Пожар затвори Айфеловата кула на Бъдни вечер, а Русия атакува енергийната система на Украйна на Коледа – това са само част от събитията, белязали миналата седмица.
В понеделник стана ясно, че с наближаването на втората ера от управлението на американския лидер Доналд Тръмп и опасенията на европейските съюзници като Франция и Германия, които са потиснати от политическа нестабилност, Обединеното кралство е в търсене на нови съюзници на световната политическа сцена, предаде „Politico“. И сега изглежда, че министър-председателят Киър Стармър е намерил неочакван „нов приятел“ в лицето на Бразилия.
Това са отношения, основани на общ ангажимент за постигане на целите в областта на климата, като колелата на дипломацията са смазани от сърдечни футболни шеги. Откакто Стармър пое поста на министър-председател през юли, не по-малко от 12 британски министри са изминали 5500 мили от Лондон до Бразилия. Това отчасти се дължи на факта, че южноамериканската страна беше домакин на тазгодишната среща на върха на световните лидери от Г-20. Наред с това, промяната отразява и нарастващата близост между двете правителства по отношение на неотложната необходимост от справяне с глобалната климатична криза. От ноември насам Лондон и Бразилия са обединиха усилията си, за да стартират многодържавен пакт за производство и насърчаване на чиста енергия, координираха обявяването на важни нови цели в областта на климата и обсъдиха подробно идеите за сътрудничество преди следващата голяма среща на върха на ООН, посветена на климата, която ще се проведе в бразилския пристанищен град Белем през 2025 г.
В условията на глобална несигурност това са „коалиции на желаещите“ в областта на климатичната дипломация, които загрижените за околната среда лидери ще трябва да създадат, твърди Робин Ниблет, изтъкнат сътрудник и бивш изпълнителен директор на мозъчния тръст „Chatham House“. По негови думи новите най-добри приятели ще трябва да се справят и с разногласията по отношение на един от най-мащабните външнополитически въпроси, а именно конфликта на Русия с Украйна.
На този фон в понеделник бившият президент Бил Клинтън е бил хоспитализиран във Вашингтон, след като е развил треска, коментира висш съветник пред „NBC News“.
78-годишният Клинтън „е приет в университетската болница MedStar Georgetown за тестване и наблюдение, след като разви треска“, каза Анхел Уреня, заместник-началник на кабинета на Клинтън.
„Той е в добро настроение и е благодарен за грижите, които получава“, добавя Уреня.
Източник, близък до Клинтън, 42-ият президент, каза, че ситуацията „не е спешна“.
„Бившият президент ще се оправи“, твърди източникът, добавяйки: „Той вдигна температура и искаше да бъде прегледан. Той е буден.“
На следващия ден той беше изписан.
Във вторник около 1200 туристи бяха евакуирани от емблематичната парижка забележителност – Айфеловата кула, след съобщения за пожар в една от асансьорните шахти между първия и втория етаж. Пожарът, който беше причинен от прегряване на един от кабелите на асансьора около 10:30 сутринта, вече е овладян, според източници на „Euronews“. По време на гасителните дейности достъпът до кулата беше ограничен.
Туристическата атракция и една от най-известните кули в света се посещава средно от 15 000 до 25 000 посетители дневно. Според информация на „NOVA“ противопожарна аларма е била задействана заради късо съединение в асансьорната уредба. Няма пострадали. Туристическият обект е бил отворен след няколко часа, но достъпът до втория му етаж е временно забранен.
На 24 декември стана ясно, че Русия е получила предложения от няколко държави да организират евентуална среща между руския президент Владимир Путин и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Това съобщи Юрий Ушаков, съветник на руския президент, предадоха от „ТАСС“. По време на своята годишна пресконференция миналата седмица Владимир Путин обяви, че не е разговарял с Доналд Тръмп от 2019 г., но е готов за среща с него. От своя страна Тръмп също изрази очаквания за възможни преговори.
За последен път Владимир Путин и Доналд Тръмп се срещнаха през 2019 г. по време на срещата на Г-20 в японския град Осака. Оттогава контактите между двамата са преустановени, но евентуална нова среща би могла да отбележи възобновяване на диалога. Юрий Ушаков уточни, че няколко държави са проявили интерес и са предложили своята територия за домакинство на тези преговори. Все още няма уточнени детайли или насрочена дата за подобна среща. Срещата между Путин и Тръмп би могла да има значимо влияние върху международните отношения. Коментаторите подчертават, че подобен диалог може да засегне важни въпроси, свързани със световната политика и икономика.
На Рождество Христово Папа Франциск отправи своето коледно послание „Към града и към света“ /Urbi et Orbi/ от централната лоджия на базиликата „Св. Петър“ в Рим. В своя призив той акцентира върху необходимостта от смелост за постигане на мир в свят, разкъсван от конфликти и разделения. Папата насочи вниманието към Украйна, Близкия Изток, Африка и Американския континент, подчертавайки нуждата от прекратяване на насилието и започване на преговори:
„Нека замълчат оръжията в измъчена Украйна! Нека имаме дързостта да отворим вратата за преговори и действия на взаимен диалог, за да постигнем справедлив и траен мир.“
Той използва символиката на Светата врата, която бе открита на Бъдни вечер, като форма на диалог и милост, способни да „разсеят омразата“ и да поставят основи за траен мир. Папа Франциск подчерта и проблемите в други конфликтни региони, припомняйки дългогодишното разделение на остров Кипър, което „разкъсва неговата човешка и социална тъкан“.В заключение той призова всички стени на разделение, независимо дали са физически или идеологически, да бъдат съборени.
На 25 декември украинският президент Володимир Зеленски каза, че Русия е направила „съзнателен избор“, като е предприела голяма атака срещу енергийната инфраструктура на страната му на Коледа. Военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че са прихванали 184 ракети и дронове, но много от тях са били свалени или са пропуснали целите си. По думите му има жертви, но не предостави точни цифри, пише „BBC“.
Москва потвърди нападението и заяви, че целта й е постигната. Атаката доведе до спиране на ток в цялата страна, включително в столицата Киев, където някои жители се приютиха в метростанции. Руската отбрана потвърди, че нейните сили са извършили „масиран удар“ по „критични“ енергийни съоръжения в Украйна. Добавя се, че ударът е бил успешен и всички цели са били поразени. Това е 13-ата голяма атака срещу енергийния сектор на Украйна тази година, съобщи най-голямата частна енергийна компания в страната ДТЕК.
На 26 декември хора се събраха на молитва и посетиха масови гробове в индонезийската провинция Ачех, за да отбележат 20-годишнината от огромното цунами в Индийския океан, което удари региона в едно от най-тежките природни бедствия в съвременната история, пише „Асошиейтед прес“.
Мнозина плачеха, докато поднасяха цветя на масовия гроб в село Уле Лхеуе, където са погребани повече от 14 000 неидентифицирани жертви на цунамито. Това е един от няколкото масови гроба в Банда Ачех, столицата на най-северната индонезийска провинция, която е една от най-засегнатите области от земетресението с магнитуд 9,1 и предизвиканото от него огромно цунами. Ето какво разказа Мухамад Амирудин, който е загубил двете си деца преди 20 години и никога не е открил телата им:
„Те ни липсват и все още не знаем къде са. Единственото, което знаем, е, че всяка година посещаваме масовия гроб в Уле Лхуе и Сирон.“
Амирудин, който посещава гроба заедно със съпругата си , обяснява:
„Този живот е само временен, затова правим всичко възможно, за да сме полезни на другите.“
Мощното земетресение край бреговете на индонезийския остров Суматра на 26 декември 2004 г. предизвиква цунами, което убива около 230 000 души в десетина държави, достигайки чак до Източна Африка. Около 1,7 милиона души бяха разселени, предимно в четирите най-засегнати държави: Индонезия, Шри Ланка, Индия и Тайланд. Само в Индонезия загинаха повече от 170 000 души.
Въпреки че са минали 20 години, оцелелите в Индонезия все още скърбят за близките си, които са загубили от гигантската вълна, изравнила сградите със земята чак до столицата на провинцията Банда Ачех. Стотици хора се събраха да се молят в джамията Байтуррахман в центъра на Банда Ачех. В продължение на три минути в целия град звучаха сирени, за да се отбележи моментът на земетресението.
Авиационни експерти заявиха в четвъртък, че руският огън от противовъздушната отбрана вероятно е причинил катастрофата на азербайджанския самолет преди ден, при която загинаха 38 души, а всички 29 оцелели бяха ранени, предава „Асошиейтед прес“. Самолетът Embraer 190 на азербайджанските авиолинии е пътувал от столицата на Азербайджан Баку до руския град Грозни в Северен Кавказ в сряда, когато е бил отклонен по все още неясни причини и се е разбил при опит за кацане в Актау в Казахстан след полет на изток през Каспийско море.
Самолетът пада на около 3 км от Актау. На разпространените в интернет кадри от мобилни телефони се вижда как самолетът се спуска стръмно, след което се разбива в земята и избухва в огнено кълбо. На други кадри се вижда как част от фюзелажа е откъсната от крилата, а останалата част от самолета лежи обърната на тревата.
В четвъртък Азербайджан отдаде почит на жертвите на катастрофата, като националните знамена бяха спуснати наполовина. По обяд движението по пътищата беше спряно, а от корабите и влаковете прозвучаха сирени, тъй като в цялата страна беше запазена минута мълчание.
В петък беше обявено, че космически апарат на НАСА влиза в историята, като преживя най-близкото досега приближаване до Слънцето, пише „BBC“. Учените получиха сигнал от слънчевата сонда „Паркър“ малко преди полунощ по Гринуич в четвъртък (05:00 ч. по Гринуич в петък), след като тя нямаше връзка в продължение на няколко дни по време на горещото си прелитане. От НАСА съобщиха, че сондата е „в безопасност“ и работи нормално, след като е преминала само на 6,1 млн. км от слънчевата повърхност.
Сондата навлезе във външната атмосфера на звездата ни на Бъдни вечер, като издържа на жестоки температури и екстремна радиация в стремежа си да подобри разбирането ни за това как работи Слънцето. След това НАСА зачака нервно сигнала, който се очакваше в 05:00 ч. по Гринуич на 28 декември.
Придвижвайки се със скорост до 692 000 км/ч, космическият апарат е издържал на температури до 980 градуса по Целзий, според уебсайта на НАСА.
