В покрайнините на украинско село стоят останките от малко училище, което е частично разрушено в първите седмици на руската инвазия, пише „Асошиейтед прес“. Заобиколено от високи борови дървета, счупените прозорци на училището предлагат проблясъци на изоставени класни стаи, които е малко вероятно да видят ученици отново скоро. Това е само една от многото сгради в Яхидне, които са били разрушени от войната. Но както това село, така и други постепенно се връщат към живот няколко месеца след оттеглянето на руските войски от северната област Чернигов. Сега хората ремонтират домовете си, а звукът от строителни инструменти изпълва въздуха. Доброволци от цяла Украйна и от други страни идват да помогнат, защото има толкова много работа, преди да настъпи следващата зима.
Сред работниците има копирайтър и оператор, които от няколко дни ремонтират покрива на жилищния блок пред училището под жаркото слънце. 31-годишният Денис Овчаренко и 43-годишният Денис Хущик са дошли от столицата Киев. Те са се присъединили към доброволческа строителна организация, наречена Добробат – име, което съчетава „добро“ или доброта с „прилеп“ за батальон.
Мъжете и още 22-ма доброволци помагат на сънародниците си да се върнат по домовете си възможно най-скоро. Визирайки войските на фронта, Хушик заяви пред медията:
„Докато момчетата ни защитават, ние работим тук.“
Все още никой в селото не планира да възстанови училището, използвано от руснаците като база. Селяните предпочитат изобщо да не споменават мястото.
Повечето от жителите на Яхидне – почти 400 души – прекарват цял един месец в мазето на училището, където са държани денонощно като жив щит за защита срещу атака на украинската армия. Само от време на време руските войски позволяват на селяните да се качат горе и да влязат в двора. Но това не е достатъчно. Десет души загиват в тъмното, претъпкано мазе. Оцелелите обвиняват за това липсата на чист въздух. Руснаците напускат селото в края на март.
Групата „Добробат” планира да ремонтира покривите на 21 къщи през следващите седмици. Сред доброволците са учители, спортисти и програмисти. Около 80% от тях нямат опит в строителството.
Яхидне е само едно от селата в Северна Украйна, пострадало от руската агресия. А Добробат е само една от групите, които се отзовават, като понякога привличат доброволци отвъд Украйна.
Баща и син от Чехия решават да прекарат тази година ежегодното си семейно пътуване в Украйна. Михал и Даниел Кале се виждат само за няколко седмици всяко лято, тъй като синът учи в Съединените щати. 21-годишният Даниел споделя:
„Искахме да направим нещо смислено, вместо просто да бъдем туристи.“
Така те идват в град Макарив в Киевска област. Много сгради там са разрушени или повредени през първите седмици на войната.
Баща и син се присъединяват към младежкото доброволческо движение „Изграждаме Украйна заедно“, което от 2014 г. помага за възстановяването на повредени сгради в Източна Украйна. В продължение на няколко дни, заедно с младежи от различни краища на Украйна, те работят за възстановяване на пожарната в Макарив, която е ударена от артилерийски снаряд на 12 март. Тетяна Симкович, координатор на доброволческата група в Макарив, направи следния коментар:
„Това е дълга игра. Не можем да спрем живота си, да седим вкъщи и да чакаме края на войната.“
Много украинци се явяват доброволци, защото искат да бъдат полезни. Това обаче не е единствената причина, поради която Юлия Капустиенко идва всяка сутрин в пожарната, за да шпаклова стените. В края на април младата жена напуска Мариупол, след като прекарва два месеца в обсадения пристанищен град.
„Видях мъртви тела и изгорени къщи. И все пак, когато видя нормална къща, автоматично си представям какво ще се случи с нея след удара на ракетата“, разказа тя и е категорична:
„Невъзможно е да изтриете това от съзнанието си. Но в същото време се опитвам да не се забивам в миналото, така че за мен е важно да направя нещо, да поема отговорност.“
23-годишната девойка е от Хорловка в Източна Донецка област. Първият ѝ опит с въоръжена окупация е през 2014 г. След това тя плаче в продължение на три години, неспособна да понесе загубата на родния си град. Този път жената избира различна стратегия.
„Сега знам, че трябва да се направи нещо“, смята Капустиенко. И допълва:
„Не ме интересува какво ще възстановявам. Основното е да се намира в Украйна.“
