Един от уроците в книгата на Тимъти Снайдер – „За тиранията. Двадесет урока от XX век“ е „Вярвайте в истината“. Според автора ние попадаме под властта на тиранията, когато започнем да отхвърляме разликата между това, което искаме да чуем и реалното състояние на нещата.
В урока си „Вярвайте в истината“ Тимъти Снайдер представя трите начина, които са инструментът за превръщането на една фикция в неоспорим факт, това много често се случва точно в предизборните кампании. Първият начин се изразява в изграждането на враждебно отношение към конкретните факти, за се ликвидира истината, като се отключи въображението ни към измислиците и се заключи критичното ни отношение към неистината.
Вторият начин е заклинанието чрез приписването и повтарянето на прякори и епитети. Това интензивно се наблюдава в днешната предизборнaта кампания, в която често се срещат етикетите – Мафия, Крадец, Корумпиран, Терорист и др. Клемперер смята, че този стил на комуникиране на „безкрайно повторение“ е характерен за фашистите и цели да направи измислицата факт, а за престъпленията се намира морално оправдание.
Следващият начин на отказ от истината за фактите е магическото мислене, за което за характерни противоречията, които ние прегръщаме, заляни от заблудата. Едно от противоречията в единия от участващите блокове в предизборната кампания, които цели промяна на политическата ситуация, е следното – част от политическите субекти в него обещават повече законност, облекчения за бизнеса, обещават също и по-малко намеса в бизнеса от страна на държавата, а друга част от политическите субекти от същия блок залагат на социалните облекчения за нуждаещите се през механизмите на социалната политика. Възможни ли са тези обещания да се случат или си противоречат? Тимъти Снайдер дава отговор чрез следната метафора:
„Все едно някой селянин да вземе яйце от полога, да го свари и да го поднесе на жена си, после да направи от него омлет на децата си, а накрая да го върне непокътнато на кокошката си и да чака от него да се излюпи пиле.“
Приемането на противоречиви обещания е симптом за бягство от реалността, в което фикциите санкционират фактите, а реакцията на приемане е плод на емоцията, а не критичната верификация.
И последният начин за отказ от истината, който ни представя Тимъни Снайдер, е неуместната вяра, която се спуска от небето към земята и притъпява малките истини, натрупани и прозрени, благодарение на личния ни опит. За неуместната вяра са характерни твърденията – „Само аз/ние можем“, „Само аз знам решението“ и др.
Предложенията за резки промени в политическата ни система на един от участниците в предизборната кампания са израз на неуместна вяра – решенията бяха спуснати от горе надолу, като универсалната рецепта, но едва ли за недъзите в съвременната демокрация има едно универсално лекарство, ако беше толкова лесно и универсално лечението едва ли демокрацията щеше така често да боледува. В речта на друг от участниците в кампанията също постоянно присъстваше „Аз“ в смисъла на център на всичко случващо на политическата сцена – „ако аз изчезна, нищо положителни няма да се случи“.
Предизборните лозунги целят формирането на определени чувства и отношения в обществото, а не това да разказват фактите и истината. Живеем в свят, в който всеки може да каже всичко, но не може всичко да бъде факт или действителност. Риториката в предизборните кампании е един от симптомите за проблемите в демократичната държава, а симптомите не предлагат лекарство, а само загатват за необходимостта от такова.
Лозунгите в кампаниите все по-често отдалечават обществото от истината за фактите и представят това, което очакваме да чуем или формират нагласите, които се очаква да се печеливши в изборната надпревара. Това от своя страна е една от причини за възникването на протестни активности и за предсрочното прекратяване на мандата на управляващите – впоследствие гражданите остават разочаровани от лозунгите, които са прегърнали в предизборната надпревара и виждат, че те нямат нищо общо с фактите и не удовлетворят очакванията им. И така до следващите предсрочни избори, на които пак ни се предлагат още подобни послания. Поне това показват последните две кампании.
Кампаниите наистина са симптом за проблем в днешните демократични системи, защото съгласието и успокоението, което циркулацията на едни управляващи с други привнася, е краткотрайно и не издържа дори в законовата продължителност на мандата. Затова не се доверявайте сляпо на предизборните лозунги, а търсете истината през проверка на фактите – това е лекарството, с което може да потиснем симптом на болест в демокрацията, който често се забелязва в предизборните кампании. А Тимъти Снайдер завършва урокът си със следното обобщение в една изречение: „Постистината е предфашизъм“.
Източник: Станислав Тодоров
