвикателства за сигурността на страните членки.
Във вторник се проведе спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН. Причината – руският удар в Киев. Според помощник-генералния секретар по хуманитарните въпроси на ООН Джойс Мсуйя моделът на системни атаки срещу цивилна инфраструктура е много притеснителен. Москва отрича да е извършила удара, като твърди, че не напада цивилни цели в Украйна.
„Световната здравна организация вече е проверила 1878 нападения, засягащи здравни заведения, персонал, транспортни средства и пациенти от февруари 2022 г. насам. Позволете ми да напомня на Съвета, че болниците имат специална защита съгласно международното хуманитарно право. Умишленото насочване на атаки срещу защитена болница е военно престъпление и извършителите трябва да бъдат подведени под отговорност“, уточни той.
В сряда стана ясно, че Главчев е провел среща с президента Джо Байдън. Пред него той е заявил, че България е надежден партньор на НАТО. На това американският държавен глава е отговорил, че ролята на България в защитата на Източния фланг на НАТО се цени високо.
„Вчера с президента Байдън успяхме да разменим няколко думи. Ние потвърдихме, че сме надежден партньор в НАТО. От своя страна президентът Байдън каза, че имаме ключова роля по Източния фланг на Алианса. Той ни спомена и в речта си“, уточни министър-председателя ни.
Главчев каза още, че е разговарял и с премиера на Северна Македония: „Говорихме, че трябва да се намали напрежението, да се нормализират отношенията, да се върнат в онова русло от 2017 г., когато беше подписан Договорът за добросъседство. /…/ Изискванията за членство в ЕС трябва да се спазват. /…/ Нашата позиция е общоевропейска – държавите кандидати за членове на Европейския съюз трябва да спазват изискванията, които са към всички.“
На следващия ден НАТО определи Китай като „решаващ поддръжник“ на руската война срещу Украйна като нарече задълбочаването на връзките с Русия причина за „дълбока загриженост“. В заключителната си декларация от Срещата на върха във Вашингтон лидерите изразяват и загриженост относно ядрения арсенал на Пекин и неговите възможности в Космоса, предава „NOVA“.
Лидерите на НАТО призоваха Китай „да прекрати всякаква материална и политическа подкрепа за военните усилия на Русия”, като добавиха, че Пекин се е превърнал в мащабен поддръжник на „руската отбранителна индустриална база“. В заключителното комюнике Китай също така беше обвинен, че стои зад устойчиви, злонамерени кибернетични и хибридни дейности, включително дезинформация. Също така се изразява тревога, че Китай бързо разширява и разнообразява ядрения си арсенал с повече бойни глави и по-голям брой сложни системи за доставка.
Членовете на НАТО се съгласиха да създадат ново звено за координиране на военната помощ и обучението на украинската армия като част от мерките, насочени към задълбочаване на връзките между алианса и Киев. Съединените щати ще започнат да разполагат ракети с по-голям обсег в Германия през 2026 година.
На този фон медиите в САЩ предадоха, че кандидатурата на Байдън все повече виси на косъм. Причината – в Демократическата партия смятат, че той не е в състояние да се бори за втори мандат и да го изкара. Байдън на няколко пъти декларира, че не смята да се отказва, но съмненията, че здравословното му състояние не позволява да работи нормално, се засилват.
В речта си на срещата на върха на НАТО 81-годишният Байдън представи „президента Путин“, докато приветстваше Зеленски на сцената, предаде АФП:
„А сега искам да дам думата на президента на Украйна, който има колкото смелост, толкова и решителност. Дами и господа, президентът Путин.“
След това американският държавен глава се отдръпна от микрофона, осъзна грешката си и каза: „Той ще победи президента Путин. Президентът Зеленски. Толкова съм съсредоточен върху това да победя Путин.“
Малко по-късно президентът направи още една грешка, когато по време на пресконференция спомена „вицепрезидентът Тръмп“ вместо своята колежка Камала Харис.
Същевременно в петък унгарският премиер Виктор Орбан се срещна с Доналд Тръмп, който се бори за преизбиране. Двамата са обсъдили „възможностите за мир“ в Украйна в имението на Тръмп „Мар-а-Лаго“ във Флорида, предаде „Ройтерс“. Говорителя на Орбан заяви, че там е била следващата спирка от неговата „мисия за мир“.
Припомняме, че Орбан направи изненадващи посещения в Киев, Москва и Пекин през изминалите 2 седмици на самоинициирана „мисия за мир“. Срещата му с Путин разгневи членове на НАТО. Преди това Орбан пътува до Киев, но не каза на Зеленски за предстоящата му мисия си в Русия.
[…] Най-важното от света през изминалата седмица: НАТО на 75… […]