Бъди себе си! Не слушай другите! Отстоявай позицията си!
Навярно често чуваме тези думи. Четем ги написани в редовете на съвременната литература. И се питаме защо на нас не ни се получава? Влияем се от околните, оценката и мнението им. Важни са за нас. И взимаме мислите им под внимание. Разсъждаваме над тях и понякога собствените ни решения са върху основата им.
Лошо ли е това? Прави ли ни хора без изградено мнение и собствена гледна точка. И кои изобщо сме ние, за да си позволим възможността да бъдем себе си? Познаваме ли се достатъчно добре?
Истината е в това, че навярно е възможно да се постигне. Но е толкова излишно. Уморяващо и натоварващо. Хората са създадени, за да взаимодействат помежду си. Кому е нужно да се изолираме? И да пренебрегваме съветите на онези, които мислят доброто ни.
Да, всеки човек има позиция. Но тя може да бъде променлива. Споделяме, коментираме, даваме и получаваме аргументи. И в зависимост от всичко това, решаваме дали сме били прави или чуждият опит е наклонил везните в мозъка ни.
Да се страхуваш да приемеш чуждото мнение, просто защото не е твоето, може да е пагубно. Не виждаш опасностите, защото стоиш на сантиметри от тях… Всеки момент ще се стоварят върху теб с цялата си тежест. Последствията ще те бележат за дълго време. Ако си късметлия! Ако не си, ще носиш белези за цял живот.
Идват от ъгъл, който не подозираш. Смеят се в лицето ти. Някой се опитва да те предупреди. Гласът му остава в далечината. Щом не предполагаш за нещо, то не съществува, нали?
Затвори очите си! Стисни ги здраво! Влез дълбоко в сърцето си. Никой освен теб не може да надникне там. Върни се в последния момент, в който някой те предупреди за онзи неприятен случай, от който бягаш и до днес. Ужасно е нали? И мъничко боли… Болят и думите, които после се изричат:
Казах ли ти?
Да, казаха ти! Но ти не ги послуша. И сега ти натякват! Грубичко от тяхна страна. Нетактично. Но истината може да дразни и да изпепелява! Не ти се стои вече дълбоко в душата ти, нали? Не е комфортно там. Не е безопасно за емоциите ти. И бързаш да излезеш… На сигурно! Където забравяш за незабравимите неща.
Да, предстоят още такива моменти. Още много пъти ще чуваш: „Предупредих ли те?“. Но ако си се вслушал в себе си, защото така е продиктувало сърцето ти, няма да е толкова дразнещо. Дори ще се усмихнеш! Предупредиха те, но послуша себе си. Не постъпи точно по този начин. Но не защото не можеш да приемеш чуждо мнение, а защото чу и се довери на своето. Тогава и тъгата е по-сладка. Някак се приема с насмешка.
Казват, че мъдрите хора се учат от грешките си. Преди нас обаче и други са вървели по подобен път. И знаят! По-интересно е да се вслушаме в съветите им и тогава да взимаме решения.
Не се страхувай да се промениш! Не си статуя, за да стоиш на едно и също място! Развивай се! Заради себе си, заради околните, заради света, който се върти като торнадо и отнася всичко на пух и прах!
Заобиколи се от хора, на които вярваш, на които се възхищаваш и които могат да те вдъхновят. Заедно рушете принципи и изграждайте нови. Заедно търсете решения, дори когато такива не съществуват. И никога не бъди онзи, който си бил преди година. Не обичаш застоя, нали…
Просто действай! Тук, сега, заобиколен от онези, в които вярваш. И които вярват в теб и дават цялата си душа, за да си щастлив. Отстоявай себе си, когато си сигурен, но се вслушвай и в чуждото мнение. Не е трудно да стане и твое. Изненадвай се, надграждай възможностите си и…
Не се страхувай да се промениш!
