Под един от най-гъсто населените италиански градове се крие опасност, пише „BBC“. Неапол е град, който се движи многотемпно. При най-бързата скорост имате хаоса на ежедневието: автомобили и мотоциклети, които се движат по улиците на италианския град като кръвни клетки във вена. Има и по-бавна еволюция – тази на човешката история. Това е мегаполис, който все още се оформя от решения, взети преди стотици години: мрежи от тесни улички, които никой градостроител не би проектирал днес; модерни офиси и хотели, притиснати от римски руини и вековни вили.
Това, което не е толкова очевидно, е, че Неапол има и геоложки ритъм – и именно той притежава най-голяма сила. В повечето случаи то се движи едва забележимо, но от време на време се ускорява до катастрофа: изригване на огън и скали, което нарушава всички останали времеви рамки в града. Вулканите в Неапол разполагат с различно време от това на хората – развиват се в продължение на десетилетия, векове и дори хилядолетия – така че е лесно да ги приемем за статични. Това е далеч от истината.
Везувий е най-известният, най-популярен с разрушаването на Помпей и Херкулан през 79 г. след Христа. Той се извисява над града. Но тук има и други подземни заплахи, а някои от тях са с далеч по-голяма задържана сила. Всъщност един от тези колосални вулкани показва обезпокоителни признаци, че е на път да изригне – а точно върху него живеят стотици хиляди хора.
За да разбера какво е да живееш и работиш редом с тези чудовища, наскоро посетих Неапол, за да направя филм за “BBC”, като разговарях с геолозите, които ги изучават и наблюдават 24 часа в денонощието, продължава статията на местния кореспондент на медията. Открих един град, който се приближава към катастрофа, но никой не може да каже със сигурност кога и къде точно ще се случи тя. Един от последните случаи, когато Неапол е преживявал голямо вулканично събитие, е бил точно преди 80 години, които се навършват тази седмица. В средата на март 1944 г., по време на Втората световна война, магма и газ, които бавно се натрупват под Везувий, изведнъж започват да изригват. Американският военен лекар Леандър Пауърс, който по това време е разположен в Италия, описва случващото се, на което е станал свидетел със следния разказ:
„Докато привършвахме вечерята си, някой се обади да каже, че по склоновете на Везувий се стичат огромни червени потоци лава… видяхме сияние в небето. През цялата нощ и в неделя имаше земни трусове с огромен рев – подобен на гръмотевици… Прозорците дрънчаха и цялата сграда вибрираше.“
На следващия ден събитията ескалират: „Ревовете зачестиха и застъргаха като лъвски рев“, пише Пауърс и продължава:
„Огнени потоци се изстрелваха на хиляди метри във въздуха, а околността беше осветена на километри наоколо. Често пъти целият връх на планината изглеждаше така, сякаш е пламтящ ад.“
Телевизионен репортаж от онова време показва изумителни кадри на гигантския облак пепел, бурните потоци лава и срутващите се сгради. Загиват повече от 20 души.
Днес Везувий е далеч по-спокоен, а катастрофалното събитие от 1944 г. започва да се губи от колективната памет с отминаването на по-възрастните поколения. Днес върхът е туристическа атракция с автобуси, които превозват хора до върха, и сергии за сувенири, на които се продават магнити за хладилник, изработени от втвърдена лава. Дойдох, за да последвам група художници и учени, които се бяха изкачили до върха по време на екскурзия в рамките на фестивал, наречен „Вулканична нагласа“.
Везувий не е като обикновена планина. Обикновено, когато стигнете до върха, гледате към околните гледки, но тук погледът е привлечен навътре, към гигантския кратер. Когато писателят Джоузеф Адисън идва тук през 1700 г., той го нарича „ужасен свод“.
Когато надникнах през оградата обаче, видях само натрошена скала и няколко облачета серен дим. Беше възвишено преживяване да се сблъскам със същество, което има мащабите и силата да ме унищожи, но за щастие нямаше никакви следи от отминалата му ярост. Въпреки това Везувий продължава да е активен и един ден ще избухне отново. По пътя нагоре геологът Джовани Македонио от Националния институт по геофизика и вулканология (INGV), който водеше нашата група, посочи разрушения от минали изригвания релеф. Когато Везувий изригне, обясни той, това няма да е струйка. В миналото цели склонове на хълмове са били взривявани на парчета. Под Неапол африканската тектонична плоча се сблъсква и слиза под Европа, създавайки по-горима смес от магма и газ, отколкото вулканите на места като Исландия или Хаваите.
„Тук имаме много силни изригвания“, обясни Македонио в лекция на срещата на върха.
„От гледна точка на енергията става дума за няколко ядрени бомби. С тази разлика, че при ядрените взривове енергията се освобождава за по-малко от милисекунда, а тук тази енергия се освобождава в продължение на няколко дни. Но когато изчисляваме енергията при тези събития, става дума за десетки, стотици или дори хиляди Хирошими.“
Предвиждайки тази заплаха, властите в Неапол са организирали града на зони: тези, които се намират в „червената зона“, трябва да се евакуират, ако нивото на заплаха се повиши достатъчно. Всеки от тези квартали е побратимен с кантон в друга част на Италия, който ще приюти хората, бягащи от бедствието. Придвижвайки се по хаотичния трафик и задръстените улици на Неапол, е трудно да си представим как това може да се случи на практика. Един геолог, с когото разговарях по време на пътуването си, предположи, че ако бъде активирано предупреждение, може би ще е по-бързо да се отиде пеша на безопасно място, отколкото да се шофира.
По-късно същия ден посетих обсерваторията, в която геолозите наблюдават Везувий и другите вулкани в Кампания 24 часа в денонощието. Някога станцията се е помещавала на склоновете на самия Везувий, а сега работи в невзрачен офис в блок недалеч от центъра на града. Вътре обаче тя прилича на контролна зала на космическа мисия, с многобройни екрани по двете стени, показващи сеизмологични графики, карти и камери, фокусирани върху изхвърлянето на газове надалеч. Именно тук видях намеци за много по-голяма вулканична заплаха от Везувий, който геолозите в момента наблюдават отблизо. Извън сградата може и да не знаете, че е там, но тук на огромен екран можете да видите доказателство за присъствието му: карта на града, покрита с рояци цветни точки. Това са трусове, причинени от преместването на магмата и газовете дълбоко под земята, и през последните години те се усещат често в целия Неапол. Причината? Под града, а и под по-голямата част от залива, се намира огромна „калдера“ – вулканичен кратер, който се е срутил след силно изригване преди хиляди години. Нарича се Кампи Флегрей (Флегрейските полета) и е широк 12-15 км (7,5-9,5 мили). За разлика от Везувий, той няма видим конус и затова остава почти незабелязан всеки ден, но с толкова много хора, които живеят на върха му, той се смята за един от най-опасните в Европа. Едно от изригванията, приписвани му преди 39 000 години, е било толкова голямо, че част от материала се е озовал в Сибир.
Помона Пикчърс През последните месеци геолозите в обсерваторията са регистрирали трусове в целия Неапол.
Докато снимахме филма си, обиколих това чудовище с геолога Винченцо Мора от Неаполския университет „Федерико II“, който живее и работи на вулкана, в червената зона на Неапол. Той ме взе от ЖП гарата със скутера си и докато се провирахме между натовареното движение, осъзнах, че вероятно има по-голям апетит за риск от мен.
„Хората не са наясно, че всеки ден ходим по вулкан, че сме вътре във вулкана“, каза ми той у поясни, че една трета от калдерата е потопена под водата, но останалите две трети са под домовете и предприятията на хората.
Трудно е да се види пълният размер на Кампи Флегрей – той е твърде голям, за да се обхване, освен ако не летите над залива. Но ние спряхме в една част от него: на място, наречено Солфатара, където Мора ми показа бял, парещ серен пейзаж, като повърхността на чужд свят. Някога е било отворено за туристи, заинтригувани от хидротермалните гледки и миризми, обясни той, но преди няколко години е било затворено, когато трима членове на едно семейство паднали в кратера там и се удавили.
Много хора приемат, че Солфатара е вулканът, но всъщност е само една част. Различни други обекти в района също са част от Кампи Флегрей, от хълма Монте Нуево, където е имало изригване през 1500 г., до Grotta del Cane (Пещерата на кучетата), която преди е била зловеща туристическа атракция поради гъстотата вулканичен въглероден диоксид, събиращ се на пода. През 1800 г. хората водят кучета в пещерата, където изпадат в безсъзнание поради изпаренията (ако стоят прави, човешките посетители не са засегнати).
Това широко разпространено разпространение на вулканични изливи обаче означава, че не е ясно къде може да се извърши бъдеща дейност. „Мора обяснява:
„Изригванията мигрират с времето, така че никога няма да знаем къде, нито кога, разбира се, ще има следващото изригване. И това, разбира се, прави Кампи Флегрей по-опасен от Везувий.“
Една вечер вечерях в пристанищния град Поцуоли, предградие на Неапол близо до центъра на калдерата Кампи Флегрей, с Кристофър Килбърн, вулканолог от Университетския колеж в Лондон във Великобритания. Той не е жител, но прекарвайки времето си тук, е развил силен афинитет към града и неговите жители. Докато децата си играеха и хората ядяха на открито под юлското слънце, ние обсъждахме смразяващата перспектива за предстоящо изригване.
По това време Килбърн и колегите му току-що бяха публикували статия за Кампи Флегрей, която е неудобна за четене. Използвайки нов модел на калдерата, той предполага, че изригване може да се случи в обозримо бъдеще. Напоследък вулканът бучи и се разширява по начин, който кара Килбърн и други геолози да обсъждат причините.
През вековете магмените и газовите промени дълбоко в Campi Flegrei са накарали Поцуоли и околността непрекъснато да се издигат и падат. Това е причината римското селище Baiae сега да е потопено в залива.
И все пак през последните десетилетия земята под Поцуоли прави някои необичайни неща. Между 1969-1972 г. и 1982-1984 г. той се издига с бързи изблици. Общо от 50-те години насам издигането се увеличава до повече от 4 метра (13 фута). Можете да видите последствията на водолинията на града: служителите трябваше да инсталират втори комплект котви в пристанището, след като първият ред се издигна извън обсега на лодките.
„Въпросът е дали те са причинени от импулси на магма или газ? Не знаем“, уточнява Килбърн. За щастие не последваха изригвания – и ако беше магма, досега щеше да се е втвърдила. Ясно е обаче, че калдерата е започнала да действа по различен начин през последното десетилетие: имаше период на продължително потъване, последвано от много по-бавно издигане.
Килбърн и колегите интерпретират това, като означава, че вулканът прави нещо ново. Ако предишните повдигания са били доброкачествени магмени интрузии, тогава това би означавало, че последните промени може да са газ, казва той. И ако е така, това може да означава, че вулканът по същество се надува, създавайки нови празнини, през които магмата да прокара – и потенциално да достигне повърхността. Той изтъква:
„Кората днес не е в състоянието, в което беше преди 40-50 години. Независимо дали има предстоящо изригване или не, необичайно е, че вулкан прави това.“
Килбърн признава, че други изследователи имат различни интерпретации и властите все още не са готови да повишат нивото на заплаха. Предсказването на вулкани в Неапол може да бъде политическа – и противоречива – афера. В края на краищата, твърдението, че изригването може да е неизбежно, създава страх в обществото и свикването на евакуация може да има сериозни икономически последици. Да не говорим за повдигане на проблем с „викащ вълк“, ако се окаже грешно.
