Недялко Йорданов за протеста срещу „Оръжията и човекът“: Тази вечер моята единствена България си вкара автогол!

Известният българския драматург Недялко Йорданов коментира във Facebook протеста, който се проведе снощи пред Народния театър „Иван Вазов“ снощи, срещу постановката на Джон Малкович – „Оръжията и човекът“ от Бърнард Шоу. Той определя демонстрацията като „автогол“, пишейки:

„Скъпи приятели и неприятели, това което се случи пред Народния ни театър тази вечер беше върхът на наглостта и беззаконието. Никой от всичките тези организирани, невъзпитани и озверели хора не е чел великолепната пиеса на Бърнард Шоу, която е абсолютна реклама за България. Дано утре осъзнаят какво са направили.

Някои от вас са написали тук, че се излагам накрая на живота си. Наистина, намирам се на края на живота си, но нека не прозвучи нескромно – смятам че театърът е моята абсолютна професия и моят живот. Написал съм 31 пиеси, играни във всички български театри и по целия свят от Токио до Брюксел, от Кувейт до Санкт Петербург, в Чехия, Румъния, Югославия, Украйна, Беларус, Грузия, Полша, Германия, Франция, Финландия, Унгария, в момента – в Анкара, Турция и още в 23 театъра в Русия.

Като режисьор имам 65 театрални постановки в София, Бургас, Габрово, Ямбол, Стара Загора, както и в Санкт Петербург Русия и Лодз Полша.

Мислите ли, че не гледам на пиесата на великия Бърнард Шоу като професионалист. Прочетох я два пъти и страшно много ми хареса, макар че е писана преди повече от 130 години.

Намерих в нея само прослава на българите като войници и огромна реклама за България в лицето на шестте герои на пиесата: трима мъже и три жени в комични, неочаквани и сложни взаимоотношения.

Тази вечер моята единствена България си вкара автогол. Представям си как това ще изглежда пред света.

Иска ми се отново да публикувам стихотворението си за Алеко, който ако беше жив не би повярвал, че е възможно толкова годни след него да се случи това.

Винаги съм се възхищавал на този толкова млад и толкова нещастен Щастливец. В едно време, когато все още начеващата българска литература търси своя облик, той с удивителна прозорливост е открил и отразил тенденциите в развитието на вече свободния българин.

Алеко! Каква трагична съдба… Каква самота… Какъв жесток пръст на съдбата… Само на 34 години…

Алеко Константинов

Защо го създаде… Защо го описа…
Развихри се той и до днес не кандиса.
И има претенции още… Ега ти!
„Булгар“… И се бие в гърдите космати.
Бай Ганьо… Дали сме такива и днеска?
Тресе ни сега чуждоземската треска.
Не вярваш, нали?… Всеки пети замина
„Булгар“… И остави свойта Родина.
Но който остана… Краде както свари…
И долу „Булгари“… И горе „Булгари“.
Не идвай…Не гледай… Все същите нрави…
Как твоят бай Ганьо днес избори прави.
Мой скъпи… Мой чисти… Мой тъжни Алеко.
Мой скулптурен… Гледащ далеко… Далеко…
И куфарче черно до теб на паважа…
Как искам… Но няма какво да ти кажа.
Прости ми… Излишна е всякаква дума…
На трийсет и четири… Двата куршума…
И падаш… Внезапно… И без да разбираш,
че в този миг всъщност навеки умираш.
И търся… Не пише дали си се влюбил…
И как е възможно…И как си загубил
и трите сестрички, и майка и татко…
Щастливецо… С щастие толкова кратко.
Щастливецо… Пишеш… Било е приятно…
От тук до Чикаго и после обратно…
Обратно… Във скъпата своя родина…
Където загина… Където загина…“

Постановката беше защитена и от директора на Народния театър „Иван Вазов“ Васил Василев, който заяви, че е български гражданин и защитава българска културна институция. Срамно е през 2024 година да има цензура, добавя той.

„Аз искам тази постановка да започне и да се чуят гръмките слова: „Ние победихме сръбската армия. Нашата славна българска армия победи дрипавата сръбска и нейните австрийски контета“. Как може да се говори за антибългарска пиеса? Такова нещо не се е случвало в цялата история на театъра. Нашата публика е образована и чете. Днес пред театъра не е нашата публика. Аз излязох с лицето си при тях и те ме щурмуваха. Този протест беше обявен като протест за културно наследство. Това не е протест за сваляне на пиесата на Джон Малкович.“

И казва още: „Излязох навън с любов. Срамно е. Това е национален театър – българска светиня. Срамно е през 2024 година да има цензура, изобщо някой да иска цензура. Не ни съдете преди да ни гледате. Тогава ще разберете и огорчението, което се нанася в момента на свободна България. Аз съм български гражданин и защитавам българска културна институция. Аз не се притеснявам от нищо. Имаше постоянно натягане на ситуацията и не знам кой каза, че това е антибългарска постановка.“

Кой е Джордж Бърнард Шоу?

Джордж Бърнард Шоу (26 юли 1856 г. – 2 ноември 1950 г.) е ирландски драматург, есеист и театрален критик, известен със своята остра сатира и социална критика. Роден в Дъблин, Ирландия, Шоу се премества в Лондон през 1876 г., където започва литературната си кариера. Въпреки че първоначалните му романи не постигат успех, той се утвърждава като уважаван театрален и музикален критик през 1880-те години.

Шоу е един от основателите на Лондонското училище по икономика и политически науки и е вторият по популярност драматург в английския театър след Шекспир. През 1925 г. получава Нобелова награда за литература „за творчество, белязано от идеализъм и хуманизъм, за искряща сатира, често съчетана с изключителна поетична красота“. През 1939 г. е удостоен с „Оскар“ за сценария на филма „Пигмалион“, базиран на едноименната му комедия, което го прави един от малкото творци, носители и на двете престижни награди.

Сред най-известните му пиеси са „Пигмалион“, „Майор Барбара“ и „Оръжията и човекът“. Творчеството на Шоу се отличава с критика към социалните несправедливости и остроумие, които продължават да вдъхновяват и провокират мисълта на публиката и до днес.

„Оръжията и човекът“

„Оръжията и човекът“ е пиеса в три действия на ирландския драматург, добавена за първи път през 1894 г. в Лондон. Това е първият комерсиален успех за Шоу, който утвърди популярността му като драматург. Действието на пиесата се развива в България, като по-голямата част от героите са българи. В основата на сюжета е битката при Сливница по времето на Сръбско-българската война през 1885 г.

Пиесата осмива обществените нагласи, възхваляващи войната, и показва своята вътрешна противоречивост и излишна романтизация. Шоу използва комедията, за да критикува идеализираната представа за войната и да подчертае хуманистичните си възгледи.

В България пиесата не е публикувана на български език до 2018 г., когато е издадена от университетското издателство „Св. Климент Охридски“. През ноември 2024 г. пиесата беше добавена към сцената на Народния театър „Иван Вазов“ в София под режисурата на Джон Малкович. Това предизвиква дискусии в българското общество относно представянето на българите в творбата.

Недялко Йорданов написа нова клетва за депутатите. Ще я приемат ли?