Понеделник започна с новината, че САЩ няма да наложи мита на Колумбия, след като Богота се съгласи да приема депортирани мигранти без ограничения. Президентът на САЩ Доналд Тръмп беше наредил да има 25% мита върху всички колумбийски стоки, след като президентът на страната забрани на два американски военни самолета за депортация да кацнат в страната в неделя.
Колумбийският президент Густаво Петро първоначално отговори, като заяви, че неговата страна ще приема репатрирани граждани на „цивилни самолети, без да ги третира като престъпници“.
Белият дом е приветствал споразумението с Колумбия като победа за Тръмп, след като лидерите на двете страни обмениха заплахи в социалните медии в неделя. Външното министерство на Колумбия заяви, че е „преодолялa пропастта“ със САЩ само часове след като Петро публикува в X, в която осъжда това, което нарича „блокадата“ на Тръмп.
Същевременно стана ясно, че о 1 февруари САЩ налагат мита за кандски, китайски и мексикански стоки, без отстъпки за петрол
На 27 януари палестинци започнаха да се връщат в северната част на Газа, след като Израел обяви, че е постигнато споразумение за освобождаването на 6 заложници от „Хамас“ тази седмица. Сред тях е Арбел Йехуд – цивилна, която беше в центъра на спора. „Хамас“ освободи четирима войници на 25 януари, но не и Йехуд. Израел обвини „Хамас“ в нарушаване на споразумението за прекратяване на огъня, според което първо трябваше да бъдат освободени израелските цивилни в замяна на освобождаването на палестински затворници.
Прекратяването на огъня и споразумението за освобождаване на заложници и затворници влезе в сила на 19 януари. Според условията на споразумението за прекратяване на огъня, палестинците трябваше да имат право да пътуват на север от Коридора Нецарим, седемкилометрова ивица земя, контролирана от Израел, която отделя северната част на Газа от останалата част на територията, в събота. По-рано кадри показаха огромни тълпи, чакащи да минат.
Споразумението за прекратяване на огъня през януари спря войната, която започна, когато „Хамас“ нападна Израел на 7 октомври 2023 г. Около 1200 души бяха убити и 251 върнати в Газа като заложници. Над 47 200 палестинци, повечето цивилни, са били убити в офанзивата на Израел, казва здравното министерство на „Хамас“ в Газа.
В началото на седмицата стана ясно, че китайското приложение за изкуствен интелект /AI/ DeepSeek е изпреварило ChatGPT и други конкуренти, за да стане най-високо оцененото безплатно приложение в App Store на Apple в САЩ, Великобритания и Китай. Приложението се радва на нарастваща популярност след своето пускане през януари, оспорвайки широко разпространеното схващане, че Америка е недосегаем лидер в индустрията за AI.
То се захранва от отворения изходен модел DeepSeek-V3, за чиято разработка неговите изследователи твърдят, че е струвала по-малко от 6 милиона долара – значително по-малко от милиардите, похарчени от конкурентите. Но това твърдение е оспорено от други в областта на AI. След като DeepSeek-R1 беше пуснат по-рано този месец, компанията се похвали с „представяне наравно с“ един от последните модели на производителя на ChatGPT, OpenAI – при задачи като математика, програмиране и естествен езиков разум.
Силициевата долина венчър капиталист и съветник на Доналд Тръмп Марк Андрисен описа DeepSeek-R1 като „момент на Спутник за AI“, в препратка към първия изкуствен земен сателит, изстрелян от Съветския съюз през 1957 година. Напреднали чипове захранват тренирането на AI модели като ChatGPT и DeepSeek. Но от 2021 година правителството на САЩ разшири своите ограничения за продажбата на напреднали чипове за Китай.
За да продължат своята работа без постоянни доставки на вносни напреднали чипове, китайските разработчици на AI споделяха своята работа помежду си и експериментираха с нови подходи към технологията. Това доведе до AI модели, които изискват много по-малко изчислителна мощ от преди. Това също означава, че те струват много по-малко, отколкото се смяташе за възможно преди, което може да преобърне индустрията.
Стремежът на Европа да се превъоръжи колкото се може по-бързо, за да посрещне заплахата от страна на Русия, означава, че страните ще трябва да купуват оръжия от САЩ, както и да стимулират собствената си оръжейна индустрия, заяви във вторник министърът на отбраната на Литва Довиле Шакалиене.
„Трябва да подкрепяме нашата национална и европейска отбранителна индустрия, като същевременно поддържаме и подхранваме трансатлантическите отношения, което означава да купуваме американски оръжия. По този начин ще постигнем баланс,“, коментира тя пред “Politico”.
„Всъщност не става въпрос за производителите на оръжия, а за способността да се защитаваме. Политическите и националните интереси ще бъдат част от уравнението, но основният елемент ще бъде нашата сигурност. Тези, които са в състояние да произвеждат бързо оръжия, които най-добре отговарят на нашите нужди, са най-желани на пазара,“, допълни Шакалиене.
Както е известно, Литва има обща граница с руския ексклав Калининград и отдавна предупреждава европейските лидери, че руският лидер Владимир Путин няма да ограничи териториалните си амбиции само до Украйна. През последните години балтийската страна значително увеличи разходите си за отбрана. Нейният военен бюджет може да достигне до 4% от БВП в рамките на тази година – два пъти повече от сегашната цел на НАТО, като дори се очаква стойността му да нарасне още повече през следващите години.
Наред с това, Литва започна да укрепва границите си с мини и противотанкови препятствия. Съгласно целите за способности на НАТО, които в момента се актуализират, Вилнюс ще може да разполага с национална дивизия до 2030 г. Понастоящем там се намира американски батальон, а в близко бъдеще се очаква да пристигнат и германски военни части.
По думи на Довиле Шакалиене Литва активно купува оръжия от много различни държави, включително Германия, Франция, Норвегия и САЩ.
Гренландия трябва да обмисли повторното си присъединяване към Европейския съюз /ЕС/ за „защита“ срещу заплахите на президента на САЩ Доналд Тръмп да придобие арктическия остров, заяви в сряда датският евродепутат Мортен Льокегор. Tой каза още, че бъдещето на Гренландия в крайна сметка е решение на гренландците, той аргументира, че е време за „някакъв нов начин на мислене.“
„Живеем в свят, в който, независимо колко независими искате да бъдете, трябва да сте член на алианси“, каза Льокегор, добавяйки: „И според мен ЕС е най-добрият алианс, в който можете да се включите. Това важи за Дания, това важи за Гренландия.“
Членството в ЕС би осигурило на Гренландия „защита“, добави той, пояснявайки: „В едно общо общество сте осигурени икономически и политически.“
Тръмп заяви, че е „абсолютна необходимост“ САЩ да придобият контрол над Гренландия и отказа да изключи използването на военна сила за придобиване на острова. Неговите все по-агресивни предложения предизвикаха кризисни разговори в Копенхаген и други европейски столици, като датският премиер Мете Фредериксен този седмица пътува между Берлин, Брюксел и Париж, за да укрепи подкрепата.
Няма оцелели след самолетна катастрофа във Вашингтон, която възникна на 30 януари. Пътническият самолет, превозващ 64 души, се разби в река Потомак във Вашингтон, след като се сблъска във въздуха с американски военен хеликоптер.
Американските власти разследват инцидента, а летище „Роналд Рейгън“ спря всички полети в деня на трагедията. Самолет на PSA Airlines, изпълняващ полет American Airlines 5342, се сблъска с военен хеликоптер Sikorsky H-60 на американската армия, докато се приближавал към летище „Роналд Рейгън“, съобщи Федералната авиационна администрация /FAA/.
Пътническият самолет Bombardier CRJ700 е излетял от Уичита, Канзас, с 60 пътници и четирима членове на екипажа. Пентагонът потвърди, че военният хеликоптер е излетял от базата Форт Белвоар във Вирджиния с трима войници на борда. FAA и Националният съвет за безопасност на транспорта /NTSB/ започнаха разследване.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп застана пред камерите в пресзалата на Белия дом в четвъртък, за да изпълни традиционно президентско задължение – да бъде утешител на нацията в момент на трагедия. Той заяви, че страната е в траур, изрази своите съболезнования в този „час на страдание“ и отдаде почит на спасителите и жертвите. След това обаче рязко промени тона – предоставяйки още едно напомняне, че неговото ново президентство ще бъде много различно. То ще бъде борбено. То ще бъде непредвидимо. И ще бъде бързо в търсенето на виновници.
„Не знаем какво доведе до тази катастрофа, но имаме много силни предположения и идеи„, каза той.
Тогава той спекулира, без да представи доказателства, че занижените стандарти за наемане на работа за ръководителите на въздушното движение във Федералната авиационна администрация /FAA/ по време на президентствата на Джо Байдън и Барак Обама може да са допринесли за катастрофата.
Тръмп и неговите съпартийци от Републиканската партия редовно критикуват програмите за „разнообразие, равенство и приобщаване“ в държавните институции.
Неговият екип превърна премахването на тези програми в основен приоритет на първите дни от управлението си, твърдейки, че те разделят американците и отслабват страната. И по-малко от 24 часа след първата голяма самолетна катастрофа в САЩ за повече от десетилетие, Тръмп – заедно със своите министри на транспорта и отбраната, както и вицепрезидента си – се редуваха да подкрепят тезата си, въпреки че не представиха доказателства, че практиките за наемане на работа във FAA са свързани с конкретната катастрофа.
Последният ход на Европейската комисия /ЕК/ за налагане на мита върху руските изкуствени торове беше замислен като тройна победа, а именно да се пресече потокът от приходи за военната машина на Москва, да се помогне на европейските производители, които изпитват затруднения, и да се избегне покачване на цените, което би могло да разгневи още повече земеделските производители в Европейския съюз (ЕС), които вече са на ръба на яростен бунт, предаде „Politico“ в петък. Вместо това обаче, изглежда, че те ще претърпят тройна загуба.
Европейските производители на торове от месеци насам предупреждават, че след като износът на природен газ за Европа е ограничен, Москва превръща евтиния си газ в евтини торове и ги изпраща в ЕС. Тази хитрост позволи на Русия да поддържа своите ценни парични потоци въпреки западните санкции, предназначени да унищожат военната икономика на Кремъл. Сега ЕК е решена да предприема строги действия, като предлага да се наложат мита върху руските и беларуските торове. Въпреки това, внимателно разработеният план, включващ дългогодишни преходни периоди и предпазливи поетапни въвеждания на митата, може да се окаже неудовлетворителен.
Съществува риск тези мерки да не доведат до търсения ефект за значително намаляване на потока от приходи на Русия, като същевременно европейските производители може да се окажат ощетени. Междувременно, земеделските стопани, които разчитат на евтиния руски продукт, за да намалят разходите си, казват, че не могат да си позволят допълнителните разходи.
Copa и Cogeca, основните земеделски лобистки групи в ЕС, предупредиха, че новите мита могат да увеличат разходите през следващия сезон, което ще окаже допълнителен натиск върху и без това изпитващия затруднения сектор. Представители твърдят, че в плана на Европейската комисия липсват гаранции, че вътрешното производство на торове ще се увеличи достатъчно бързо, за да компенсира недостига. Те призоваха Брюксел да смекчи последиците, като премахне съществуващите мита върху вноса на торове от неруски източници, изтъквайки, че без такива мерки земеделските производители в ЕС могат да бъдат изправени пред „катастрофален“ финансов удар.
Брюксел настоява, че митата, които първоначално ще нараснат от около 40 евро на метричен тон до 430 евро след три години, ще отслабят военната икономика на Русия, като същевременно ще защитят „стратегическата автономия“ на ЕС. Критиците обаче твърдят, че тази мярка е закъсняла твърде много, за да предизвика истинска промяна. Дори и с въвеждането на митата руските торове могат да продължат да се внасят свободно в ЕС поне до 2026 г.
В петък лидерът на бунтовниците, чиито сили превзеха Гома – най-големия град в източната част на Демократична република Конго, обеща да продължи настъплението до столицата Киншаса. Корней Нангаа, който оглавява алианс от бунтовнически групировки, включително M23, заяви, че крайната им цел е да свалят правителството на президента Феликс Тшисекеди.
Непотвърдени съобщения сочат, че подкрепяните от Руанда бунтовници в момента напредват към Букаву – втория по големина град в богатия на минерали изток, въпреки международните призиви за прекратяване на огъня.
В телевизионно обръщение след падането на Гома, Тшисекеди заяви, че е в ход „енергичен и координиран отговор“ за връщане на контрола върху териториите, завладени от бунтовниците.
„Бъдете сигурни в едно: Демократична република Конго няма да позволи да бъде унижена или смачкана. Ще се борим и ще победим“, каза той в сряда вечерта.
Според ООН боевете са принудили около 500 000 души да напуснат домовете си, задълбочавайки и без това тежката хуманитарна криза. В четвъртък Нангаа представи бунтовниците като новите администратори на Гома, заявявайки пред журналисти, че те остават в града и ще възстановят обществените услуги.
Откакто боевете ескалираха миналата седмица, електричеството и водоснабдяването в града са прекъснати, а хранителните продукти са оскъдни.
„Ще продължим марша на освобождението чак до Киншаса“, добави Нангаа.
Анализаторите казват, че такова настъпление е малко вероятно, като се има предвид огромният размер на страната – Киншаса е на 2600 км (1600 мили) разстояние. Въпреки това, подобен сценарий се случи през 1997 г., когато подкрепяни от Руанда сили свалиха дългогодишния лидер Мобуту Сесе Секо.
За още новини вижте ТУК
Присъединете се към нашия Телеграм
Проучване: Влизането на България в еврозоната ще се натъкне на обществен скептицизъм
