Терористичният акт в германския град Магдебург е събитието, което беляза света през изминалата седмица. В петък специалистът по психиатрия и психотерапия 50-годишния Талеб А. се вряза автомобила си в посетителите на оживения коледен базар. В резултат на това загинаха петима, а десетки бяха ранени. Арестуван е.
В профила на атентатора в Х е пълен с коментари с акцент върху антиислямски теми и критики към религията, както и с поздравления към мюсюлмани, отрекли се от вярата. Той също така се описва като бивш мюсюлманин. Той е бил критично настроен и към германските власти, казвайки, че са се провалили в борбата срещу „ислямистите в Европа“.
В понеделник южнокорейският Конституционен съд започна процеса за импийчмънт на президента Юн Сок Йол, който беше временно отстранен от длъжност заради обявяване на военно положение и създаване на политическа криза, предава „BBC“. Депутатите гласуваха за импийчмънт миналата събота, след като действията на Юн предизвикаха масови протести с искания за оставката му. Съдът има шест месеца да вземе решение дали да го отстрани окончателно или да го върне на поста.
Междувременно управляващата партия на Юн „Силата на народа“ (PPP) преживява тежка криза, а лидерът ѝ обяви оставката си в понеделник. Публичните изслушвания може да продължат месеци, но съдът е под натиск да ускори процеса, за да сложи край на политическата несигурност. Протестиращите продължават да настояват за отстраняването на Юн.
Юн игнорира призовка да се яви пред прокурори и вероятно ще бъде извикан отново. Ако откаже, полицията може да пристъпи към арест. Президентът обаче продължава да защитава действията си и заяви, че ще се бори докрай.
На 16 декември германският канцлер Олаф Шолц загуби вота на доверие, което доведе до разпускането на неговото правителство. Това решение бе взето след продължителни политически разногласия и нарастващо недоволство в рамките на коалицията. Според източници от германския парламент, резултатът от вота на доверие ясно показва дълбоките разногласия сред партиите. Канцлерът, който ръководеше коалиционно правителство, не успя да обедини необходимата подкрепа.
Очаква се Германия да проведе предсрочни избори през февруари 2025 г., което ще предостави възможност на гражданите да изберат ново правителство. Политически анализатори прогнозират, че основните партии ще съсредоточат кампаниите си върху ключови теми като енергетика, миграция и икономическа стабилност.
Предсрочните избори са важен момент за Германия, особено в контекста на европейските и глобалните предизвикателства. Те ще определят посоката на страната в ключови области като устойчивост на икономиката, справяне с миграционния натиск и прехода към зелена енергия.
Цената на Биткойн достигна рекордните $107,000 в понеделник. Този скок се случи на фона на спекулации около създаването на стратегически Биткойн резерв от администрацията на Доналд Тръмп.
По време на кампанията си Тръмп обсъди възможността за $20 милиарда Биткойн резерв. В интервю за „CNBC“ в четвъртък той даде сигнал, че този план остава на масата.
Словашкият президент Петер Пелегрини заяви, че мирът в Украйна може да бъде постигнат само чрез компромис и териториални отстъпки. Той каза:
„Днес едва ли някой в Европа вярва, че мирът ще бъде постигнат без териториални загуби за Украйна.”
Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп също е изразявал подобни идеи. Той обеща да сложи край на конфликта между Русия и Украйна в рамките на 24 часа.
Пелегрини отбеляза, че войната ескалира, а руската армия продължава да напредва. Той изрази несъгласие с решението на президента Джо Байдън да разреши на Киев да използва далекобойни оръжия срещу руска територия. Според него последствията от подобни удари биха се усетили и в Словакия заради споделената граница с Украйна.
Пелегрини и германският канцлер Олаф Шолц вече се противопоставиха на присъединяването на Украйна към НАТО по време на война. През октомври той определи членството като „нереалистично“ в този момент.
На 17 декември Европейският съюз прие 15-ти пакет санкции срещу Русия заради инвазията в Украйна. Санкциите включват по-строги мерки срещу китайски компании и още кораби от руската „сенчеста флотилия“.
Новият пакет добавя 52 кораба от сенчестия флот, които заобикалят западните ограничения, за да пренасят петрол, оръжия и зърно. Общият брой на санкционираните плавателни съдове става 79.
ЕС започна да включва кораби в санкциите поради нарастващия брой съдове, които транспортират товари без западно регулиране или застраховки. Включени са и кораби, доставили севернокорейски боеприпаси на Русия. От 52-та санкционирани кораба, 33 пренасят руски петрол или петролни продукти. Така общият брой на санкционираните кораби за транспорт на петрол става 43.
Руски генерал Игор Кирилов беше убит във вторник от бомба, скрита в скутер пред жилището му в Москва. Атаката идва ден след като украинската служба за сигурност (СБУ) повдигна криминални обвинения срещу него, предават „AP News“
Генерал Кирилов, ръководител на войските за защита от ядрени, биологични и химически оръжия, загина на път за офиса си. Асистентът му също е загинал при взрива, който е бил детониран дистанционно.
Снимки от мястото показват изпочупени прозорци и обгорени фасади на сградата. Според украински служител, СБУ е отговорна за атаката. „Кирилов беше военен престъпник и напълно легитимна цел,“ каза той анонимно.
По-късно през деня стана ясно, че 29-годишен узбекски гражданин е арестуван за убийството. Заподозреният е бил вербуван от украинските специални служби и е действал по тяхно нареждане, според следствието.
Той е получил самоделно взривно устройство, което е поставил на скутера. Нает автомобил с камера е бил използван за наблюдение на жилището на Кирилов, а видеосигналът е бил излъчван в Днипро. След като генералът напуснал сградата, устройството било активирано дистанционно.
На този фон сирийският президент Башар Асад заяви, че не е планирал да напусне страната, но руската армия го е евакуирала, предава „AP News“. Той уточнява:
„Не напуснах страната като част от план, както беше съобщено.“
Коментарите му, публикувани във Facebook, са първите след свалянето му на 8 декември. Той добави, че е напуснал Дамаск рано сутринта след офанзива на бунтовниците.
Асад обясни, че е отишъл до руската база в провинция Латакия, за да продължи борбата. След като базата е била атакувана с дронове, руснаците са го евакуирали в Русия същата нощ.
„Никога не съм обмислял да се откажа или да търся убежище,“ каза той.
15-годишна ученичка откри стрелба в християнско училище в Медисън, Уисконсин, убивайки учител и ученик. Шестима души бяха ранени, включително петима ученици и един учител, предава „The New York Times“. Стрелецът, идентифициран като Натали Рупноу (15 г.), е починала от самонанесена огнестрелна рана, съобщиха властите.
Сигналът е подаден в 10:57 ч. от второкласник, който се обадил на 911. Полицията пристигнала три минути по-късно и открила стрелеца ранен в 11:05 ч. Звукозапис на диспечерите показва спешното реагиране: „Един загинал, шестима ранени, поне двама простреляни.“
Началникът на полицията, Шон Ф. Барнс, заяви, че няма данни за предишни инциденти с участието на Рупноу. Родителите ѝ сътрудничат на разследването и не са обвинени в престъпление.
Земетресение с магнитуд 7,3 разтърси столицата на Вануату, Порт Вила, предизвиквайки свлачища, срутвания на сгради и повредени автомобили. Сред разрушените постройки е и комплекс с посолства на западни държави.
Има непотвърдени данни за жертви. Захранването и мобилните мрежи в страната са прекъснати, което затруднява оценката на щетите. Трусът удари във вторник в 12:47 местно време (01:47 GMT). Според Американската геоложка служба, епицентърът е на 10 км дълбочина. Данни от мястото показват срутени сгради и ранени хора. Жителите споделят за големи пукнатини в домовете си и множество вторични трусове.
Илон Мъск, който ще ръководи намаляването на разходите в администрацията на Доналд Тръмп, се противопостави на нов проектозакон. Той заяви рано в сряда, че законопроектът, подкрепен от Майк Джонсън, „не трябва да бъде приет“. Проектозаконът трябваше да бъде приет до петък вечерта, за да се избегне спиране на работата на правителството. Много консерватори също критикуваха законопроекта за включването на различни несвързани разходни мерки, наречени „коледен списък“.
Мъск изрази позицията си в пост в социалната мрежа X в 04:15 ч. в сряда сутринта. Джонсън обсъди тези критики с Мъск и Вивек Рамасвами, друг ръководител в новото Министерство на ефективността /DOGE/.
„Те разбират ситуацията“, каза Джонсън, добавяйки: „Казаха: „Не подкрепяме разходите.“ Аз им отговорих: „И аз не ги подкрепям“.
Специалния пратеник на ООН Гейр Педерсен заяви, че е жизненоважно новите власти на Сирия да спазят обещанията си за зачитане на правата на всички различни религиозни и етнически групи в страната, предаде „BBC“. Педерсен, който се съгласи да застане пред репортер на медията в Дамаск, каза, че сирийските граждани изпитват едновременно много надежда и много страх. Той призова видни фигури, както в Сирия, така и извън нея, да направят всичко възможно, за да създадат стабилност в страната.
Както е известно, режимът на Башар Асад беше свален преди по-малко от две седмици от бунтовническа коалиция, оглавена от групировката „Хаят Тахрир ал-Шам“, известна по-кратко като ХТШ. По официални данни това е сунитска ислямистка групировка, която твърди, че се е отрекла от джихадисткото си екстремистко минало, след като се е отделила от редиците на терористичната организация „Ал Кайда“ през 2016 г. Въпреки това, ХТШ е обявена за терористична организация от ООН, САЩ, ЕС, Обединеното кралство и други. За да засвидетелства промяната в идеологията, която следва, нейният лидер се отказа от военния си псевдоним Абу Мохамед ал-Джолани и прие отново истинското си име Ахмед ал-Шараа.
Мюсюлманите сунити са мнозинство в Сирия, която има силни светски традиции. Шараа настоява, че ХТШ е религиозно националистическо движение, готово да толерира присъствието и правата на други групи. По повод на тези изявления Педерсен заяви, че Шараа е казал „много положителни неща“. Според него обаче голям брой сирийци не вярват на лидера на ХТШ, който до 2016 г. вече е имал зад гърба си дълга история като джихадистки екстремист.
Що се отнася до съседите на Сирия, Педерсен изтъкна, че действията на Израел след падането на Асад са изключително безотговорни. След войната в Близкия изток през 1967 г. Израел окупира, а по-късно анексира района в южната част на Сирия, известен като Голанските възвишения. Повечето други държави, с изключение на САЩ, смятат Голанските възвишения за неправомерно окупирана земя. Представителят на ООН заяви, че сегашната кампания на Израел за бомбардиране на сирийски военни съоръжения и окупирането на още сирийска земя в демилитаризираната буферна зона на Голанските възвишения и съседните райони представляват опасност за бъдещето на Сирия и тези дейности трябва да бъдат прекратени незабавно.
На 18 декември 2024 г. беше потвърден първият тежък случай на H5N1 птичи грип в Съединените щати. Пациент в Луизиана е хоспитализиран с тежка инфекция, като диагнозата беше потвърдена от Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) на 13 декември. От април 2024 г. в САЩ са докладвани общо 61 човешки случая на H5 птичи грип. Вирусът, който е засегнал пациента в Луизиана, принадлежи към генотип D1.1, различен от генотип B3.13, наблюдаван в други случаи.
Пациентът е бил изложен на контакт със заразени и мъртви птици в малки домашни стада. Това е първият случай в САЩ, свързан с домашно отглеждани птици. Подобни тежки случаи са наблюдавани и в други държави през 2024 г., но в САЩ рисковете за общественото здраве остават ниски, според CDC.
В четвъртък президентът Владимир Путин заяви, че Русия обмисля дали да запази военните си бази в Сирия. Той подчерта, че повечето страни от Близкия изток искат Русия да остане. Базите в Тартус и Хмеймим са ключови за руското влияние в Близкия изток и Средиземноморието. Загубата им може да отслаби позициите на Русия на световната сцена, според анализатори.
Русия започна военна интервенция в Сирия през 2015 г., подпомагайки режима на Башар ал-Асад с въздушни удари. Въпреки това, последната бунтовническа офанзива доведе до неочаквани обрати. Иранските сили, подкрепящи Асад, се изтеглиха, вместо да се съпротивляват.
Путин заяви, че ще разговаря с Асад за местонахождението на американския журналист Остин Тис, отвлечен през 2012 г.
„Ще задам този въпрос“, каза Путин. Той също така изрази готовност да се срещне с новоизбрания президент Доналд Тръмп.
На следващия ден държавният глава заяви, че войната в Украйна е направила Русия „много по-силна„, докато отхвърли идеята за компромис с президента Володимир Зеленски. Путин подчерта, че Москва ще задържи контрола върху Крим и четирите украински региона, анексирани през 2022 г. Той изрази готовност за преговори с Доналд Тръмп, но настоя, че Киев трябва да остане неутрален и извън НАТО.
Руският лидер се похвали с напредък на фронта, заявявайки, че войските ежедневно завладяват нови територии. Въпреки това, опозицията в Русия и международни наблюдатели поставят под съмнение успехите на Кремъл.
Малайзийското правителство обяви в петък, че ще възобнови търсенето на изчезналия полет MH370. Самолетът изчезна през март 2014 г. с 239 души на борда, оставяйки една от най-големите мистерии в авиационната история. Новото търсене ще се извърши от американската морска изследователска фирма Ocean Infinity по схема „без откритие, без заплащане“. Компанията ще получи 70 милиона долара само ако открие останките на самолета.
През 2018 г. Ocean Infinity проведе подобна операция, която завърши без успех. По-рано, между 2014 и 2017 г., международно търсене на стойност 150 милиона долара също не успя да намери останките.
Този път търсенето ще обхване район от 15,000 кв. км в южната част на Индийския океан. Нови данни, които малайзийските власти определят като „достоверни„, сочат към този регион. Министърът на транспорта Антъни Лок изрази надежда: „Надяваме се този път резултатите да са положителни. Откриването на останките би донесло утеха на семействата.„
