Най-важното от света през изминалата седмица – Отзвук от падането на Башар Асад и решението на Джо Байдан да помилва затворници

В сряда руска ракетна атака е убила най-малко осем души и е ранила други 22 души, включително дете, в южния украински град Запорожие

0
14
Башар Асад
Башар Асад. Снимка: Facebook

Последствията от падането на режима на Башар Асад беше сред водещите теми през изминалата седмица. Лидерът с железен юмрук на Сирия е второ поколение на автократична семейна династия, която държеше властта повече от пет десетилетия. Изчезването му насред светкавично настъпление на бунтовниците е сигнал за удивително пренареждане на властта в една стратегически жизненоважна близкоизточна нация, пише „CNN“.

Асад е известен с бруталното си управление над Сирия, която от 2011 г. е опустошавана от гражданска война, която преобрази страната и я превърна в развъдник на екстремистката групировка „Ислямска държава“, като същевременно предизвика международна прокси война и бежанска криза, довела до милиони, разселени от техните домове. Войната започна, след като режимът на Асад отказа да се преклони пред масовите продемократични протести същата година по време на Арабската пролет, вместо това започна брутално потушаване на мирното движение – убивайки и хвърляйки в затвора хиляди само през първите няколко месеца.

Оттогава силите на Асад са обвинявани в тежки нарушения на човешките права и брутални нападения срещу цивилни по време на 13-годишната война, включително използването на химически оръжия срещу собствения си народ. Съединените щати, Йордания, Турция и Европейският съюз в началото на войната призоваха Асад да се оттегли. Но силно санкционираният от Запада и международно изолиран режим се държеше на власт досега благодарение на подкрепата на могъщите съюзници Русия и Иран и безпощадната кампания срещу опозицията.

Свидетелство за ужаса от този режим бяха сцени на празненства, когато бунтовническите сили поеха контрола над сирийските градове. В Хомс видеоклипове, геолокирани от „CNN“, изобразиха жители, които късат плакати на Асад и баща му в сцени, които напомнят символични изображения от 2011 г.

Разрушения в Сирия
Разрушения в Сирия. Снимка: وزارة الداخلية السورية, Facebook

Във връзка с продължаващата усложнена ситуация по сигурността в Сирия и случаите на възникване на масови безредици, в понеделник Министерството на външните работи на Република България настоятелно призова българските граждани, пребиваващи в страната, да избягват обществени места и по възможност да не напускат домовете си до нормализиране на ситуацията.

Министерството следи с повишено внимание развитието на обстановката в Сирия, като се търсят и възможности за безопасно напускане на страната на български граждани, които са заявили желание.

Журналисти
Журналисти. Снимка: Архив

Практиката да се използват съдебни дела за заглушаване на журналисти, активисти и организации за обществен контрол се увеличава в Европа, се посочва в нов доклад, публикуван в понеделник и цитиран от „Politico“. Между 2010 г. и 2023 г. в 41 европейски държави са заведени 1049 стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, известни като SLAPP, като само през 2023 г. са заведени 166 дела, се посочва в годишния доклад на Коалицията срещу SLAPP в сътрудничество с фондация „Дафне Каруана Галиция“.

Терминът SLAPP се отнася до дела, заведени от влиятелни субекти, като корпорации, държавни служители и високопоставени бизнесмени, срещу частни лица или неправителствени организации, които са изразили критична позиция по въпрос от социален или политически интерес.

От анализираните 41 държави най-широко разпространение на стратегическите искове се наблюдава в Италия, Румъния, Сърбия и Турция. Репортерите продължават да бъдат основните мишени на такива дела, следвани от медиите, редакторите, активистите и неправителствените организации. През 2023 г. почти половината от тези искове (42,5%) са заведени от предприятия и бизнесмени, докато политиците са отговорни за повече от една трета (35,5%).

Знаме на Южна Корея
Знаме на Южна Корея

Във вторник прокурори в Южна Корея настояха бившият министър на отбраната да бъде арестуван официално, тъй като се предполага, че се е  договорил с президента Юн Сук Йол при въвеждането на военното положение  миналата седмица, предаде „Associated Press“. В момента властите разследват дали действията им не са равнозначни на бунт. Военното положение в страната, първото от над 40 години насам, продължи само около шест часа, но предизвика смут в страната и мащабни улични протести. Юн Сук Йол и неговите сътрудници са изправени пред наказателни разследвания и опити за импийчмънт. Министерството на правосъдието забрани на Юн и още осем души да напускат страната, тъй като властите ги смятат за основни заподозрени по делото за военното положение. Това е първият случай, в който действащ президент в Южна Корея получава забрана за пътуване.

Централният окръжен съд на Сеул съобщи по-рано в същия ден, че разглежда искане на прокуратурата за издаване на заповед за арест на бившия министър на отбраната Ким Йонг Хюн, който е обвинен, че е препоръчал на държавния глава да обяви военно положение и е изпратил военнослужещи в Народното събрание, за да попречат на депутатите при гласуването му. В крайна сметка достатъчно депутати успяха да влязат в парламентарната зала и единодушно отхвърлиха указа на Юн Сук Йол, което принуди кабинета да го отмени преди разсъмване на 4 декември.

В изявление, Ким заяви, че дълбоко се извинява за причиненото безпокойство и неудобство. Той коментира още, че цялата отговорност за въвеждането на военното положение се носи единствено от него и помоли за снизхождение към военните сили, изпратени да го прилагат, като изтъкна, че те само са изпълнявали неговата заповед.

златото, злато
Злато. Снимка: Pixabay

Китайският добив на злато застрашава защитен обект от наследството на ООН в  Конго, пише „Асошиейтед прес“. По бреговете на река Итури са разпръснати сгради, кранове превозват пръст, а отломки разпръскват почвата. Дърветата напомнят, че някога там е имало гора. Сгушена в източната конгоанска провинция Итуриръководената от китайци златна мина бързо навлиза в район, който според мнозина изобщо не би трябвало да се експлоатира – резервата за диви животни Окапи, застрашен обект на световното наследство.

Първоначалните граници на резервата са определени преди три десетилетия от правителството на Конго и обхващат района, в който китайската компания сега  добива. Но през годините при непрозрачни обстоятелства границите се свиват, което позволява на компанията да работи в плюшената гораРезерватът вече е бил в списъка на застрашените територии, на фона на заплахите от конфликти и трафик на диви животни. Сега бързото разширяване на китайските мини заплашва да влоши още повече състоянието на гората и на живеещите в нея общности. Жителите и експертите по дивата природа казват, че добивът замърсява реките и почвата, унищожава дърветата и увеличава населението, увеличава бракониерството, без да се носи отговорност.

Разположен на повече от 13 000 кв. км, резерватът става защитен през 1996 г. поради уникалното си биоразнообразие и големия брой застрашени видове, включително едноименния резерват – окапи, горски жираф, от който се пазят около 15 % от останалите 30 000 в света. Той е част от дъждовната гора в басейна на река Конго – втората по големина в света – и е жизненоважен поглътител на въглерод, който спомага за смекчаване на изменението на климата. Освен това разполага с огромни минерални богатства като злато и диаманти. Съгласно кодекса за миннодобивната дейност на Конго добивът е забранен в защитените територии, сред които е и резерватът.

Във вътрешен правителствен меморандум от август, видян от „Асошиейтед прес“, се казва, че всички компании в резервата ще бъдат закрити, включително Kimia Mining. Не е ясно обаче кога и как ще стане това. Според работещи в Конго природозащитници документът не е съобщаван преди това и е първото признание, че сегашните граници са погрешни. Групите за защита на правата в Конго отдавна твърдят, че разрешенията са били незаконно предоставени от министерството на минното дело въз основа на неточни карти.

АЕЦ "Запорожие", Запорожката атомна електроцентрала
АЕЦ „Запорожие“. Снимка: Facebook

В сряда руска ракетна атака е убила най-малко осем души и е ранила други 22 души, включително дете, в южния украински град Запорожие, съобщават местните власти, цитирани от „BBC“. Според полицията петима души все още са затрупани под развалините след удара във вторник по частна клиника и жилищни сгради в центъра на града. През нощта спасителите са извадили две жени от отломките. В момента те се лекуват в болница. Издирвателно-спасителната операция продължава.

Областният управител на Запорожие Иван Федоров казва, че Русия е изстреляла балистична ракета, най-вероятно „Искандер“. Руското министерство на отбраната не е коментирало. По-рано в сряда регионалните власти на Запорожие съобщиха, че при руския удар са загинали шестима души. По-късно през деня те съобщиха, че една от ранените жени е починала в болница, а тялото на друга жертва е извадено от отломките. Има опасения, че броят на жертвите ще нарасне още повече, тъй като  операцията по издирването продължава.

Комар
Илюстративна снимка: Пиксабей

Броят на случаите на треска денга в Централна и Южна Америка почти се е утроил и е достигнал рекордно високи стойности през тази година, съобщи Панамериканската здравна организация във вторник, информира „BBC“. Повече от 12,6 млн. случая и 7700 смъртни случая са регистрирани в рамките на най-голямата епидемия в региона от 1980 г. насам. Бразилия, Аржентина, Колумбия в Южна Америка и Мексико в Северна Америка са били особено силно засегнати от вируса, като на тях се падат по-голямата част от случаите и смъртните случаи.

Денга е вирус, пренасян от комари, който в някои случаи може да причини  сериозно заболяване или смърт. Симптомите включват треска, силно главоболие, болка зад очите, болки в мускулите и ставите и петнист обрив. При хората с по-тежък тип денга може да се наблюдават силни болки в стомаха, умора, повръщане и кръв в изпражненията или повръщаното. Ваксините вече са въведени в някои страни от региона, а други, като Хондурас, планират да започнат разпространението им през 2025 г.

Джо Байдън
Джо Байдън. Снимка: President Joe Biden, Facebook

Президентът на САЩ Джо Байдън обяви, че ще промени присъдите на около 1500 души, които са били освободени от затвора и поставени под домашен арест време на пандемията от COVID-19, както и че ще помилва 39 американци, осъдени за  ненасилствени престъпления, съобщи „Associated Press“. Това е най-мащабният еднодневен акт на помилване в съвременната история на страната.

Обявените по-рано в четвъртък помилвания се отнасят за хора, които са излежали  присъди под домашен арест в продължение на поне една година след  освобождаването им от затвора. В разгара на пандемията здравни експерти предупредиха, че пренаселеността в затворите допринася сериозно за разпространението на коронавируса, затова някои затворници бяха изпратени под домашен арест, за да се спре разпространението на заразата. Това действително е било необходимо, тъй като в един момент всеки пети затворник в САЩ е бил болен от COVID-19, сочи справка на „Associated Press“.

Байдън заяви, че ще предприеме още стъпки през следващите седмици и ще  продължи да разглежда молбите за помилване. Вторият по мащабност еднодневен акт на помилване е регистриран по време на управлението на бившия президент Барак Обама – 330 души, малко преди да напусне поста си през 2017 г.

Северна Корея
Северна Корея. Снимка: Пиксабей

В петък стана ясно, че Федерален съд в Сейнт Луис е обвинил 14 граждани на Северна Корея за предполагаемо участие в дългогодишен заговор, целящ изнудване на средства от компании в САЩ, които да се насочват към оръжейните програми на Пхенян. Твърди се, че по-широката схема включва хиляди севернокорейски IT работници, които използват фалшиви, откраднати и заети самоличности от хора в САЩ и други страни, за да бъдат наети и да работят дистанционно за американски фирми. В обвинителния акт пише, че обвиняемите и други, работещи с тях, са генерирали най-малко 88 милиона долара за севернокорейския режим за период от 6 години. Мисията на Северна Корея в ООН не отговори веднага на искане за коментар от „BBC News“.

Прокурорите твърдят, че заподозрените са работили за две контролирани от Северна Корея компании – базираната в Китай Yanbian Silverstar и базираната в Русия Volasys Silverstar. Те са били сред група от 130 севернокорейски IT работници, наети от двете фирми, където са били наричани вътрешно „IT воини“, според Министерството на правосъдието на САЩ. Твърди се, че на заподозрените е било наредено да искат заплати от 10 000 долара на месец от своите американски работодатели. В допълнение към месечната заплата, те също трябвало да събират средства за севернокорейския режим, като крадат ценна информация за компанията и след това я заплашват, че ще изтече, освен ако работодателят не плати определена сума.

Сега групата е изправена пред обвинения за измами по електронен път, пране на пари, кражба на самоличност и други обвинения. Освен използването на откраднати самоличности, за да избегнат разкриването си, прокурорите твърдят, че са платили на хора, живеещи в САЩ, за да получат, настроят и хостват лаптопи, предоставени от американските работодатели. След това те инструктирали тези жители на САЩ да инсталират софтуер за отдалечен достъп, който им позволява да изглежда, че работят от САЩ, когато всъщност са в чужбина.

Най-важното от изминалата седмица – пълноправното ни членство в Шенген и консултации при президента

Абониране
Известие от
guest

0 Comments
стари
нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments