Иранският президент Ебрахим Раиси загина при катастрофа с хеликоптер, протести разтърсиха Нова Каледония, а Русия призна участието на „Ислямска държава“ при атаката на концертната зала „Крокус сити хол“ – това са само част от събитията, които белязаха света през изминалата работна седмица.
В понеделник официално се потвърди, че президентът на Иран Ебрахим Раиси и министърът на външните работи Амир Абдолахиан са сред деветте жертви на хеликоптерна катастрофа в планински регион в северозападен Иран. Трагедията се е разиграла при лоши атмосферни условия, като възникнаха спекулации дали те, техническа повреда или саботаж са причината за произшествието. Иранските власти засега не са посочили официална причина.
Държавният глава и министърът са се връщали от среща с президента на Азейрбайджан Илхам Алиев, когато хеликоптерът им изчезнал от радарите в условията на гъста мъгла. Двамата бяха част от иранска делегация за откриването на язовир на границата с Азербайджан, построен съвместно от двете държави. След церемонията иранската делегация потегли обратно към Техеран с общо 3 хеликоптера, като само този, в който се е намирал държавният глава, се е разбил.
Президентът положи клетва през август 2021 г., след като спечели изборите с малко под 62% като водещ кандидат на политическите хардлайнери и предпочитан кандидат и протеже на Хаменей. Съгласно иранската конституция, въпреки титлата президент, той беше номер 2 във властовата йерархия в страната, тъй като Хаменей се смята за де факто държавен глава и неговата дума е последна по стратегически въпроси. Хаменей е и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Експертите смятаха Раиси за възможния наследник на върховния лидер, който навърши 85 години през април, припомня „БТА“.
След инцидента последваха редица спешни срещи. Съгласно процедурата, след смъртта на Раиси, властта временно пое вицепрезидент Мохамад Мохбер Мохбер, след одобрение от върховния лидер аятолах Али Хаменей. До 50 дни трябва да бъдат произведени нови избори. Беше обявен 5-дневен траур, а в четвъртък Раиси беше погребан в свещения град Машхад в североизточната част на страната, където хиляди опечалени изпълниха улиците за погребението.
На този фон на 20 май прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан обяви, че иска заповеди за арест на лидери на Израел и палестинското ислямистко движение „Хамас“, включително на израелския премиер Бенямин Нетаняху. Според него Нетаяху, израелският военен министър Йоав Галант и трима ръководители на „Хамас“ са отговорни за военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Израел и ивицата Газа. Сред обвиненията са „гладът на мирни граждани като метод на водене на война“ и „умишлено насочване на атаки срещу цивилно население“. Освен Нетаняху и Галант, прокурорът на Международния наказателен съд поиска арест също за лидера на „Хамас“ в Газа Яхия Синуар, ръководителя на военното крило на групировката Мохамед Дейф и политическия лидер на „Хамас“ Исмаил Хания, смятан и за върховен ръководител на движението.
Искането предизвика гневни реакции от страна както на Израел, така и на „Хамас“. Израелският опозиционен лидер Яир Лапид нарече решението „катастрофа“ и изрази очакване Конгресът на САЩ да обсъди въпроса. Високопоставеният представител на „Хамас“ Сами Абу Зухри каза, че Хан „приравнява жертвата с палача“ и окуражава Израел да продължи своята „война на изтребление“ в Газа.
Малко след това израелският президент Ицхак Херцог определи като „повече от възмутително“ решението на Хан да поиска днес заповеди за арест на премиера Бенямин Нетаняху и на министъра на отбраната Йоав Галант наред с трима лидери на палестинското ислямистко движение „Хамас“. Според Херцог това със сигурност ще вдъхне смелост на терористите по света.
В понеделник международните агенции съобщиха, че Нова Каледония – френска отвъдморска територия в южната част на Тихия океан – пак е обхваната от съпътствани от насилие протести. Те отразяват напрежението, което от десетилетия тлее и периодично избухва на архипелага, разположен на около 17 000 километра от Париж. Основна причина за размириците е желанието на коренното население на Нова Каледония за повече права и самостоятелност, предава „БТА“.
Смъртоносните безредици избухнаха, след като френският парламент одобри конституционна реформа, която ще позволи на хора, заселили се наскоро там, да гласуват на местни избори. Според представители на коренното население – канаките, това ще даде право на гласа на хиляди етнически французи и съответно заселниците ще придобият по-голяма политическа и електорална тежест.
На 21 май Австралия и Нова Зеландия заявиха, че ще изпратят правителствени самолети в Нова Каледония, за да евакуират свои граждани от френската територия, която вече цяла седмица преживявала смъртоносни бунтове. На 23 май президентът Еманюел Макрон пристигна в страната с цел да възстанови диалога и да ускори възстановяването на реда на френския архипелаг в южната част на Тихия океан след седмица на насилие, предаде АФП.
„Моето желание… е да подкрепя хората, за да може мирът, спокойствието и сигурността да бъдат възстановени възможно най-бързо“, заяви той, слизайки от самолета, и добави, че е дошъл с „голямо уважение и смирение“.
Президентът промени графика си и измина около 16 000 км, подтикнат от най-тежкото насилие в Нова Каледония от 80-те години насам. Визитата, която продължи само един ден, му позволи да види разрушенията от първа ръка. Макрон се срещна с представители на местните власти и заяви, че в Нова Каледония са изпратени 3000 служители по сигурността. По думите му ще останат там толкова дълго, колкото се счита за необходимо, дори ако това означава да останат там по време на Летните олимпийски и параолимпийски игри, на които Париж и други части на Франция ще бъдат домакини от края на юли.
Във вторник Русия съобщи, че въоръжените й сили са стартирали първата фаза от планираните си тактически учения, включващи „тренировки за разполагане и използване на нестратегически ядрени оръжия„, в Южния военен окръг на страната. Руският президент Владимир Путин издаде заповед за провеждането на ученията по-рано този месец. Руското военно министерство уточни, че в първата фаза се отработват тактики с ракети „Искандер“ и „Кинжал“. Ученията трябва да покажат, че бойците и оборудването са приведени в готовност за „бойни действия с нестратегически ядрени оръжия за защита и безусловно запазване на териториалната цялост и неприкосновеност на руската държава в отговор на провокативни изявления и заплахи от страна на отделни представители на Запада по адрес на Руската федерация“, отбеляза министерството.
На 21 май Ирландия, Норвегия и Испания обявиха, че ще признаят палестинската държава на 28 май, за да помогнат за спирането на израелското настъпление в ивицата Газа и за възобновяването на мирните преговори, прекратени преди 10 години. На следващия ден белгийското правителство не прие решение за признаването на палестинска държава. Точка за обсъждане на въпроса бе включена в дневния ред на правителственото заседание.
„Все още е твърде рано за признаване на палестинска държава, Белгия засега се старае към непосредственото подобряване на обстановката на място“, поясни премиерът Александер де Кро. Според външния министър Хаджа Лабиб признаването на държавата на палестинците е въпрос на време и е важно да не бъде просто символично.
9 от 27 държави членки на Европейския съюз признават Държавата Палестина. 8 от тях го направиха преди присъединяването си към блока – още след като палестинският лидер Ясер Арафат обяви на 15 ноември 1988 г. Палестина за независима държава – Малта, Кипър, Чехия и Словакия (до 1993 г. Чехословакия), Унгария, Румъния, България и Полша. Те бяха последвани през 2014 г. от Швеция, която стана първата страна, признала Палестина след влизането си в ЕС.
В петък Русия за първи път ясно призна отговорността на организацията „Ислямска държава“ /ИД/ за атаката срещу концертната зала „Крокус сити хол“, при която на 22 март загинаха поне 144 души, а Москва заяви, че Украйна е отговорна за нея, предаде Франс прес.
„По време на разследването /…/ беше установено, че подготовката, финансирането, нападението и изтеглянето на терористите са били координирани по интернет от членове на „Ислямска държава-Хорасан“ – афганистанския клон на ИД“, заяви директорът на руската служба за сигурност /ФСС/, Александър Бортников, цитиран от „РИА Новости“.
Най-важното от света през изминалата седмица – Простреляха словашкия премиер, а Путин смени Шойгу
[…] […]
[…] […]