КНСБ не подкрепя изготвения от Министерство на труда и социалната политика /МТСП/ проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда. В тази връзка беше публикувана следната позиция на синдикатите:
„Сред предложените текстове е промяна на чл. 244 и премахване на механизма за определяне на минималната работна заплата /МРЗ/ в съотношение 50% от средната работна заплата за страната. На първо място обръщаме внимание, че това поставя под въпрос обявената стойност на МРЗ за 2025 г. в размер на 1077 лв. Налице е правна възможност за безпрецедентна отмяна на ПМС №359 от 23.10.2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“ бр.90/25.10.2024. Подобен подход за нас е недопустим.
Още по-недопустимо е, че дни преди изтичането на срока за транспониране на Директивата за адекватните минимални работни заплати, МТСП предлага отмяна на настоящия механизъм за определяне на МРЗ без конкретно предложение за замяната му с друг и без да се вслуша в мнението на синдикатите.
Вместо това е предвидено обвързване на МРЗ с линията на бедност. Това е капан, който ще остави работещите българи в примката на бедността. КНСБ никога няма да приеме каквато и да е заплата от труд да бъде свързвана с прага на бедност. За нас това е фундаментален въпрос, тъй като работната заплата е цената на труда, която ни вади именно от тази бедност. Такава винаги е била цялата идея на икономическата теория и практика, независимо от идеологическите различия. В този смисъл, съотнасянето на минималната заплата към линията на бедност, е обида към всички работещи на МРЗ.
Припомняме, че едно от изискванията в Директивата е за участие на социалните партньори в избора и прилагането на критериите, които трябва да залегнат в един потенциален механизъм за определяне на МРЗ. За нас е недопустим фактът, че „издръжката на живота“ не е сред тях, макар да е част от задължителния пакет с критерии, които България следва да отчита при определяне на МРЗ. Така се променя цялостната идея за тестване на адекватността на МРЗ. През целия 2-годишен период, който страната ни имаше за транспониране на Директивата, тристранен диалог за определяне на тези референтни стойности нямаше. Единствено КНСБ внесе писмо до министъра на труда и до премиера с предложение да бъде одобрен индикаторът „Заплата за издръжка“, като измерител на адекватността на МРЗ.
Настояваме като референтна стойност за определяне на адекватността на МРЗ да се прилага Заплатата за издръжка (ЗИ), а не „Линията на бедност“, за която от март 2024 г. има тристранно споразумение на МОТ и одобрена дефиниция. Именно МОТ изтъква необходимостта от „насърчаване на постепенното преминаване от минимални работни заплати към заплата за издръжка“. Ето защо е необходимо на първо място, преди да започнем каквито и да е промени в КТ, да изчисляваме национална заплата за издръжка, стъпвайки върху възприетата вече дефиниция на МОТ.
Към момента КНСБ е единствената организация, изчисляваща заплата за издръжка. Данните сочат, че през третото тримесечие на 2024 г. МРЗ покрива около 55% от заплатата за издръжка на едно работещо и само живеещо лице. Т.е. МРЗ осигурява едва 55% от средствата, нужни на работника, за да покрива своите основни разходи. Необходим ни е план и механизъм, който постепенно да доведе до повишаване на това съотношение от 55% до 100%, за да бъдем сигурни, че няма нито един работещ, който не може да си покрива основните месечни разходи за издръжка.
Вместо това, на фона на тази притеснителна статистика, ако приложим настоящото предложение на МТСП и тестваме адекватността на МРЗ през „линията на бедност“, както те предлагат, то МРЗ за 2025 г. трябва да е в интервала от 680 лв. до 876 лв. Тези размери са по-ниски дори от установената МРЗ към 2024 г.
В момент, когато трябва да нараства МРЗ към „заплатата за издръжка“, на нас ни се предлага нейното намаление или замразяване. Това е недопустимо, тъй като няма нито един икономически или социален аргумент за подобно поведение. КНСБ многократно е излагала подробни аргументи в редица свои становища за положителното влияние на ръста на МРЗ върху пазара на труда и икономиката.
Останалите държави вече са се насочили именно към „Заплатата за издръжка“ като основен измерител на адекватността на МРЗ. Така например, Заплатата за издръжка вече е залегнала в процеса на определяне на минималната работна заплата в Румъния (където по закон МРЗ трябва да е съобразена със ЗИ) и Северна Македония (като ръста на МРЗ се обуславя от ръста на ЗИ). Отделно ЗИ се изчислява и в Турция и се ползва като референтна стойност от синдикатите за измерване адекватността на МРЗ. Словения пък изцяло е транспонирала тази част от Директивата, като е въвела в законодателството си, че МРЗ трябва да бъде в диапазон 120% – 140% от „Заплатата за издръжка“.
Не на последно място, едва когато бъдат количествено измерени всички групи променливи с конкретни индикатори, а на тези индикатори бъдат дефинирани тегла в конкретна формула, КНСБ е склонна да обсъжда промяна в действащите текстове на чл. 244 от КТ. Този процес трябва да се случи с наше участие на всеки един етап. В този смисъл, първо трябва да се изработи Наредба на МС, съдържаща конкретната формула за определяне на тази МРЗ, съобразно изискванията на Директивата и едва тогава да бъде променян текстът в КТ. В момента се предлага точно обратното и ние сме категорично против. Силно сме притеснени от факта, че предложението на МТСП за промяна на чл. 244 нарушава логиката на транспониране и се отваря вратата към едностранно и несъгласувано със социалните партньори определяне на размера на минималната заплата.
В заключение, КНСБ НЕ ПОДКРЕПЯ предложенията за изменения на чл. 244 от КТ, защото се нарушава концепцията на Директивата по отношение на идеята за търсене на реална адекватност на минималната заплата.“
Министър Ивайло Иванов с важна информация за минималните работни заплати
[…] […]
[…] […]