В понеделник стана ясно, че руският опозиционен лидер Алексей Навални е имал признаци на отравяне преди смъртта си в затвора по-рано тази година. Това съобщиха от руския информационен портал „The Insider“, като се позоваха на непубликувани официални документи, изтекли в независимия разследващ орган, съобщава „Politico“. Припомняме, че Навални, смятан за основен политически опонент на руския президент Владимир Путин, почина в арктически затвор през февруари, като за внезапната му смърт бяха посочени естествени причини. Руските власти обаче не бяха убедителни в представянето на версията си за това как е починал Навални, докато е бил в затвора. Поддръжниците му обвиняват Кремъл, че го е убил, въпреки че руските власти дават избирателни обяснения за смъртта му.
В крайна сметка Следственият комитет на Русия, който проучи причината за смъртта на Навални стигна до заключението, че тя „няма криминален характер“ и се дължи на „комбинирани заболявания“. Документите, получени от „The Insider“, обаче предполагат, че препратките към симптомите на Навални са били премахнати, твърди изданието. Според доклада в по-ранна версия на документите, подписана от руския следовател Александър Варапаев, е записано, че Навални е страдал от симптоми, които според медицинските експерти, са съответствали на отравяне. В документ по случая, придружаващ решението на комисията, пише:
„Осъденият А. А. Навални легна на пода и започна да се оплаква от остра болка в областта на корема; започна рефлекторно изхвърляне на стомашното му съдържимо, получи конвулсии и изгуби съзнание, за което незабавно беше съобщено на медицинския персонал на поправителния дом.“
В следваща, окончателна версия на документа обаче всички позовавания на болките в корема, повръщането и конвулсиите са били премахнати, предават от „The Insider“. Главният редактор на медията Роман Доброхотов заяви: „Това потвърждава, че самите те [руските власти] смятат, че там е имало нещо, което не са искали да покажат. /…/ Ако това бяха нормални симптоми, защо тогава нямаше да ги оставят?“
На този фон правосъдният министър на Норвегия Емили Енгер Мел обяви, че страната може да изгради ограда по част или по цялата 198-километрова граница с Русия, като този ход е вдъхновен от подобен проект в скандинавската ѝ съседка Финландия. Тя казва: „Граничната ограда е много интересна, не само защото може да действа възпиращо, но и защото съдържа сензори и технологии, които позволяват да се открие дали хората се движат близо до границата.“
Министърката уточни, че в момента норвежкото правителство разглежда „няколко мерки“ за засилване на сигурността по границата с Русия в арктическия север, като например ограда, увеличаване на броя на граничния персонал или засилване на наблюдението.
В първия работен ден изпълняващият длъжността лидер на „Хизбула“ се зарече да продължи да се бори с Израел и заяви, че ливанската войнствена групировка е готова за дълга борба, дори след като голяма част от висшето ѝ командване беше унищожена, включително лидерът ѝ Хасан Насрала, предава „Асошиейтед прес“. През изминалите две седмици израелските удари убиха Насрала и шестима от неговите висши командири и служители, както според военните поразиха и хиляди цели на бойците в голяма част от Ливан. По данни на Министерството на здравеопазването през последните две седмици в страната са убити над 1000 души, като близо 1/4 от тях са жени и деца.
Рано в понеделник въздушен удар нанесе материални щети по жилищна сграда в центъра на Бейрут, унищожи апартамент, повреди други и уби трима палестински бойци, като Израел сякаш изпрати ясно послание, че никоя част на Ливан не е извън границите. Въпреки тежкия удар, който „Хизбула“ понесе през последните седмици, изпълняващият длъжността лидер Наим Касем заяви в телевизионно изявление, че ако Израел реши да започне сухопътна офанзива, бойците на групировката са готови. Той допълни, че убитите командири вече са заменени.
Във вторник Израел обяви, че армията му е започнала „ограничени, локализирани и целенасочени наземни атаки“ срещу „Хизбула“. Израел премина в настъпление след почти едногодишни трансгранични военни действия, предизвикани от войната в Ивицата Газа, заявявайки, че иска да осигури безопасното завръщане на жителите на пограничните райони, които са били разселени принудително от нападенията на „Хизбула“. Въпреки че към момента силата на групировката е отслабена, тя не е окончателно победена. Бойците продължават да изстрелват активно ракети към Северен Израел, като се смята, че те все още разполагат с огромен арсенал от ракети с голям обсег.
В изявление, публикувано от Израелските сили за отбрана в 02:00 ч. местно време във вторник, Израел потвърди това, което се очакваше от всички, а именно, че започва сухопътна инвазия през границата в Ливан. Според изявлението планираните цели са разположени в села в близост до границата и представляват непосредствена заплаха за израелските общности в Северен Израел. Тази информация беше предшествана от присъствието на израелски танкове в близост до ливанската граница и мобилизацията на резервисти. Твърди се, че ръководителят на Северното военно командване подкрепя създаването на буферна зона в Южен Ливан, която да елиминира бойците и инфраструктурата на „Хизбула“ от границата и да позволи на Израел да върне 60 000 цивилни жители в домовете им, след като са били евакуирани преди почти година. Неотдавна американските медии съобщиха, че малки екипи от израелски командоси са извършвали кратки набези през границата.
На този фон усилията за деескалация на конфликта са неуспешни, а президентът на САЩ Джо Байдън приветства убийството на Хасан Насрала. Байдън заяви, че САЩ ще засилят отбранителната си позиция в Близкия изток, а Пентагонът предупреди подкрепяните от Иран бойци да не се опитват да използват този момент за нападение на американски бази. Въпреки предишните опити на САЩ да повлияят на израелския лидер и да склонят групировката към примирие, Нетаняху даде ясен знак, че ще действа както намери за добре, независимо от натиска на Вашингтон.
Същевременно европейските държави призоваха гражданите си да напуснат Ливан. Сред тях беше и България, която в рамките на изминалата седмица успя да евакуира приблизително 200 свои граждани.
На 1 октомври повече от 45 000 пристанищни работници излязоха на стачка за неопределено време в пристанищата в голяма част от САЩ, заплашвайки със значителни търговски и икономически смущения преди президентските избори и натоварения сезон на празничното пазаруване, пише „BBC“. Членовете на Международната асоциация на моряците /ILA/ стачкуваха във вторник в 14 големи пристанища по източното крайбрежие и крайбрежието на Мексиканския залив, като спряха движението на контейнери от Мейн до Тексас. Това е първото подобно спиране на работа от почти 50 години насам. Президентът на САЩ Джо Байдън има правомощията да спре стачката за 80 дни за продължаване на преговорите, но Белият дом заяви, че не планира да действа.
За какво е стачката? Преговорите са в застой от месеци, а настоящият договор между страните изтече в понеделник. Според Морския алианс на САЩ, известен като USMX, който представлява корабни фирми, пристанищни асоциации и оператори на морски терминали, двете страни се борят за шестгодишен рамков договор, който обхваща около 25 000 пристанищни работници, заети в контейнерните операции и операциите по натоварване и разтоварване. В понеделник USMX заяви, че е увеличил предложението си, което предвижда повишаване на заплатите с почти 50%, утрояване на вноските на работодателите в пенсионните планове и засилване на възможностите за здравни грижи. Шефът на профсъюза Харолд Дагет призова за значително увеличение на заплатите на своите членове, като същевременно изрази загриженост за заплахите от автоматизацията.
В петък профсъюзът постигна споразумение за прекратяване на тридневната стачка до 15 януари, за да се осигури време за преговори за нов договор, съобщи „Асошиейтед прес“. Профсъюзът, Международната асоциация на моряците, трябваше да възобновят работата си незабавно. Временното прекратяване на стачката дойде, след като профсъюзът и Морският алианс на САЩ, който представлява пристанищата и корабните компании, постигнаха предварително споразумение за заплатите, съобщиха профсъюзът и пристанищата в съвместно изявление. Лице, информирано за споразумението, заяви, че пристанищата са подобрили предложението си за заплащане от около 50% за 6 години на 62%. Лицето не пожела да бъде идентифицирано, тъй като споразумението е предварително. Всяко увеличение на заплатите ще трябва да бъде одобрено от членовете на профсъюза в рамките на ратификацията на окончателния договор.
В сряда новият генерален секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че не вижда непосредствена заплаха от използване на ядрени оръжия от страна на Русия, въпреки „безразсъдната и безотговорна“ реторика на Кремъл, съобщава „BBC“. Миналата седмица президентът Владимир Путин заяви, че Русия обмисля да промени военната си доктрина, така че нападение от страна на неядрена държава – като Украйна – подкрепено от ядрена държава, да се счита за „съвместно нападение“. Коментарите на Путин дойдоха в момент, когато Украйна поиска разрешение да използва западни ракети с далечен обсег срещу военни обекти в Русия. Бившият нидерландски министър-председател говори на първата си пресконференция, откакто пое поста на ръководител на военния алианс.
Рюте изтъкна, че макар да подкрепя правото на Украйна да извършва такива удари, от съюзниците зависи да отменят ограниченията и призова страните от НАТО да продължат да въоръжават Украйна, като заяви, че „колкото повече помагаме на Украйна в момента, толкова по-скоро [войната] ще приключи“.
„Цената на подкрепата за Украйна е много, много по-ниска от цената, която бихме понесли, ако позволим на Путин да постигне своето“, заяви Рюте, потвърждавайки ангажимента на своя предшественик да приближи Украйна към членство в НАТО. Той призна, че ситуацията на бойното поле в Украйна – където Русия отбелязва бавен, но стабилен напредък – е „трудна“. Въпреки това Рюте изтъкна също така, че успехите на Русия са ограничени и са на висока цена, като цитира оценки, според които всеки ден загиват или са ранени 1000 руски войници.
В четвъртък Грузия подписа широкообхватен анти-ЛГБТИ+ законопроект, съобщи председателят на парламента, предава „Politico“. Законът, внесен от управляващата партия „Грузинска мечта“, забранява еднополовите бракове, осиновяването от еднополови двойки, грижите за потвърждаване на пола и промяната на пола в документите за самоличност, както и изобразяването на ЛГБТИ+ хора в медиите. Законодателите одобриха законопроекта миналия месец, но президентът на страната отказа да го подпише, като даде на председателя на парламента Шалва Папуашвили пет дни да го подпечата, което той направи в четвъртък.
„Законът, който подписвам, не отразява актуални, временни, променящи се идеи и идеологии, а се основава на здравия разум, историческия опит и вековните християнски, грузински и европейски ценности“, написа Папуашвили в социалните мрежи и добави, че очаква законът да „предизвика критики от страна на някои чуждестранни партньори“, но заяви, че грузинците „никога не са се страхували“ да следват своята „вяра, здрав разум и лоялност към страната“.
Висшият дипломат на ЕС Жозеп Борел предупреди миналия месец, че приемането на подобен закон „подкопава основните права на грузинския народ“ и ще „провали“ надеждите на Грузия за присъединяване към ЕС. Страната от Южен Кавказ получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС в края на 2023 г., въпреки че кандидатурата ѝ за членство беше замразена през юни след въвеждането на закон за „чуждестранните агенти“, който отразява законодателството в съседна Русия и има за цел да потиска несъгласието и да ограничава гражданското общество.
Законът, насочен срещу ЛГБТИ+, също повтаря законодателството в Русия, което от 2013 г. забранява демонстрацията на „нетрадиционни сексуални отношения“. Миналата година правителството на руския президент Владимир Путин внесе във Върховния съд на страната предложение за поставяне на „международното ЛГБТИ движение“ извън закона като екстремистко. Управляващата партия в Грузия се сближи с Москва и се отдалечи от Запада, което накара Държавния департамент на САЩ да наложи ограничения за пътуване на водещи политици от „Грузинска мечта“, които според него са „съучастници в подкопаването на демокрацията в Грузия“.
На 3 октомври от „Politico“ коментираха колко „чист“ е новият екип от еврокомисари, които се надяват да работят за Урсула фон дер Лайен. Комисията по правни въпроси на Европейския парламент, известна като JURI, преглежда декларациите за интереси на всички висши служители на ЕС, за да разбере това, написаха от медията. На решаващо заседание в четвъртък нейните депутати обсъдиха дали 26-те бъдещи комисари са подходящи да вършат работата си напълно независимо /председателят фон дер Лайен не е включена в процеса на проверка/. Въпреки че никой от 26-те комисари не отговори на молбата да сподели декларациите си, „Politico“ се сдоби с всички тях и ги прегледа, търсейки най-интересните подробности. Няма индикации, че някой е извършил нещо незаконно, но имаше някои детайли, които се откроиха, когато прегледахме декларациите, включително обширното портфолио от имоти на гръцкия кандидат и собствените консултантски фирми на словенския и португалския избраник, пише изданието. Целият текст – ТУК.
За българския кандидат за член на Комисията Екатерина Захариева пише, че очевидно е натрупала състояние от недвижими имоти. През 2008 г. тя купува парцел с площ 6850 кв. м, включващ ваканционна къща на гръцкия полуостров Халкидики, както и апартамент в столицата на страната ѝ София. Между 2016 г. и 2018 г. Захариева купува още две къщи и парцели в България. Към момента на публикуване на статията Захариева не е била отговорила на молбата за коментар.
В петък нови данни на министерството на отбраната в Украйна отчетоха, че най-малко 177 украински пленници са загинали след пълномащабната инвазия на Кремъл в страната, предаде „Politico“. Понастоящем хиляди други са изложени на сериозен риск.
„Колкото повече време прекарват в руските затвори, толкова по-близо са до смъртта“, споделя с тревога Виктория Цимбалюк, представител на Координационния щаб за подкрепа на военнопленници, клон на украинското министерство на отбраната. Тя разкри още, че поради липсата на строг международен надзор реалният брой на смъртните случаи в руските затвори вероятно е много по-висок.
„Това е броят, с който разполагаме, но, разбира се, не всички тела са върнати, а за много от тях дори не е потвърдено от Русия, че са в плен“, твърди Цимбалюк.
При редовната размяна на затворници между Москва и Киев са били върнати около 3600 украински военнопленници и депортирани граждани. Смята се обаче, че хиляди от тях все още са в ръцете на руските власти. За лошото отношение на Русия към затворниците се съобщава от години. Репресиите срещу гражданското общество и независимите коментатори улесниха нормализирането на насилието и осигуриха на служителите в затворите усещане за власт и безнаказаност. Според доклад, публикуван вчера от екипа на върховния комисар на ООН по правата на човека, положението на украинските военнопленници към днешна дата е още по-лошо. В доклада се отбелязва, че изтезанията на пленени военнослужещи са „широко разпространени и системни“ и се извършват с одобрението на руското ръководство. Виктория Цимбалюк разкри, че Русия отказва да потвърди местонахождението или пленничеството на хиляди затворници, което кара отчаяните им роднини ежедневно да гадаят дали близките им все още са живи.
ООН потвърди, че са регистрирани и редица случаи на изтезания на руски военнопленници, пленени от украинските власти, но отбелязва, че тези агресивни действия са били прекратени, след като руските граждани са попаднали в системата на затворите. Към днешна дата независими анализатори имат неограничен достъп до руските военнопленници.
[…] […]